О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 300 гр. София, 30.06.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 349 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1689 от 12.11.2021г. по гр.д. № 1556/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 205 от 12.04.2021г. по гр.д.№ 11275/2020г. на Варненски районен съд и е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Община Варна, че П. Н. В. е собственик па поземлен имот с идентификатор *** в [населено място], кв. А., СО “Б.-с.“, с площ 692 кв.м, при посочени съседи, на основание давностно владение с начало 2000г. Касационната жалба е подадена от ответника Община Варна. Твърди се неправилност на решението поради нарушаване на основни принципи на ГПК - установяване на обективната истина, служебно начало, равенство на страните и вътрешно убеждение. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1/длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство; 2/ правото на собственост на Държавата за земите по чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, вкл. тези в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, по силата на закона ли се поражда или от момента на постановяване на решение на ОСЗ по чл. 45, ал.1 вр. с чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ; 3/ допустимо ли е придобиването по давност на недвижим имот, собствеността върху който се възстановява по ЗСПЗЗ, при призната с ПКП собственост на правоимащо лице и след влизане в сила на ПНИ; 4/ при какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да придобие поземлен имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ; 5/ от кой момент започва да тече придобивната давност за имоти в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ с оглед чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и допустимо ли е имот, в предметния обхват на разпоредбата, да бъде придобит по давност на основание чл. 79 ЗС. Като допълнително основание се изтъква противоречие с практиката на ВКС по четвъртия въпрос, а по останалите въпроси не се навежда основание сред посочените в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Ответникът по жалбата П. Н. В. в писмения си отговор счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост на поземлен имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, основан на придобивна давност, считано от 2000г. Ищецът твърди, че имотът е владян от бащата на съпругата му В. Ц. и от свако му А. Б. повече от 40 години, а в последните 10-12 години - от него и съпругата му. При предприета през 2019г. процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на имота по давност, от страна Общината бил съставен акт за частна общинска собственост, което е предизвикало предявяването на иска. Ответникът Община Варна оспорва правото на ищеца. Твърди, че съгласно плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищното образувание имотът е записан като собственост на училище; с решение на ПК от 1998г. е признато правото на собственост в съществуващи реални граници на имот от 165 дка в полза на ОУ “Петко Напетов“ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ; по ПСИГ в рамките на стар имот № *, записан на “училище“, попадат няколко имота по КП от 1979г., сред които имот № *, записан на ползвател А., без посочен документ. За този имот № * не е проведена процедура по възстановяване правото на собственост по реда на §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, нито за трансформирано право на ползване в право на собственост. В обобщение, общината се позовава на невъзможност правото на собственост да бъде придобито по давност с оглед неприключилата реституционна процедура и мораториума но §1 ЗД ЗС. От фактическа страна съдът е приел за установено, че съставеният от касатора през 2020г. акт за частна общинска собственост е с посочено основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС - имот, предоставен на общината със закон; няма данни за по-рано съставени актове, нито за предоставено право на управление. Установил е също така, че с Решение на Поземлена комисия-Варна от 07.12.1998 г. е признато правото на собственост на Основно училище “Петко Напетов“ върху имот, представляващ нива от 165,100 дка в терен по §4 в Галата, местн. К.. Няма данни за последващо решение за възстановяване правото на собственост върху конкретно индивидуализиран имот. Техническата експертиза изяснява, че по кадастрален план на „Западно от Галата" от 1979г., с попълване 1989 г. и 1996г., процесният имот е с № *, с площ 692 кв. м., като собственик в разписния лист е записан А.. По плана на новообразуваните имоти на СО “Б.-с.“, одобрен 2012г., имотът е идентичен на новообразуван имот № ** с площ 692 кв.м., записан на Училище, без документ, общинска публична собственост. По кадастралната карта, одобрена 2008г., изменена 2013г., имотът е с идентификатор ***, стар № *, общинска публична собственост, урбанизирана територия. По Общия устройствен план на Варна от 2012г. имотът попада в жилищна устройствена зона с ниско застрояване. В заключение експертът сочи, че е налице идентичност между така описаните имоти по различните планове като процесният имот е част от имота по решението на ПК от 1998г. Установено е също от експертизата, че преди колективизацията имотът е попадал в земеделски терен - нива, включена по баланса на ОТКЗС- Варна, но не е бил обработван машинно; попаднал е в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но няма данни да е даван за ползване; възстановен е по ЗСПЗЗ на ОУ “Петко Напетов“, но не е издадена заповед по §4к ПЗР ЗСПЗЗ. От огледа вещото лице установява, че имотът е ограден от три страни с мрежа, от четвъртата страна границата е трасирана; в имота има дървена барака, пет броя стари дървета, няма вода, ток и канал. Разпитаните двама свидетели, които са съседи на мястото, сочат, че роднина на ищеца е имал имот на главния път, с площ 500-600 кв.м. и ищецът му помагал; след това ищецът започнал сам да се грижи за мястото и така вече 15-20 години; имотът е ограден и никой не му го оспорва. Според свидетелката М. ищецът има два имота - в единия има къща, в която живее, а в другия има барака и този имот ищецът обработва. Нейните сведения са отпреди пет години когато е закупила съседен имот. При тези данни въззивният съд е намерил иска за основателен. На първо място е посочил, че в тежест на ответника Община Варна е да установи наличие на пречка за течение на придобивната давност съгласно §1 ДР ЗС, а именно, че имотът е общински. Приел е, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а Общината не се е позовала на конкретен придобивен способ. Поради това е счел за ирелевантно възражението за приложимост на мораториума, установен в §1 ДР ЗС. Що се отнася до данните, че имотът е в терен, възстановен на Основно училище “Петко Напетов“, съдът е приел, че няма данни реституционната процедура да е завършила, а и този въпрос е извън настоящия спор и няма как да бъде обсъждан. По-нататък е счел, че разпитаните свидетели са установили владението на ищеца върху имота, като показанията им са обективни и непротиворечиви. Според тях ищецът обработва имота от 15-20 години, като преди това за имота са полагани грижи от негови роднини. Описаното от свидетелите състояние на имота съвпада с констатираното от вещото лице. Въз основа на това съдът е счел, че са налице всички елементи на владението, както и че е изтекъл десетгодишният давностен срок в полза на ищеца спрямо ответника. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива не са налице. Първият правен въпрос, поставен от касатора, е за задължението на въззивния съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Въпросът произтича от оплакванията, че съдът е пренебрегнал факта, че ищецът не попада в нито една категория лица, правоимащи по ПНИ - не е бивш ползвател, чието право е трансформирано в право на собственост; не е реституиран собственик; нито приобретател от някоя от предните категории лица, нито се легитимира на самостоятелно основание. Твърди се също необсъждане на данните, че имотът попада в стар ПИ № *, който е записан на Училище, както и че имотът не може да бъде предмет на придобивна давност докато не бъде индивидуализиран с ПНИ. Според касатора въззивният съд е изпълнил формално вменените му от чл. 269 ГПК правомощия. Така поставеният въпрос, в случая не запълва основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Оплакванията са несъстоятелни и въпросът не може да послужи като основание за достъп до касационен контрол. Въззивният съд е взел предвид горепосочените факти и обстоятелства относно положението на имота по различните планове и съдържащите се в разписните листове данни за собствеността му, но е счел, че те не обуславят различен извод. Що се отнася до лицата, на които се предоставят имоти по ПНИ, съдът не е разсъждавал в тази насока, а е обсъдил претендираното от ищеца право в контекста на поддържаните от ответника възражения срещу него. В соченото от касатора решение № 184 от 20.01.2020г. по гр.д. № 1012/2019г. на I г.о. се приема, че не може да бъде придобит по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена с разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОбС и поради мораториума върху придобивната давност, установен с разпоредбата на § 1 от ЗР към ЗД на ЗС. С оглед на това е направен извод, че обстоятелството дали поземлен имот, който попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е държавна или общинска собственост, се отнася на първо място до правния интерес на ищеца - физическо лице, който е предявил срещу общината или държавата отрицателен установителен иск за собственост. Настоящият иск е положителен установителен иск за собственост, но в съответствие с горните разрешения Варненски окръжен съд на първо място е приел, че от страна на Община Варна не се сочи конкретно придобивно основание и не е доказано правото на общинска собственост, което означава, че няма пречка за придобиване по давност; едва след това съдът е пристъпил към обсъждане на събраните доказателства за упражняваното от ищеца владение и неговия срок. Вторият въпрос е дали правото на собственост на Държавата за земите по чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ, вкл. тези в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, произтича от закона или се поражда от момента на постановяване на решение на ОСЗ по чл. 45, ал.1 вр. с чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ. Въззивният съд не е давал разрешение на този въпрос, защото е счел, че Община Варна по никакъв начин не е доказала свои права върху имота - не се е позовала на конкретно придобивно основание, за да разсъждава съда дали то се е осъществило. Отделно, в поддържаното от общината становище изрично е проведено разграничение по отношение собствеността на училищата върху имоти, които са реституирани - тези имоти са собственост на училищата, а не на общината - чл. 304 от Закона за предучилищното и училищното образование. Освен това, сочената във въпроса разпоредба на чл. 24, ал.1 ЗСПЗЗ визира собствеността на Държавата върху земеделски имоти, но по делото евентуално право на собственост на Държавата не е разглеждано. Третият въпрос касае възможността да се придобие по давност имот, който се възстановява по ЗСПЗЗ, при призната с ПКП собственост на правоимащо лице и след влизане в сила на ПНИ. Този въпрос също няма изричен отговор в решението, но не е и определящ за изхода на спора. Съдът е приел, че ищецът е придобил имота по давност по отношение на ответника Община Варна, а не спрямо посоченото в ПКП правоимащо лице. Четвъртият въпрос е: при какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да придобие поземлен имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Въззивният съд не отговарял на този принципен въпрос, а е обсъдил събраните по делото доказателства за претендираното от ищеца право, наведените от ответника възражения срещу него и е направил своите правни изводи. В соченото от касатора решение на Върховния касационен съд по гр.д. №№ 1012/2019г. на I г.о. се приема, че физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в няколко хипотези и едната от тях е да придобие по давност имот на собственик, чиято собственост е възстановена или чийто имот не е бил обобществяван, като в първия случай придобивната давност не може да започне да тече преди възстановяване на собствеността. В настоящия случай Община Варна, въпреки че е съставила акт за общинска собственост на имота, не обосновава свое право на собственост по чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ (или на друго основание), а се позовава на евентуалните права на лице с незавършена реституционна процедура, което не участва в делото. Предвид тази специфика на конкретния случай и след като не е установено, че имотът е останал общинска собственост, за да е налице пречка за придобиване по давност по чл. 7, ал.1 ЗОбС и по §1 ДР ЗС, то липсва противоречие със соченото решение. Последният правен въпрос е за момента, от който тече придобивната давност за имоти в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ с оглед чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и допустимостта имот, в предметния обхват на разпоредбата, да бъде придобит по давност на основание чл. 79 ЗС. Както сочи самия жалбоподател разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ е създадена, за да брани правата на лицата, които са заявили претенции си за възстановяване на собствеността, така че до приключване на реституционното производство да не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобиване по давност. В тази насока е цитираната в касационната жалба практика. Настоящият случай не е такъв, тъй като придобивната давност не се противопоставя на лице с реституционни претенции. Ето защо въпросът не е определящ за изхода на спора. Не могат да бъдат възприети изложените в касационната жалба доводи за очевидна неправилност на съдебния акт. Липсва твърдяното съществено нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост поради противоречие между доказателствата и установените по делото факти. В жалбата обстойно е посочена създадената от Върховния касационен съд практика по прилагането на основанието „очевидна неправилност” и тълкуването на това понятие. Но в случая не се съзира прилагане на закона в неговия протовоположен или несъществуващ смисъл, нарушение на основополагащи съдопроизводствени правила или грубо нарушаване на основни логически правила при формиране изводите на съда. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата П. Н. В. претендира разноски, но към отговора липсват доказателства за направени такива, поради което разноски не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1689 от 12.11.2021г. по гр.д. № 1556/2021г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Община Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: