Р Е Ш Е Н И Е № 447 гр. София, 18 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1491 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Х. Я. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №1165/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас. С решение №374 от 28.01.2013 г., постановено по ВНОХД №1165/2012 г. по описа на ОС- гр.Бургас е потвърдена изцяло присъда №1389 от 31.08.2012 г., постановена по НОХД №2389/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Бургас, с която осъдения Х. Я. И. е признат за виновен в това, че на 26.12.2011 г. в [населено място], в бар клуб „Масони” е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, като на основание чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.54, ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца. С присъдата осъденият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място се е заканил с убийство на И. Р. Р. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.54, ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца. С присъдата осъденият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място направил опит да извърши действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесет годишна възраст- П. Р. Р., като употребил сила и деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, като на основание чл.150, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. С присъдата на основание чл.23 НК съдът е определил на осъдения И. едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата И. е осъден да заплати и сумата от 60 лева- разноски по водене на делото. В искането са отразени всички касационни основания, като се поддържа, че постановените осъдителни съдебни актове почиват на фрагментарен и неправилен анализ на доказателствените материали. Оспорват се изводите на решаващите съдилища за постановяване на съответните съдебни актове, като се твърди, че те почиват единствено на показанията на свидетелката Р., дадени на досъдебното производство и неправилно са игнорирани показанията й, депозирани в хода на проведеното съдебно следствие. Оспорва се и приетото от съдебните състави, че осъденият е носел нож (твърди се, че този предмет представлява ловна свирка). Моли се да не бъдат възприети изводите че И. е нанесъл удари на свидетелите Й. и И.. Поддържа се, че неправилно са ценени като годни доказателства- снимки и хард диск, в които са е съдържала информация за случилото се, като се поддържа, че с кредитираните им съдилищата са допуснали нарушение на чл.106 НПК и чл.32, ал.2 от Конституцията на РБ. Предлага се да не бъдат възприети изводите на съдилищата, че осъществените от И. действия са съставомерни по чл.325, чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.150 НК, като не се сочат конкретни доводи в подкрепа на това съждение. С искането се поддържа, че при определянето на наказанието на осъдения съдилищата са проявили тенденциозност и не са спазили основни принципи при индивидуализацията на наказанието, което е следвало да бъде отмерено на осъдения за извършените от него инкриминирани деяния. На тези основания се предлага, при условията на алтернативност, осъденият И. да бъде оправдан, атакуваната първоинстанционна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд или отмереното на осъдения наказание да бъде намалено. В хода на касационното производство защитникът на осъдения И. поддържа искането по съображенията, отразени в него. Моли да бъде отчетено това, че решаващите съдилища са се позовали единствено на доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, като не са ценили тези, събрани в хода на съдебното следствие. Предлага да бъде отчетено това, че представената от защитата, като веществено доказателство в хода на съдебното производство ловна свирка, неправилно е била възприета от част от свидетелите като нож. На тези основания моли делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде уважено като основателно. Моли да бъдат дадени подробни указания, които да бъдат изпълнени от решаващия съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на воденото срещу осъдения Х. Я. И. наказателно производство по ВНОХД №1165/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е процесуално допустимо. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Първостепенният и въззивният съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали, като правилно са очертали противоречието между показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и противоречията между показанията на едни и същи свидетели, депозирани в досъдебното производство и съдебната фаза. Законосъобразно въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съдебен състав за това, че е установено по несъмнен и категоричен начин съпричастността на Х. И. към извършване на всяко едно от престъпленията, за които е осъден. Правилно решаващите съдилища са оценили събраните гласни доказателства, като са кредитирали показанията на свидетелите Р., Д., А., Р., П. и Н., които дават сходна информация за случилото се на инкриминираната дата в заведението. Първите четирима свидетели са категорични, че са възприели нож в осъдения и именно такъв предмет той е опирал в корема, а в последствие и в областта на шията на свидетеля Р.. Тези свидетели дават изобилна информация и за последващото поведение на И. и конкретно за това, че той е дърпал свидетелката Р. към дамската тоалетна, че я е вкарал насилствено в нея и впоследствие я е целувал и е демонстрирал намерение да прави секс с нея. Именно това поведение на И. е накарало свидетеля Д.- охранител в заведението, да натисне паник бутон и да потърси съдействие от охранителна фирма. Правилно решаващите съдилища са констатирали известни противоречия между показанията на посочените свидетели, депозирани на досъдебното и съдебното производство, като са отстранили същите, чрез предвидените в процесуалния закон способи. Законосъобразно са ценени показанията (когато те са били противоречиви) депозирани на досъдебното производство, тъй като същите от една страна са годни доказателствени материали, а от друго кореспондират с останалите доказателства и доказателствени средства. В тази връзка трябва да бъде посочено и това, че по отношение на основните факти- относими към предмета на производството- наличието на оръжие в осъдения и това, че той е използвал същото по отношение на пострадалия Р., а впоследствие насилствено е завел пострадалата Р. в тоалетната, където я е целувал и искал да прави секс с нея не съществуват особени противоречия и тези факти се потвърждават от основните свидетели и при разпита им в хода на съдебното следствие. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от приложените по делото снимки от охранителната инсталация, намираща се в заведението, от които се извлича информация за различни моменти от поведението на осъдения. Тези снимки, без съмнение, подкрепят казаното от свидетелите и установяват неговата истинност. Не могат да бъдат възприети оплакванията на защитата, че неправилно съдилищата са ценили посочените снимки, като не е отчетено, че направения запис от охранителните камери и незаконен. В практиката си ВКС нееднократно е приемал, че направени снимки от охранителни камери, съдържащи информация за инкриминираното деяние, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези снимки са т. нар. „случайни”- не са създадени с цел да обслужват наказателното производство или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото същите съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност. В този смисъл са Р 390-2009 г. ІІ НО ВКС, Р 116-2010 г. ІІІ НО ВКС и т.н. Обсъжданите доказателства не могат да бъдат преценени като събрани в нарушение на чл.32, ал.2 от Конституцията, тъй като наличието на записваща техника в обекта е било обявено и не може да се приеме, че намиращите се в помещението граждани (в това число и осъденият) са записвани без тяхно знание. Ето защо снимките, създадени въз основа на информацията, записана чрез охранителните камери има отношение към предмета на производство и представя годен доказателствен източник, който правилно е обсъден от съдилищата. Не може да бъде възприето и оплакването, че неправилно решаващите съдилища са приели, че използвания от осъдения в хода на инцидента предмет не е представлявал нож. Напротив свидетелите, които са го възприели, го опасват в детайли и това е дало основание на първостепенния и въззивния съд правилно да преценят, че И. е заплашил с оръжие намиращия се в заведението Р.. Предвид изложеното касационният съдебен състав прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които могат да бъдат основание за възобновяването му. По оплакването за нарушение на материалния закон В искането на осъдения И. не са отправени конкретни оплаквания, свързани с неправилното приложение на материалния закон. Ето защо касационният съд прие, че не съществува задължение да отговори на немотивирано оплакване за съществуването на това касационно основание, респективно единствено може да посочи, че с постановяването на окончателен осъдителен съдебен акт за извършени престъпления по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.54, ал.1 НК, по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 и чл.54, ал.1 НК и по чл.150, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.54 НК не е допуснато нарушение на материалния закон. В тази връзка трябва да се посочи това, че от доказателствените материали се установява по несъмнен и категоричен начин авторството на осъдения И. по отношение на всяко едно от престъпленията, както и осъществяването на посочените престъпления от обективна и субективна страна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че отмерените по отношение на осъдения наказания не са явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.5 НПК. При индивидуализацията им правилно е ценено като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на И., а като отегчаващо начина на извършване на престъпленията по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 НК и по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства е трябвало да бъдат ценени сравнително младата възраст на осъдения и ниската степен на засягане на пострадалата от престъплението по чл.150 НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е трябвало да бъде ценено това, че И. е проявил упоритост при извършване на престъпленията и въпреки толерантното отношение на свидетелите към поведението му в значителен период от време той е извършвал инкриминираната дейност и е застрашил множество граждани. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанията са определени при превес на смекчаващите отговорността и са отмерени под средния размер, посочен в диспозициите на чл.325, ал.2 НК, чл.150 НК и чл.144, ал.3 НК. Не могат да бъдат възприети оплакванията на защитата за явна несправедливост на обсъдените наказания- съответно две години и шест месеца „лишаване от свобода” за престъплението по чл.325, ал.2 НК, две години и осем месеца „лишаване от свобода” за престъплението по чл. 144, ал.3 НК и две години „лишаване от свобода” за престъплението по чл. 150 НК, тъй като същите са съразмерни на тежестта на извършените престъпления и данните за личността на подсъдимия и са съобразени с целите на чл.36 НК. Евентуалното им намаляване би било от една страна незаконосъобразно, а от друга не би гарантирало постигането на специалната и генералната превенция. В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че изпълнението на определеното общо най- тежко наказание, за престъпленията, извършени при условията на реална съвкупност, е отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК. С приложението на института на условното осъждане решаващите съдилища са отчели съдебното минало на осъдения и са преценили, че наказанието може да изпълни задачата си и без да бъде ефективно изтърпяно. Намаляването на неговия срок ( в това число и този по чл.66, ал.1 НК) би било неоправдано и несъответно на конкретните престъпления, осъществени от осъдения И.. Касационният съдебен състав констатира, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 НК при определянето на всяко едно отделно наказание, като е трябвало да отложи изпълнението единствено на определеното общо наказание. Това действие, макар и неправилно, не може да бъде ценено като относимо към индивидуализацията на наказанието и доколкото не представлява процесуално нарушение, засегнало правата на осъдения не може да бъде основание за възобновяване на вече приключилото наказателно производство. Предвид изложеното касационният съдебен състав прецени, че това наказание не трябва да бъде редуцирано, тъй като смекчаването му не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Я. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №1165/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.