О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 778        София, 29.12.2009 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и девета година в състав:                                               Председател: Таня Райковска                                                       Членове: Дария Проданова                                                                        Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията  Проданова ч.т.д. № 665   по описа  за 2009  год. за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Ч”АД срещу О. № 428 от 20.05.2009 год. по ч.гр.д. № 411/2009 год. на Плевенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 23.03.2009 год. по ч.гр.д. № 291/2008 год. на Н. районен съд. С това определение е обезсилена на основание чл.415 ал.2 ГПК издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение в полза на дружеството срещу РПК”Е” с. Н. на парично вземане в размер на 28692.73 лв., произтичащо от доставена, но незаплатена електрическа енергия, както и 2083.92 лв. договорни лихви. Частният жалбоподател (в самата жалба и в допълнителното изложение) сочи, че следва да бъде допуснато на касационното обжалване на основание чл.чл.280 ал.1 т.2 ГПК тъй като по въпроса за приложимостта на чл.107 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в заповедното производство липсва задължителна съдебна практика. Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Налице е предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол и такъв ще следва да бъде допуснат. По искане на “Ч”АД Н. районен съд е издал на 07.01.2009 год. по реда и на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение срещу кооперацията. Длъжникът РПК”Е” е представил доказателства за депозирано писмено възражение по чл.414 ал.2 ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането в 1-месечен срок, както и да довнесе държавна такса. Като е счел, че не са представени доказателства за предявяване на иска в предвидения от закона срок, Н. районен съд на основание чл.415 ал.2 ГПК е обезсилил издадената заповед. Сезиран с частната жалба на “Ч”АД, въз основа на представените пред него доказателства, Плевенският окръжен съд е счел, че срокът е спазен, но крайният извод при обезсилване на заповедта е правилен, поради това, че при издаването и са нарушени правилата на родовата компетентност и ограничението до размера на 25000 лв. при задължение по отношение на което може да бъде приложен редът по чл.410 ГПК. Вярно е, че чл.410 ал.1 т.1 ГПК предвижда издаването на заповед за изпълнение за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд, а съгласно правилото на чл.104 т.4 ГПК ограничението е под 25000 лв. Ще следва да бъде взето предвид обстоятелството, обаче, че Законът за енергетиката, препраща към реда по чл.410 ал.1 ГПК за събиране на вземанията произтичащи от доставки на електроенергия (чл.107) и доставки на природен газ (чл.184), независимо от размера на задължението. В тази си част, законът предвижда, че редът за събиране на вземанията, този предвиден в ГПК – частта за заповедното производство. Въвел е, обаче, специално правило за размера, изключващо общото правило по чл.104 т.4 ГПК, определящо родовата подсъдност съобразно този размер. Обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ О. № 428 от 20.05.2009 год. по ч.гр.д. № 411/2009 год. на Плевенския окръжен съд с което е потвърдено определението от 23.03.2009 год. по ч.гр.д. № 291/2008 год. на Н. районен съд. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: