6 Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 18.10. 2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова Мирослава Кацарска при секретаря Петя Петрова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д. № 1144/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Редман“ ООД срещу решение № 33 от 04.04.2023 г., постановено по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд и с което е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване и тълкуване на въззивното решение, както и за изменение на решението в частта за разноските. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 250, ал. 1 ГПК и чл. 251, ал. 2 ГПК и поради неправилна оценка на фактите по делото, довела до неговата необоснованост. Във връзка с искането в молбата на дружеството вх. №2132/06.03.3023 г. за допълване въззивното решение от 31.01.2023 г. с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните от ищеца „Национална потребителна кооперация на слепите“ суми за неустойки за периода 13.03.2020 г. – 13.07.2020 г., касаторът твърди, че са налице условията за допълване по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като апелативният състав не се е произнесъл в диспозитива на решението по това искане, независимо, че в мотивите съдът е приел недължимост на претендираната неустойка за 123 дни - времето на извънредното положение и два месеца, след отмяната му. Излагат се доводи за неправилност на решението и в частта му, с която е оставена без уважение молбата за допълване с отхвърлителен диспозитив на претендираните от ищеца суми за ДДС върху присъдените неустойки, евентуално за тълкуването на решението по този въпрос. Според касатора съдът е следвало да идентифицирана по размер претенцията за ДДС върху претендираните суми и да отхвърли претенцията за включения във фактурите ДДС върху неустойката. Иска се отмяна на решението, постановено на 04.04.2023 г. и уважаване на молбата на касатора от 06.03.2023 г., а при условията на евентуалност – делото да бъде върнато за ново произнасяне по молбата по чл. 250 и чл. 251 ГПК със задължителни указания. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Национална потребителна кооперация на слепите“, в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба като се подчертава наличието на задължение за заплащане на ДДС върху уговорени между търговците неустойки. Претендират се разноски за касационната инстанция. С определение № 876/ 10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, касационният състав на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е допуснал касационно обжалване на решение № 33 от 04.04.2023 г., постановено по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС, в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС и с която е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване на решението с отхвърлителен диспозитив за част от претендираните от „Национална потребителна кооперация на слепите“ суми за неустойки за забава за неплатени наеми. С определението не е допуснато касационно обжалване на решение № 33/04.04.2023 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на „Редман“ ООД за допълване, а при условията на евентуалност за тълкуване, на решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС във връзка с дължимостта на ДДС върху претендираните неустойки. В проведеното на 24.09.2024 г. открито съдебно заседание не се явяват представители на страните. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С решение № 260043/21.04.2022 г., постановено по т.д. № 443/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд ответникът „Редман“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „Национална потребителна кооперация на слепите" сумата от 27 821 лв., представляваща дължим наем по договора за наем от 23.01.2015 г. по издадени фактури, след намаляване със сумата от 432 лв. за извършени подобрения, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и неустойка по чл. 26 от договора за наем от 23.01.2015 г., формирана по начина, посочен във втория абзац от диспозитива на решението по всяка от фактурите. С обжалваното решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд е обезсилено първоинстанционното решение в частта му, с която „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите" наеми по фактури над следните размери: по фактура № [ЕГН]/05.11.2019 г. - над размера от 3021,67 лв. до горницата от 4053.63 лева; по фактура № [ЕГН]/05.12.2019 г. - над размера от 4 626 лв. до горницата от 5052,86 лв.; по фактура № [ЕГН]/08.01.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5117,87 лв.; по фактура № [ЕГН]/04.02.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5172,04 лв. ; по фактура № [ЕГН]/05.03.2020 г. - над размера от 4626 лв. до горницата от 5247,72 лв.; по фактура № [ЕГН]/06.04.2020 г. - над размера от 126 лв. до горницата от 874,26 лв.; по фактура № [ЕГН]/08.05.2020 г. - над размера от 1044 лв. до горницата от 1918,72 лв. и изцяло за наеми по фактура № [ЕГН]/20.12.2019 г. за 160,98 лв.; по фактура; № [ЕГН]/03.02.2020 г. за 146,74 лв.; по фактура № [ЕГН]/21.02.2020 г. за 197,71 лв.; по фактура № [ЕГН]/01.06.2020 г. за 310,44 лв. както и в частта, в която над посочените по-горе стойности по фактурите е начислена и присъдена неустойка за забава по чл. 26 от договора в общ размер от 5 041,27 лв. Постановено е връщане на делото в обезсилената част на решението за разглеждане на предявените искове от друг състав на първоинстанционния съд. С въззивното решение е потвърдено решението на Бургаски ОС в частта му, с която - след прихващане със сумата от 432 лв., „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на „Национална потребителна кооперация на слепите" наеми по фактура №[ЕИК]/03.04.2019 г. за 0.03лв.; по фактура № [ЕГН]/05.11.2019 г. за 3021,67лв.; по фактура № [ЕГН]/ 05.12.2019 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/08.01.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/04.02.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/05.03.2020 г. за 4626 лв.; по фактура № [ЕГН]/ 06.04.2020 г. за 126 лв. и по фактура № [ЕГН]/08.05.2020 г. за 1044 лв.или в общ размер от 22 695.70 лв., както и в частта, с която върху дължимите наеми е присъдена неустойка по чл. 26 от договора в общ размер от 4 127.96 лв. В мотивите на въззивното решение (стр.10 и 11) апелативният състав е приел, че договорът за наем е прекратен на 08.05.2020 г., поради което и независимо от обявеното извънредно положение, ответникът дължи наем за периода до 08.05.2020 г. Излагайки доводи за неоснователност на възражението на въззивника за нищожност на клаузата на чл. 26 от договора, в която страните са уговорили неустойка при забавено изпълнение в размер на 0,1% за всеки просрочен ден, определена върху месечната цена на наема и другите дължими суми, въззивният състав е приел за основателно възражението на наемателя, че той не е дължал обезщетение за вредите от неизпълнението под формата на неустойка за времето на извънредното положение и два месеца след отмяната му. Съдът е посочил, че според чл.6 ЗМДВИПОРНСПП в първоначалната му редакция и след изменението, частноправните субекти са освободени от последиците на забавата си и не дължат мораторни лихви и неустойки по време на извънредното положение и два месеца след отмяната му (на 14.05.2020 г.), т.е. за 123 дни. Апелативният състав се е позовал на приложение № 5 от заключението в.л.В., където е изчислено задължението за неустойка само върху месечните наеми, без да изчислява неустойки върху фактурираните неустойки. Посочил е, че изчисленията на вещото лице следва да послужат на съда при изчисляване на дължимите неустойки върху просрочените наеми, с две корекции - като основа за м. април следва да се вземе предвид остатъка от наема в размер на 126 лв. след приспадането на депозита и от колона 7 - „ брой дни“ следва да се приспаднат 123 дни, в които наемателят не дължи неустойка поради императивната норма на чл. 6 от ЗМДВИПОРНСПП, а за наемите за м.април и май - да се приспаднат съответния брой дни спрямо остатъка от срока по чл. 6. Така неустойката за м.ноември 2019 г. е в размер на 884,74 лв., неустойката за м.декември 2019 г. - 989,96 лв., за януари 2020 г.. - 846,56 лв., за февруари 2020 г. - 703,15 лв., март 2020 г. - 569 лв., април (за 115 дни) - 14,49 лв. и май (115 дни) - 120,06 лв., общо в размер на 4 127,96 лв. Въззивният състав е приел, че претенцията за неустойка е основателна и следва да бъде уважена до размер на сумата 4 127.96 лв. Посочил е, че произнасянето на първоинстанционния съд над този размер е недопустимо, доколкото са присъдени неустойки върху наем, при поискани такива върху всички компоненти по фактурите, т.е. върху неустойки за забава от предходни периоди, консумативи и такси, а и поради акцесорния характер на вземането и установената по-горе недопустимост на съдебното решение в частта над разгледаното и уважено вземане за наеми. В заключение съдът е отразил, че за разликата решението следва да бъде обезсилено и делото за се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. С молба от вх. № 2132/06.03.2023 г. в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК ответникът „Редман" ЕООД е поискал да бъде допълнено въззивното решение № 11/31.01.2023 г. по т.д. № 170/2022 г. на Бургаски АС с отхвърлителен диспозитив по отношение на претендираните суми за неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. върху сумите за неустойки, за което е потвърдено първоинстанционното решение, както и с отхвърлителен диспозитив за претендираните от ищеца суми за ДДС върху неустойките, като бъде изменено решението и в частта за разноските. При условията на евентуалност е поискано тълкуване на въззивното решение относно дължимостта или недължимостта на ДДС върху вземането за неустойки. С обжалваното решение № 33/04.04.2023 г. по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд ( в допуснатата му до касационно обжалване част ), е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение от 31.01.2023 г. като е постановено - на л.13 от решението, ред 20-ти, след 4 127,96 лв. диспозитивът следва да се чете по следния начин: „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14 07 2020 г. до 06.11.2020 г.". С решението е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване и тълкуване на въззивното решение, както и за изменението му в частта за разноските. В мотивите към обжалваното решение въззивният състав е посочил, че не са налице предпоставките за допълване на решението, доколкото в процесния случай, при постановяване на въззивното решение, е формирана воля по целия според предмет, като включително в мотивите е изложено съображение по възражението на ответната страна за недължимост на неустойката по чл. 26 от договора за период от 123 дни. Въззивният състав е отразил, че този извод не е намерил място в диспозитива, което представлява очевидна фактическа грешка, отстранима и по служебна инициатива на съда, а не непълнота на решението, поради което „на л.13 от решението, ред 20-ти, след „4 127,96 лв." диспозитивът следва да допълни с периода на дължимост на неустойката по чл. 26 от договора, по следния начин: „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г.". Настоящият състав намира, че в допуснатата му до касационно обжалване част въззивното решение №33/04.04.2033 г. е неправилно и следва да бъде отменено. Както бе посочено по-горе, въззивният състав е приел, че е допуснал очевидна фактическа грешка като не е уточнил в диспозитива на решението си периода на дължимост на неустойката от 4 127.96 лв., което е стори по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, допълвайки решението с думите „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г.". Всъщност по този начин, допълвайки решението с думите „за периода от 06.04.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 06.11.2020 г."., но без да постанови отхвърлителен диспозитив за претендираните неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., съдът единствено е уточнил решението си в потвърдителната му част за сумата 4 127.96 лв. относно дължимата за неустойка. Касаторът има правен интерес от допълване на въззивно решение с постановяване на частичен отхвърлителен диспозитив относно претенцията за неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. Именно чрез отхвърлителния диспозитив за конкретна претендирана сума (доколкото не е подадена касационна жалба срещу въззивното решение), се създава сила на пресъдено нещо върху неоснователността на претенцията на ищеца за неустойки за посочения период. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че съдът приема за установено, че претенцията за неустойка върху фактурираните наеми, предвидена в чл. 26 от договора, е основателна и доказана за сумата 4 127.96 лв. В мотивите на решението въззивният съд е отразил, че е основателно възражението на ответника, че не дължи неустойка за времето на извънредното положение и два месеца след отмяната му. В тази връзка съдът е изложил мотиви за начина на изчисляване на дължимата неустойка, включително чрез приспадане (от заключението на вещото лице) на 123 дни, в които наемателят не дължи неустойка поради императивната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. С първоинстанционното решение „Редман" ЕООД е осъдено да заплати на ищеца неустойки в размер общо на 9 169.23 лв., включващи както неустойки върху забавените наеми, така и неустойки върху фактурирани „консумативи“ и такси, без окръжният съд да е посочил, че отчита императивната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. Въззивният състав е обезсилил първоинстанционното решение в частта за фактурираните неустойки за сумата над 5 041.27 лв. и за тази сума е постановил връщане на делото за ново разглеждане, като е потвърдил решението на първата инстанция за дължимостта на неустойките за забава от незаплатени в срок наемни цени за сумата 4 127.96 лв., или общо от присъдените от първата инстанция 9 169.23 лв. неустойки, решението е потвърдено за 4 127.96 лв. и е обезсилено и върнато за разликата от 9 169.23 лв., която е 5 041.27 лв. Въззивният съд не е посочил с каква сума се е намалило задължението на ответника за неустойки за забава за неплатени наеми с оглед приетото за основателно възражение на въззивника и приспадане на 123 дни, в които наемателят не дължи неустойка поради императивната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. От всичко изложено по-горе е видно, че отказвайки да допълни въззивното решение с отхвърлителен диспозитив за конкретен размер от претендираните неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., апелативният състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С молба от 07.12.2022 г., поддържана и в откритото заседание на 08.12.2022 г., пълномощникът на въззивника „Редман" ЕООД е поискал от въззивния състав да бъдат поставени допълнителни задачи на вещото лице Е. В. по извършената ССч.Е, включително задачата „да се изчисли размера на неустойката по чл. 26 от договора, след приспадане на депозита като не се начислява неустойка върху фактурираните суми за наем, консумативи и такси за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.“. Съдът е оставил без уважение искането с аргумента, че поставените допълнителни въпроси не изискват специални знания, а касаят прости аритметични изчисления. На базата на събраните по делото доказателства и с оглед изложените в мотивите на въззивното решение аргументи за потвърждаване на решението на първата инстанция относно дължимия размер на неустойката до размер на сумата от 4 127.96 лв., настоящият състав не би могъл (без експертиза) да конкретизира по размер отхвърлителния диспозитив, обусловен от императивната норма на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на молбата на „Редман" ЕООД за допълване на въззивното решение (само в частта относно недължимостта на неустойките за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.), като бъде поставена допълнителна задача на вещото лице по извършената ССч.Е да изчисли размера, с който се намалява претендираната от „Национална потребителна кооперация на слепите“ неустойка за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в резултат на приложението на чл. 6 ЗМДВИПОРНСПП. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ срещу решение № 33 от 04.04.2023 г., постановено по в.т.д. № 170/2022 г. на Бургаски апелативен съд само в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Редман“ ООД за допълване решение № 158 от 10.02.2022 г., постановено по в.гр.д. №2696/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, 14 с-в., свързана с липсата на отхвърлителен диспозив относно претендираните от „Национална потребителна кооперация на слепите“ неустойки за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: