Р Е Ш Е Н И Е № 332 гр. София, 24 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 976/2013г. Производството е образувано по искане на осъдения К. Т., за отмяна или ревизия на присъда №1578 от 08.10.2012г. по нохд №1890/2012г., по описа на Районен съд /РС/-Бургас, влязла в сила с обявяване на решение от 21.03.2013г., по внохд №49/2013г. на Бургаски окръжен съд /ОС/, по реда на възобновяването. В депозираното искане след собствена трактовка на случилото се на инкриминираната дата и при произволна интерпретация на значимите за повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3 от НК факти, се очертава осъществено спрямо К. Т. противоправно нападение, предпоставящо необходимост от приложение на предвидения в чл.12, ал.1 от НК институт на неизбежната отбрана. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание на 18.06.2013г. осъденият К. Т., редовно уведомен не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт, и предлага искането за възобновяване да не бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при реализирания извънреден контрол, взе предвид следното: С присъда №1578 от 08.10.2012г., по нохд №1890/2012г., Бургаски РС е признал К. Я. Т. за виновен в извършени на 18.11.2010г., в [населено място], спрямо В. Д. Д. и Д. Х. В., при условията на съвкупност престъпления по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, поради което на основание чл.23 от НК му наложил наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено по чл.66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. По жалба на подсъдимото лице е инициирана въззивна процедура по внохд №49/2013г., приключила с решение №63 от 21.03.2013г. на ОС-Бургас, с което първоинстанционният акт е потвърден изцяло. Искането на осъдения Т. за възобновяване на нохд №1890/2012г. на Бургаски РС и на внохд №49/2013г. на ОС-Бургас, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и придобила юридически стабилитет осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съобразяване на визираните доводи и възражения сочи на неоснователност. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми при формиране вътрешното убеждение на решаващия орган за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана чрез обясненията на подсъдимия К. Т.; свидетелските показания на В. Д., Д. В., Д. Д., Й. Д., Д. Б., В. Л., И. Г.; и приложената медицинска документация; и проверена с назначените експертизи, обезпечава повдигнатото обвинение, с нужния доказателствен интензитет. Приетата и описана по делото конкретика сочи на възникнал на 18.11.2010 година, на площадката на етаж 15, в блок 81,[жк], [населено място] словесен конфликт между К. Т. и В. Д., по повод влошените отношения на майката на последния и осъдения, при който Т. извадил носения от него нож, с дължина на острието 14 см, насочвайки го към Д. и придружаващия го Д. В.. След инстинктивната реакция на В. Д., който с ръка избил хладното оръжие и побягнал заедно с В., е предприето преследване на младежите от осъденото лице, придружено с вербална агресия, изразяваща се в отправени закани /„Ей сега ще ви убия. Ще ви хвана. Ще ви заколя.”/, финализирало със затваряне на Д. в асансьора на 11-я етаж и силен сблъсък на К. Т. с вратата, в областта на гърдите, при реализираните от него действия по насилственото й издърпване, и при опита на момчето да излезе, последвано от падане на осъдения на земята. С проявен юридически усет съдебните инстанции са подложили на обсъждане разказа на К. Т. за инцидента на 18.11.2010г.; анализирали са в детайли заявеното от разпитаните в процеса на разследване свидетели за инкриминирания случай; и коментирали наличните противоречия в тях, при стриктно съблюдаване на източника на доказателства, задълбочена преценка на възможността на визираните лица за възприемане и отразяване на релевантните за престъпния акт факти, и обективно съотнасяне на съдържимите се в гласните доказателствени средства данни. Професионално са интерпретирани и фиш за преглед на К. Т. от 18.11.2010г., медицински удостоверения №1321 от 23.11.2010г. и №9 от 14.01.2011г., и изготвените съдебни експертизи №№241 и 203/2011г., категорично установяващи фрактура на 8 и 9 ребрена дъга в стадий на консолидация и липса на външни белези от увреждания на осъденото лице, и доказващи наличие на три порезни рани на дясната длан и пръстите на В. Д., които по своите особености и локализация имат защитен характер. В разисквания смисъл изолирани са твърденията на осъдения Т. за упражнено спрямо него насилие /нанесен побой/, налагащи необходимост от демонстрирана активност при охрана на застрашените от нападателите здраве и живот, и предпоставящи прилагане на чл.12, ал.1 от НК, поради което и те не се ползват с кредит на доверие от съда. И. на неизбежната отбрана по чл.12, ал.1 от НК предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето, като при обективирана неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение, което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено по различен начин, както и при предизвикана повторно такава, чрез обществено укоримо поведение спрямо нападателя, приложението му е недопустимо.Във визираните случаи на предполагаемо, респективно прекратено нападение или на възобновено в резултат на противоправни действия на други лица, деянията на „нападнатите” могат да се квалифицират като извършени при мнима неизбежна отбрана, в състояние на силно раздразнение, или да се анализират в аспекта на реализирани реторсия, саморазправа или отмъщение, при което предишният нападател се превръща в отбраняващ се, но не и като общественополезни, каквито са тези, осъществени при законовата отбрана. Обстоятелства, субсумиращи се от нормата на чл.12 от НК не са доказани в хода на наказателното производство по разглежданото дело. При очертаната фактология законосъобразно е лимитирана квалификацията на престъпната дейност по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК. Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество да възбуди основателен страх за реализирането му. Инкриминираното поведение на К. Т. на 18.11.2010г. консумира визирания в чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК престъпен състав. Осъденото лице със заплашителен тон отправя реплики, адресирани до В. Д. и Д. В., които съдържат закана за убийство, и предприема действия по отношение на младежите – насочване на хладно оръжие /нож/ и преследване, индициращи на сериозна и реална опасност за осъществяването й, чрез причиняване на смърт. Правилно, в съответствие с принципите на установеност и индивидуализация на наказанието, при спазване на изискванията на чл.54 и чл.23 от НК, и за постигане на предписаните в чл.36 от същия закон цели за поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъдения и останалите членове на социалната общност, е диференцирана отговорността на осъдения К. Т.. Наложената санкция - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане /чл.66 от НК/ е справедливо отмерена при оценка на тежестта на извършените престъпления и на личността на дееца, с отдаване на нужното значение на повода на възникналия битов конфликт и на неговия ограничен обществен отзвук, и след отчитане на възрастта на К. Т. /69-годишен пенсионер/, чистото му съдебно минало и добрите характеристики за притежаваните качества като домоуправител. Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената компетентност, настоящият състав формира заключение за липса на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт, по предвидения в чл.419 - чл.426 от НПК ред. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Т. за възобновяване на нохд №1890/2012г. на РС - Бургас и на внохд №49/2013г. на Бургаски ОС, и за отмяна или изменение на постановената по тях и влязла в сила присъда №1578 от 08.10.2012г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.