Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нарушено право на участие


2
Р Е Ш Е Н И Е


№ 290


София, 16.10. 2012година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 374/2012година
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на И. Д. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 555 от 30.04.2010г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. дело № 2057/2009г., потвърдено с решение №178 от 16.12.2010г. на ВАС,постановено по в.гр.д.№ 360/2010г., последното – не допуснато до касацинно обжалване с определение №1156 от 29.11.2011г. на ВКС, Първо ГО, по гр.д.№ 734/2011г. С влязлото в сила решение са отхвърлени исковете, предявени от С. В. И. и И. Д. И. за приемане за установени правата им на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], м. "С." № 38, представляващи: а/поземлен имот с идентификатор .... по действащата кадастрална карта, целият с площ 7738 кв. м; б/двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ...... и в/едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ....., основани на твърдение за придобиване по давност чрез владение, упражнявано в периода от края на 1995 г. до 2009 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , като ищците са осъдени да заплатят на ответника - [община], сумата 5186.60 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК. Във връзка с първото основание молителката се позовава на ново писмено доказателство – Заповед №РД ..... от .....г. на Областен управител на област В., като поддържа, че същото установява ,че процесният поземлен имот никога не е бил държавна собственост. Във връзка с второто основание молителката се позовава на нарушено право на защита в процеса , тъй като въззивният съд е допуснал разглеждане на делото в нейно отсъствие, въпреки , че е била обективно възпрепятствана да участва поради заболяване и при липса на процесуален представител и при отсъствие поради болест и на процесуалния представител на съпруга й.
Ответната по молбата за отмяна страна С. В. И. счита същата за основателна и иска отмяна на влязлото в сила решение.
Ответната по молбата за отмяна страна [община] не взема становище.
Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдението на молителката, че е узнала за новото доказателство след приключване на процеса, и по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК , от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетите процесуални действия, поради което е допустима.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителката се позовава на нарушено право на участие, което се свързва с основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5. ГПК отмяна може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. С оглед конкретните данни по делото следва да се приеме, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото в производството пред Варненски апелативен съд , в заседанието на 27.10.2010г. молителката не се явила, не е ангажирала своевременно доказателства за наличието на обективна пречка за явяването си. Явил се е лично съпругът й също страна в процеса, и е поискал отлагане на делото поради неявяване на пълномощника му. При тези данни не са били изпълнени кумулативните изисквания на закона за отлагане на делото и с отказа да стори това въззивният съд не е процедирал в нарушение на процесуалните правила и задължителната практика на ВКС по приложението на чл.142 ал.1 ГПК. Според нормата на чл. 142 ал.2 ГПК съдът е длъжен да отложи делото когато и страната и адвокатът не могат да се явят по делото поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая действията на съда са изцяло съобразени с цитираната процесуална норма, поради което и не може да се обоснове извод, че е нарушено правото на участие на молителката в процеса вследствие допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на въззивния съд.
Не е налице и второто, поддържано от молителката основание за отмяна.Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая соченото от молителката решение на В. няма характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона, нито разкрива "нови обстоятелства" по делото. Сама молителката сочи в молбата си, че е узнала за това ново доказателство “случайно при запознаване с материалите по прокурорска преписка по наша жалба и сигнал за извършени нарушения при съставянето на Акт за общинска собственост №.../....г.”. Изложеното е достатъчно за да обоснове извод за неоснователност на молбата, защото за молителя не е съществувала пречка да се снабди с подобно доказателство по време на висящността на процеса. След като на молителката е било известно наличието на висяща прокурорска преписка касаеща пряко статута на спорния недвижим имот, нещо повече-същата е била образувана и по нейна жалба и сигнал, то е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса същата е могла да се снабди с всяко доказателство, приложено по последната, и да го представи по време на разглеждане на делото. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса.
На следващо място това доказателство не променя изводите на инстанцията по същество, тъй като не е от естество да обоснове извод различен от този на инстанцията по същество досежно публичноправния статут на имота. На следващо място основният довод на решаващия съд за отхвърляне на претенцията е този, че върху спорния имот е установена фактическа власт по повод на реституционни претенции; ищецът С. В. И. не е считал себе си, а баща си за собственик; след отхвърляне на молбата за реституция с решение № Р-.../..... г. на кмета на [община] е отпаднало и намерението за придобиване на собствеността, освен това е съществувала забрана за придобиване по давност на държавна и общинска собственост по силата на чл.86 ЗС , действал към момента на установяване на фактическа власт, а с параграф 1 от ЗДЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна до 31.12.2011г. По тези съображения съдът е приел , че ищците не са доказали, че са собственици на имота на основание придобивна давност. Следва да се има предвид, че неустановяване намерението за своене е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията.
С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Д. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 555 от 30.04.2010г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. дело № 2057/2009г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :