О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 341 София, 02.10.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИЯ ИВАНОВА Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3310/2017 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена от Р. Г. П., чрез пълномощника му адвокат Г. С., частна касационна жалба против определение № 376 от 23. 06. 2017 г. по в. ч. гр. д. № 281/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 62 от 3. 04. 2017 г. по гр. д. № 67/2017 г. на ОС – Силистра, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Поддържа се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, установи следното: За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение съставът на апелативния съд е приел, че предявеният от Р. Г. П. против Д. Мърленяну и Г. Р. Мърленяну, представляван от Д. Мърленяну, иск е с правно основание чл. 66 СК, за оспорване припознаването на Г. Р. Мърленяну, румънски гражданин, роден на 27. 05. 2007 г., в Б., от майка К.-М. Мърленяну, румънска гражданка, починала на 18. 06. 2016 г. в Румъния, извършено на 10. 03. 2011 г., в Б., от Д. Мърленяну, румънски гражданин. Припознаването се оспорва по съображения, че ищецът Р. Г. П. е биологичен баща на детето и узнал за раждането на същото едва на 04. 04. 2016 г., от майката К.-М.. След тази дата ищецът и Г. поддържали връзка, виждали се, контактували лично или чрез интернет. След внезапната смърт на майката Д. Мърленяну заявил, че няма възможност да се грижи за Г., тъй като имал още две собствени деца – едно от брака си с К.-М. и едно от друг брак и трябвало да заминава със семейството си в чужбина. Довел детето Г. в [населено място], при сестрата на ищеца П. В., и оттогава ищецът и сестра му се грижат за него. Приел е, че българският съд е компетентен да разгледа така предявения иск на осн. чл. 4, ал. 1, т. 2 (ищецът е български гражданин) и чл. 9, ал. 1 КМЧП (ищецът, претендиращ да е биологичен баща, е български гражданин), приложим предвид липса на уредена в правото на ЕС регламентация на правоотношенията по установяване и оспорване на произход. Приел е, че за производството пред българския съд, който се е определил за компетентен да разгледа делото, приложимо е българското процесуално право, на осн. чл. 29 КМЧП, както и българското материално право, на осн. чл. 83, ал. 2, т. 1 КМЧП. Приел е, че нормата на чл. 66 от действащия Семеен кодекс не допуска оспорване на припознаване от лице, претендиращо да е биологичен баща на детето, нито съществува друга норма от процесуален характер, уреждаща подобна възможност, поради което предявеният иск се явява недопустим и законосъобразно производството по същия е прекратено от първоинстанционния окръжен съд. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване на определението. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение. Формулиран е въпрос, засягащ възможността лицето, претендиращо да е носител на установено в Европейската конвенция за правата на човека право, което е неуредено и незащитено от българското законодателство, да се позове пред българския съд директно на това право и да иска защита на същото. И по-конкретно: при наличие на установено в чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ право на зачитане на личния и семеен живот, включващо и право на биологичния баща да обори извършено припознаване и установи произхода от себе си на детето, каквото право българското законодателство не урежда и не защитава, допустимо ли е лицето, претендиращо да е биологичен баща, да се позове пред българския съд директно на така установеното в конвенцията право и да търси защитата му по исков ред на осн. чл. 8 и чл. 6 ЕКПЧ. Така поставеният въпрос касае допустимостта на иска и е от значение за изхода на конкретното дело, а разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на чл.чл. 8 и 6 ЕКПЧ, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение. По поставения от частния жалбоподател въпрос настоящият състав приема следното: Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана със закон от Народното събрание през 1992 г., съставлява част от вътрешното право на Република България (чл. 5, ал. 4 КРБ). Тя е директен източник на права и всяко физическо или юридическо лице може да се позове пред българския съд на установено в конвенцията право, а българският съд е длъжен да я прилага. Правото на зачитане на личния и семейния живот е установено в чл. 8, ал. 1 от конвенцията, а според практиката на ЕСПЧ в решения по чл. 8 ЕКПЧ, един от аспектите на правото на зачитане на личния живот е правото да се установи произход и биологична връзка с дете, а правото на зачитане на семейния живот включва и възможността да се развие връзка между детето и биологичния му баща. От друга страна, нормата на чл. 6, ал. 1 от конвенцията предоставя право на достъп до съд, т.е. право на съдебно производство за защита на гражданските права, съществуването на което право не зависи от това дали защитата на съответното право е уредена от националната правна система (ЕСПЧ приема безпротиворечиво, че правото на достъп до съд, макар да не е гарантирано изрично, се съдържа подразбиращо се в чл. 6 ЕКПЧ). Поради изложеното следва да се приеме, че лицето, претендиращо да е носител на установено в чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека право, което не е осигурено и защитено от българското законодателство, би могло да се позове пред българския съд директно на това право и да иска защита на същото. В българското законодателство не се урежда и защитава правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето. Разпоредбите на чл. 66 и 69 СК не предвиждат възможност за лице, претендиращо да е биологичен родител на дете, да обори извършено припознаване на същото и установи произхода на детето от него, а възможност да припознае детето биологичният баща би имал само в случай, че бъде оборен по исков ред произходът, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 СК или с припознаване (чл. 71 СК). Вярно е, че нормата на чл. 66, ал. 5 СК предвижда възможност за биологичния баща да сезира прокурор или Дирекция „Социално подпомагане“, които биха могли, по тяхна преценка, да упражнят правомощието си да предявят иск за оспорване на припознаването или не, но така предвидената единствена възможност за биологичния баща е опосредена, несигурна, без установени правила, критерии и възможност за оспорване на преценката. Липсата на законодателна уредба и на осигурена адекватна защита на правото на биологичния баща да установи биологичната си връзка с детето не води до отпадане на установеното в чл. 8, ал. 1 от конвенцията право на личен живот, защитаващо и посочения по-горе интерес, както и на установеното в чл. 6, ал. 1 от конвенцията право на достъп до съд. Поради това, на същия следва да бъде признато право да оспори припознаването и установи произхода на детето от себе си пред българския съд на осн. чл. 8 и чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. Така даденият отговор съответства на приетото в решение от 8. 12. 2016 г. по делото „Л.Д. и П.К. срещу България“, образувано по две жалби ( № 7949/11 и № 45552/13), според което действащото българското законодателство не създава действителна възможност за биологичния баща и не урежда и защитава правото му да установи произхода на детето от себе си, като оспори установената чрез припознаване родствена връзка и установи бащинството си. Отговорът на поставените въпроси съответства и на предвижданията в Проекта на ЗИДСК от 29. 08. 2016 г., изготвен от МП и внесен в Народното събрание, с който се предлага изменение на чл. 66, ал. 5 СК, като се върне отменената възможност за оспорване на припознаване по съдебен ред от всяко лице с правен интерес и се предвиди задължително съединяване на този иск с иск за установяване на произход, за да се осигурят гаранции за интересите на детето и да се поставят граници на интересите на трети лица. Следва да се отбележи, че възможността за предявяване на директен иск по чл. 8 ЕКПЧ за оспорване на припознаване от биологичния баща е обсъждана и в определение № 81 от 5. 02. 2015 г. по ч. гр. д. № 7140/2014 г., III г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК. По основателността на частната жалба. С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, настоящият състав намира, че изводът за недопустимост на предявения от Р. Г. П. против Д. Мърленяну и Г. Р. Мърленяну, представляван от Д. Мърленяну, иск за оспорване припознаването на Г. Мърленяну, роден на 27. 05. 2007 г., от майка К.-М. Мърленяну, починала на 18. 06. 2016 г., извършено на 10. 03. 2011 г., от Д. Мърленяну, е незаконосъобразен - несъответен на разпоредбите на чл.чл. 8 и 6 ЕКПЧ. Така предявеният иск е допустим, основава се на цитираните норми от конвенцията и следва да бъде разгледан от съда. Като неправилно, постановеното от апелативния съд определение и потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на Окръжен съд – Силистра за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 8, вр. чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека. Съдът следва да провери отново редовността на исковата молба, предвид несъответствието между обстоятелствена част и петитум (в обстоятелствената част се твърди, че не Д. Мърленяну, припознал детето Г. Мърленяну, а ищецът Р. Г. П. е негов биологичен баща и се иска установяване на тези факти, а петитумът съдържа искане за оспорване припознаването, но не и за установяване на произхода на детето от ищеца) и да предостави възможност за отстраняването й. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 376 от 23. 06. 2017 г. по в. ч. гр. д. № 281/2017 г. на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 376 от 23. 06. 2017 г. по в. ч. гр. д. № 281/2017 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 62 от 3. 04. 2017 г. по гр. д. № 67/2017 г. на ОС – Силистра И ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Силистра за разглеждане на предявения от Р. Г. П. против Д. Мърленяну и Г. Р. Мърленяну, представляван от Д. Мърленяну, иск с правно основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, за оспорване припознаването на Г. Р. Мърленяну, роден на 27. 05. 2007 г., от майка К.-М. Мърленяну, починала на 18. 06. 2016 г., извършено на 10. 03. 2011 г., от Д. Мърленяну. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: