Р Е Ш Е Н И Е № 52 София 06.03.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3627/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на з. и х., [населено място], като правоприемник на П. „П. д-р А. З.”, [населено място], подадена от юрисконсулт В. Д., срещу въззивно решение №526 от 04.07.2013 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №621/2013 г., с което е отменено решение №564 от 25.03.2013 г. на Русенския районен съд по гр.д. №3666/2012 г. и са уважени предявените от С. И. Й., [населено място], срещу П. „П. д-р А. З.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищцата няма закрила по чл.333, ал.4 КТ. Тя е член на синдикална организация, страна по КТД, но в последния е уговорено при прекратяване на трудовите правоотношения поради съкращаване на щата работодателят да получи предварително становище на съответната синдикална организация в учебното заведение. Такова становище е поискано и предоставено на работодателя. Уволнението на ищцата поради съкращаване на щата е незаконно, защото работодателят не е извършил подбор съобразно изискванията на чл.329 КТ. Това е така, тъй като при подбора като показатели не са били включени трудовият стаж и допълнителната квалификация. Освен това не е доказано, че останалите на работа работят по добре от ищцата. Само атестацията за учебната 2010/2011 г. не е достатъчна, защото е отдалечена от момента на извършването на подбора. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че уволнението е незаконно. Това е така, защото работодателят при извършването на подбора не е длъжен да използва като показател за оценка допълнителната квалификация и трудовия стаж. Професионалната квалификация не се измерва само с трудовия стаж. Поради липсата на обективен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд неправилно е приел, че извършеният подбор не е съобразен със законовите изисквания. Атестационната оценка се извършва ежегодно и тази за учебната 2010/2011 г. е последната такава. Ответницата по касационната жалба С. И. Й., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1236 от 10.11.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №526 от 04.07.2013 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №621/2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за това дали работодателят е длъжен да използва допълнителната квалификация, независимо дали е свързана или не с изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, като критерий при извършването на подбора. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Целта на подбора е да останат на работа тези, които по-пълно отговарят на критериите на закона - ниво на изпълнение на трудовите задължения и професионална квалификация. Подборът е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т. 2, пр.2 КТ когато не се съкращава единствена длъжност или всички работници или служители на дадена длъжност. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре и има по-висока квалификация. Законодателят е посочил общо критериите за оценка без да определя тяхната тежест. Преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Работникът или служителят може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на такива качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от самия работодател сред показателите за подбор. Ето защо работодателят няма задължение при извършване на подбор да използва като показатели трудовия стаж и допълнителната квалификация на работника или служителя. Това може да стане единствено по негова преценка. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че С. И. Й. е работила на длъжност „възпитател” в П. „П. д-р А. З.”, [населено място], като е уволнена от работодателя със заповед №345/05.03.2012 год. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата. В колективния трудов договор не е уговорена закрила по чл.333, ал.4 КТ, защото не е предвидено уволнението поради съкращаване на щата да става след предварително съгласие на съответния синдикален орган. Има реално съкращаване на щата. Работодателят е извършил подбор. Неправилни обаче са изводите, че подборът е незаконен, защото като показатели не са били включени трудовият стаж и допълнителната квалификация, както и че от последната годишна атестация не може да се прави извод за нивото на изпълнението на трудовите задължения към момента на подбора. Съобразно изложеното по-горе съдът не може да преценява какви точно показатели в рамките на законовите критерии трябва да бъдат използвани от работодателя. Дали при оценяването трябва да се включат показателите трудов стаж и допълнителна квалификация зависи единствено от работодателя. Последната годишна атестация на участващите в подбора е обективен критерий за нивото на изпълнение на трудовите задължения на участващите в подбора възпитатели. Освен това от свидетелите на ответника по исковете се установява, че останалите на работа работят по-добре от ищцата.По тези причини трябва да се приеме, че в случая са изпълнени всички законови изискванията при извършването на подбора. От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 1113.79 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №526 от 04.07.2013 год. на Русенския окръжен съд по гр.д. №621/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Й., [населено място], срещу М. на з. и х., [населено място], като правоприемник на П. „П. д-р А. З.”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №345/05.03.2012 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател” и за присъждане на 1819.82 лв. - обезщетение за оставане без работа, като неоснователни. ОСЪЖДА С. И. Й., [населено място], да заплати на М. на з. и х., [населено място], 1113.79 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.