Р Е Ш Е Н И Е №188 С о ф и я, 24 октомври 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 801/2018 година. Касационното производство по реда на Глава 23 от НПК е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Николай Г. Н. от Х. адв.Кр.Я. от АК-Х. против решение № 81 от 22.03.2018 г., постановено по ВНОХД № 88/2018 г. от Апелативен съд-Пловдив с доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при призоваване на подсъдимия за съдебното заседание пред апелативния съд, довело до ограничаване на правото му на защита и до явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец К. Т. К. от Х., редовно уведомен, не взема участие в касационното производство и не се представлява. Подсъдимият Н., лично и със защитника си адв.Я. поддържат жалбата и молят да бъде уважена съобразно наведеното в нея искане, допълнено в съдебните прения с алтернативата за намаляване на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 2 от 11.01.2018 г. по НОХД № 772/2017 г. на Окръжен съд-Хасково подсъдимият Николай Г. Н. от Х. е признат за виновен в това, че на 27.03.2016 г. в Х. при управляване на МПС – лек автомобил „БМВ-320И” с рег.№ Х-01-36-ВХ в пияно състояние, без да има необходимата правоспособност е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Р. Т. от Х., след което избягал от местопроизшествието и на основание чл.343, ал.3, б.”б”, предл.1-во вр.чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на задържането му под стража по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража” по НПК от 27.03.2016 г. до 29.07.2016 г. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, част от които да се върнат на подсъдимия, а останалите, като вещи без стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила. Уважен е предявеният от ищеца К. Т. К. иск, като подсъдимият Н. е осъден да му заплати сумата от 866,50 лева за репариране на причинените му имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му - 30.03.2016 г. до окончателното й заплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 946 лева е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 2 126,95 лева, както и направените от ищеца разноски за ползвана адвокатска защита в размер на 300 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Я. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за изменянето й с намаляване на размера му. С решението, поставено на касационна проверка Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда. С касационната си жалба защитникът на подсъдимия наново оспорва справедливостта на потвърденото от въззивната инстанция наказание, привнасяйки и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подзащитния му с искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. В съдебните прения от подс.Н. се отправя алтернативно искане за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Въззивното решение не е обжалвано в гражданско-осъдителната му част. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбата за подадена в установения от закона срок, от страна с право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е допустима, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : В производство на съкратено съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК подс.Н. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират други доказателства, както и с правната квалификация на деянието като престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1-во вр.ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК. В бланковата си въззивна жалба и в съдебните прения защитникът му е оспорил справедливостта на отмереното му наказание, акцентирайки върху несподеленото им от апелативния съд виждане за „високата интензивност на неправомерно поведение на самата пострадала”, което било обсъдено от окръжния съд формално. На тази основа той е претендирал за наказание между законовия минимум и средния размер на предвиденото в санкционната част на приложимата правна норма, но като е изложил съображения за наличието на „баланс” на смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. Възразил е, че в недостатъчна степен били отчетени самопризнанието, семейното му положение, тежкото му материално състояние. Тези доводи са преповторени сега и в касационната жалба, като се прави искане за ново разглеждане на делото от въззивния съд, решил делото според подс.Н. без редовното му призоваване. Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение следва да бъде разгледано на първо място, като то се явява неоснователно. Докато е бил многократно неуспешно търсен на посочения от него адрес, подс.Н. е бил уведомен своевременно за съдебното заседание пред апелативния съд от защитника му, отразено по негово изявление в съдебния протокол, комуто призовката е била връчена повече от 20 дни преди заседанието. Въпреки това подсъдимият е настоял за отлагане разглеждането на делото пред апелативния съд с оглед запознаване с материалите по него, за което съдът му е предоставил достатъчно време, след което е даден ход на делото при липса на каквито и да е искания от страните, включително от подсъдимия и от защитника му, за събиране на относими към предмета на делото нови доказателства. Пред касационния състав не се навеждат доводи по какъв начин е било ограничено правото на защита на подсъдимия, което да се е отразило върху правилното решаване на делото. Поради това ВКС счита наведеното оплакване за неоснователно и не е налице касационното основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното на подс.Н. наказание лишаване от свобода. Както първоинстанционният, така и въззивният съд обстойно са анализирали поведението на пострадалата на пътното платно и допуснатите от нея нарушения на правилата за движение. То обаче правилно е оценено с оглед тежестта на нарушенията, допуснати и от подс.Н. като водач на МПС, носещ като такъв основната отговорност за опазване живота и здравето на намиращите се на пътното платно и в близост до него пешеходци. Категорично е установено, че той е имал видимост да забележи пострадалата от достатъчно голямо разстояние и да се съобрази с нейното присъствие на пътното платно, още повече, че многократно е преминавал по този път при посещенията на вилата си, намираща се в близост до гробищния парк, пред който пострадалата заедно със свои колежки е продавала цветя на опечалените граждани. Подсъдимият е управлявал автомобила и със скорост, при която е могъл адекватно да реагира и в много по-сложна ситуация с намиращ се на пътя му пешеходец. Пияното му състояние обаче в значителна степен е отнело тази му възможност. Именно съпоставянето на тези обстоятелства е дало основание на двете съдебни инстанции да отдадат много по-малко значение на неправомерното престояване на пострадалата на пътното платно и на съпричиняването на вредоносния резултат от нея. То обаче е отчетено при определяне тежестта на дължимата се на подс.Н. санкция и не е сторено формално, както се твърди в жалбата. Неоснователно се придава от жалбоподателя прекомерно значение на самопризнанието на фактите от подс.Н.. Разследващият орган е положил значителни усилия чрез множество експертизи и разпит на свидетели да събере достатъчно и категорични доказателства за авторството на деянието в негово лице и за допуснатите от него нарушения на правилата за движение, което е било преценено от подсъдимия и защитата му като основание да поискат приложението на едната от диференцираните процедури по Глава 27 от НПК, даваща възможност за известно смекчаване на наказателната му отговорност. За очертаване на дължимия й се обем обаче съдилищата са съобразили както тежестта на допуснатите от него нарушения на правилата на ЗДвП в пряка причинна връзка с причинения съставомерен вредоносен резултат, така и миналото на подс.Н. като водач на МПС и осъжданията му за управляване на МПС след употреба на алкохол. Той дотолкова е бил недисциплиниран като водач, че е загубил правоспособността да управлява МПС, но което не му е попречило да продължи с това си противоправно поведение, след като и в предхождащата настоящето ПТП нощ с колата си с приятели посетил няколко питейни заведения, управлявал я в Х. след значителна употреба на алкохол и само случайността му е попречила да причини друго ПТП с много по-тежки последици. Нито семейното му положение, нито твърденията му за тежко материално състояние, при данните за системното му пиянстване в продължение на години, имат съществено значение за смекчаване на отговорността му. Както обществената опасност на деянието, така и личната му такава е завишена. И не на последно място, санкцията в ал.3, б.”б”, пр.1-во на чл.343 от НК е предвидена за едно от изброените квалифициращи деянието като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелства, докато подс.Н. е успял да реализира три от тях, което правилно е отчетено сред отегчаващите отговорността му обстоятелства. При така анализираните обстоятелства от значение за приложението на чл.54, ал.1 от НК апелативният съд убедително е подкрепил избрания от окръжния съд размер на наказанието лишаване от свобода от девет години като формирано при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, което е намалил с 1/3-та на 6 години лишаване от свобода. Смъртта и на един човек е неоценима загуба не само за близките му, но и за обществото при ръста на престъпленията по транспорта и тази санкцията не се явява несъответна на причинения вредоносен резултат. ВКС не намира основание за смекчаване наказателната съдба на подс.Н. при избрания от него хазартен начин на управляване на МПС, от което право по закон е лишен много преди инкриминираното ПТП. Жалбата на защитника му е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 22.03.2018 г., постановено по ВНОХД № 88/2018 г. от Апелативен съд-Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :