РЕШЕНИЕ № 101 София, 08.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело№728/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1577/15.12.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №41/28.02.2011 г. по гр.д.№55/2011 г. по описа на Ямболския окръжен съд, ІV граждански състав. С решението на въззивната инстанция е потвърдено решение №R-650/29.11.2010 г. по гр.д.№2201/2010 г. по описа на Ямболския районен съд, Х граждански състав. С въззивното решение е прието, че атакуваната с исковата молба заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата С. С. П. от [населено място] и ответника по исковете – А. “П. и.” – С., е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана с оглед наличието на елементите от фактическия състав на правната норма на чл.328, ал.2 КТ. Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че в процесния случай правната норма на чл.328, ал.2 КТ е неприложима, тъй като договорът на лицето, представляващо работодателя/председател на управителния съвет на агенцията/, не е за възлагане на управление и има характеристиките на трудов договор. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос за кръга на приложение на института на договора за управление и дали той е приложим в сферата на държавната администрация. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по поставения въпрос следва да се има предвид следното: Разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ не може да се разглежда извън контекста на нормативната уредба, станала причина за неговото приемане, както и последващите промени в нея. Договорът за възлагане на управление на търговско дружество, или т.нар. мениджърски контракт, е предвиден в Търговския закон. Подробна специална уредба на този договор се съдържа в разпоредбите на чл.чл.24-32 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества(ПРУПДТДДУК) уреждат възлагането на управлението на едноличните търговски дружества с държавно участие на капитала. По естеството си договорът за възлагане на управление на търговско дружество е договор по силата на който довереникът – мениджър се задължава да извърши от името и за сметка на доверителя възложените му действия по управлението и представителството на дружеството срещу възнаграждение. Характерно за този договор е, че възложените с него действия са свързани с определена от доверителя бизнеспрограма, която съдържа конкретни икономически показатели, чието изпълнение органите на управление следва да осигурят като: рентабилност, производителност, обем на продажбите, печалба, намаляване на загубите, разработване на нови пазари и др. По отношение на тези договори намират приложение разпоредбите на договора на поръчка - чл.280 и сл. ЗЗД. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос неминуемо изисква тълкуване на правната норма на чл.328 КТ, при което неизбежно се стига до извода, че алинея първа от нея дава възможност на всеки един работодател да упражни субективното си преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия договор. Алинея втора обаче стеснява кръга на работодателите само до онези, които са сключили договор за управление на предприятието. Това основание се отличава от основанията по ал.1 със съдържанието си и кръга на лицата, спрямо които се прилага. Съдържанието на визираното основание изисква сключен договор за управление на търговско дружество, чийто режим е уреден в чл.чл.24-32 ПРУПДТДДУК, а преди това в чл.чл.2 – 15 ПУЕТДДИ/отм./. Тъй като законодателят изрично е уредил правният институт на договора за управление на предприятие в сферата на търговското право, и е пренесъл неговото приложение в сферата на трудовите правоотношения, следва да се приеме, че точният му смисъл отговаря само за случаите на уволнение в търговските дружества. Тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ във всичките й възможни аспекти/граматическо, функционално, логическо и систематическо/ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление. Поради това не следва да се допуска разширително тълкуване на горепосочената норма и тя не може да намери приложение в сферата на държавната администрация. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение като освен тълкуването на правната норма на чл.328, ал.2 КТ се сочат и нарушения на материалния закон във връзка с разпоредбите на §1, т.т.2 и 3 от ДР на КТ. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответницата по касация С. С. П., посредством процесуалния си представител – адв. А., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК, намира за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ е неприложима в сферата на държавната администрация. Този извод освен изложеното до тук се подкрепя и от представения пред първата инстанция договор, сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и председателя на управителния съвет на А. “ П. и.”, който не съдържа реквизитите на договор за възлагане управление, а се основава на разпоредби от Закона за пътищата, Закона за администрацията, Кодекса на труда и протокол на комисия за класиране на кандидатите за заемане на длъжността, описана по-горе. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за касационното производство в размер на 250 лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №41/28.02.2011 г. по гр.д.№55/2011 г. по описа на Ямболския окръжен съд, ІV граждански състав. ОСЪЖДА А. “П. И.” – [населено място], [улица], да заплати на С. С. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.ІІІ, кантора №306, деловодни разноски в размер на 250/двеста и петдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: