Р Е Ш Е Н И Е №. 160 гр. София, 02.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №752/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу Решение №200/02.05. 2012 г. по т.д. № 61/2012 на АС-Пловдив, ТО,с-в В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 205/26.04.2011 г. на ПОС по т.д. №533/2010 В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата чрез МРРБ срещу касатора за установяване вписването с решение №2782/29.04.2002 г. на ПОС по ф.д. №780/1992 на несъществуващо обстоятелство: увеличаване капитала на [фирма] от 37 540 лева разпределен в 3 754 дяла с номинал 10 лева всеки на 156 000 лева, разпределен в 15 600 дяла с номинал от 10 лева всеки чрез вписване на нови 11 846 дяла с номинал от 10 лева всеки дял от страна на едноличния собственик на капитала на П.”Е.- [фирма] рег. По ф.д. № 4845/1999 на ПОС и вместо него е АС-Пловдив постановява друго такова, с което уважава иска като приема за установено, че това вписано обстоятелство е несъществуващо, доколкото липсва решение за това от страна на дружеството [фирма] взето от едноличния му собственик на капитала. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на обжалваното решението в съответната част като произнесено по недопустим установителен иск предявен при липса на правен интерес на ищеца и поради произнасяне по факти и обстоятелства извън твърдяните в самата искова молба: липсата на дружествено решение, при положение, че към датата на вписването му в търговския регистър собственик на капитала е била Държавата, а не [фирма]. Налице е и материалноправна незаконосъобразност, относно тълкуването и възприемането от съда на института на несъществуващо обстоятелство и недопустимост на вписването в разрез с ТР №1/06.12.2002г. по тълк.дело №1/2002 г.. С определение №918 от 10.12.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК само в ЧАСТТА , с която е отменено решение № 205/26.04.2011 г. на ПОС по т.д. №533/2010 В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата чрез МРРБ срещу касатора за установяване вписването с решение №2782/29.04.2002 г. на ПОС по ф.д. №780/1992 на несъществуващо обстоятелство: увеличаване капитала на [фирма] от 37 540 лева разпределен в 3 754 дяла с номинал 10 лева всеки на 156 000 лева, разпределен в 15 600 дяла с номинал от 10 лева всеки чрез вписване на нови 11 846 дяла с номинал от 10 лева всеки дял от страна на едноличния собственик на капитала на П.”Е.- [фирма] рег. По ф.д. № 4845/1999 на ПОС и вместо него е АС-Пловдив постановява друго такова, с което уважава иска като приема за установено, че това вписано обстоятелство е несъществуващо, доколкото липсва решение за това от страна на дружеството [фирма] взето от едноличния му собственик на капитала. Допуснато е по въпросите за съдържанието на правното понятие „ несъществуващо обстоятелство” по смисъла на чл.29 ал.1, предл.3 ЗТР и за това, дали вписването на решението за увеличаване на капитала от страна на придобилия правата върху дялове от капитала на търговско дружество по приватизационна сделка, призната впоследствие за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на цитираната законова разпоредба за проверка, дали по тези въпроси обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС-ТР №1/06.12.2002г. по тълк.дело №1/2002 г.на ОСГК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение в частта, по която е допуснато касационно обжалване, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.29 ал.1 предл.3 ЗТР. Позовал се е на обстоятелството, че вписаният с цитираното решение факт на увеличаване на капитала на П.”Е. се основава на решение от 25.01.2002 г. на неговия едноличен собственик [фирма], който към този момент се е легитимирал като такъв на основание договор за приватизационна продажба на 80 % от дяловете сключен на 14.02.2000 г. и два анекса към него и решение № 2690/18.04.2001 г. по ф.д. № 780/92 за освобождаване на Държавата като съдружник в приватизираното дружество . С влязло в сила съдебно решение от 23.03.2005 г. на ПОС по т.д. №50/2005 г. цитираният договор за приватизационна продажба на дяловете от капитала на дружеството П.” е прогласена за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД като сключена в противоречие със закона. С оглед нищожността на придобивното основание на 80 на сто от капитала на приватизираното дружество от страна на [фирма], решаващият състав е направил извод, че към 25.01.2002 г. последното не е било действителен едноличен собственик на капитала на „П.” и не е могло да взема решение за увеличаване на капитала чрез вписване на нови дялове. При това положение е налице вписване на решение от лице, което изначално не е имало качеството на едноличен собственик на капитала, което от своя страна води до пълната липса на такова волеизявление с правни последици увеличение на капитала. Касае се за вписването на изначално несъществуващо обстоятелство в търговския регистър, което няма действие по отношение на съдружниците и на самото дружество, каквито се явяват страните по спора, а само по отношение на третите добросъвестни лица. Следователно е налице изпълнена хипотезата в правната норма на чл.29 предл.3 ЗТР относно защита на съдружника срещу вписване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър. По правните въпроси, настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк.дело №1/2002 на ОСГК на ВКС вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на законовата разпоредба на чл.498 ГПК/отм./ съотв. чл.604 от ГПК от 2007 г. е налице в две хипотези : 1. вписано е обстоятелство, което по закон възниква с решение на орган на търговско дружество, без изобщо да е налице подобно волеизявление от страна на органа, т.е. налице е неистинско удостоверяване и 2. вписано е обстоятелство, което е възникнало с решение на волеобразуващия орган, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Във втората хипотеза, налична по настоящия спор, вписването на обстоятелството има действие от вписването до заличаването, както за третите добросъвестни лица, така и за членовете на дружеството. Следователно действието на съдебното решение, прогласяващо нищожността на приватизационната сделка за придобиване на 80 на сто от дяловете от приватизираното дружество от страна на ответника от ищеца Държавата е непротивопоставимо по отношение на придобилия дяловете в капитала на [фирма] рег. по ф.д. № 4845/1999 на ПОС и легитимиращ се като такъв чрез вписването в търговския регистър на това обстоятелство за периода от самото вписване на същото до заличаването му, от което следва, че и взетото през този период решение на ОС на приватизираното дружество за увеличаване на капитала на последното и неговото вписване в ТР обвързват съдружниците в това дружество и третите лица. Следователно вписването на решението за увеличаване на капитала от страна на придобилия правата върху дялове от капитала на търговско дружество по приватизационна сделка, призната впоследствие за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД не представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК/отм./ съотв. чл.604 от ГПК от 2007 г./. Последиците от решението по иска по чл.26 ал.1 ЗЗД относно промяната в собствеността на дяловете от капитала на ответното дружество се вписват в търговския регистър и имат действие занапред. Относно основателността на касационната жалба: В жалбата е поддържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решението в съответната част като произнесено по недопустим установителен иск предявен при липса на правен интерес на ищеца. Принципно правен интерес от искова защита е налице винаги, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно по разумната субективна преценка на носителя на застрашеното право. В случая ищецът се явява продавач на правата върху дяловете от капитала на ответното дружество по приватизационна продажба призната в последствие за нищожна по чл.26 ал.1 ЗЗД. Заличаването занапред на вписаното увеличение на капитала по решение на дружеството придобило правата върху дяловете от прогласената за нищожна приватизационна продажба от Държавата има значение за обема на правата, които последната би имала като акционер, при вземането на решения във връзка с компетенциите на общото събрание на акционерите по чл. 221 ТЗ и с оглед останалите й права на акционер. Следователно искът за установяване вписването на това увеличение на капитала като несъществуващо обстоятелство е допустим, поради наличие на правен интерес на ищеца от това с оглед последиците по чл.604 ГПК. Навеждат се оплаквания, че обжалваното въззивно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Тези оплаквания се споделят от настоящата инстанция по изложените вече в мотивите на настоящия акт съображения за това, че вписването на решението за увеличаване на капитала взето от страна на придобилия правата върху дялове от капитала на търговско дружество по приватизационна сделка, призната впоследствие за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД не представлява вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК/отм./ съотв. чл.604 от ГПК от 2007 г. и следователно искът се явява неоснователен. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени а основание чл.281 т.3 ГПК и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен. На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника се дължат от ищцовата страна и разноските по водене на делото, включително платеното възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС от адвокат в размер на 2500 лева, за които се установява плащането по банков ред.. От страна на ответника по касационната жалба е направено в открито съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК. С оглед правната сложност на спора, съдът намира, че размерът на присъденото възнаграждение за процесуално представителство следва да се намали до размер на 2000 лева или на касатора следва да се присъдят 2070 лева-общо разноски пред ВКС. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №200/02.05. 2012 г. по т.д. № 61/2012 на АС-Пловдив, ТО,с-в В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 205/26.04.2011 г. на ПОС по т.д. №533/2010 В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата чрез МРРБ срещу [фирма]-гр. П. за установяване вписването с решение №2782/29.04.2002 г. на ПОС по ф.д. №780/1992 на несъществуващо обстоятелство: увеличаване капитала на [фирма] от 37 540 лева разпределен в 3 754 дяла с номинал 10 лева всеки на 156 000 лева, разпределен в 15 600 дяла с номинал от 10 лева всеки чрез вписване на нови 11 846 дяла с номинал от 10 лева всеки дял от страна на едноличния собственик на капитала на П.”Е.- [фирма] рег. По ф.д. № 4845/1999 на ПОС и вместо него АС-Пловдив постановява друго такова, с което уважава иска, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ иска на Държавата чрез МРРБ срещу [фирма]-гр. П. за установяване вписването с решение №2782/29.04.2002 г. на ПОС по ф.д. №780/1992 на несъществуващо обстоятелство: увеличаване капитала на [фирма] от 37 540 лева разпределен в 3 754 дяла с номинал 10 лева всеки на 156 000 лева, разпределен в 15 600 дяла с номинал от 10 лева всеки чрез вписване на нови 11 846 дяла с номинал от 10 лева всеки дял от страна на едноличния собственик на капитала на П.”Е.- [фирма] рег. По ф.д. № 4845/1999 на ПОС ОСЪЖДА Държавата чрез МРРБ да заплати на [фирма]-гр. П. сумата от 2070 лева-разноски пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.