Р Е Ш Е Н И Е № 515 гр. София, 21.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1761 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения В. И. С. за възобновяване на НОХД № 246/2008 г. на Районен съд – Дупница и отмяна на постановената по него присъда № 33/04.03.2009 г., в сила от 20.03.2009 г., с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 209 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и е бил осъден да изтърпи наказание 5 години лишаване от свобода при строг режим. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се твърди, че С. не е присъствал лично при постановяване на присъдата, нито е упълномощавал защитник. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 24.07.2013 г. след задържане на 17.07.2013 г. и постъпване на осъдения С. в затвора – гр. Белене за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по присъдата на РС – Дупница и такова по НОХД № 450/2006 г. на РС – Пловдив, като това е най-късния момент за узнаване на осъждането му по НОХД № 246/2008 на РС - Дупница. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите по делото е видно, че осъденият С. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие. Същият е бил и надлежно уведомен за съдебното производство, развило се в рамките на НОХД № 246/2008 г. (по внесен нов обвинителен акт, изготвен след решение на Кюстендилския окръжен съд по ВНОХД № 541/2007 г., с което е била отменена първата постановена срещу него осъдителна присъда по НОХД № 1238/2006 г. и делото е било върнато на РП - Дупница, както и след повторно връщане във връзка с определение на съдията-докладчик по НОХД № 186/2008 г.). Призовката за първото по делото с. з., насрочено за 14.04.2008 г., ведно с обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, са били получени лично от С. в затвора гр. Бобов дол – на 26.02.2008 г. По това време той е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража, изменена в парична гаранция с определение по ЧНД № 173/2008 г., във връзка с което е бил освободен на 02.04.2008 г. В с. з. на 14.04.2008 г. С. се е явил лично, като делото е било отложено поради невъзможност за осигуряване на състав, както и искане на подсъдимия да му бъде осигурен служебен защитник, за което допълнително е подал писмена молба и декларация за семейно и имотно състояние (вж. л. 34 и л. 44-45 от НОХД № 246/2008 г.). Същият е бил уведомен за датата на следващото с. з. на 15.05.2008 г., но видно от протокола не се е явил и не е посочил уважителни причини за това. С оглед на това мярката му за неотклонение е била изменена в „задържане под стража”, а паричната гаранция е била отнета в полза на държавата. За следващите с. з. на 02.07.2008 г., 01.10.2008 г., 17.11.2008 г., 19.01.2009 г. са били положени усилия за издирване на подсъдимия по повод изпълнение на определението за задържане, както и във връзка с постановено общодържавно издирване по друго дело, които са останали без резултат. Получена е и справка, че той не е бил задържан в някои от затворите на страната, нито че официално е напускал пределите на Р България. С оглед на тези данни и при наличие на условията по чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК в с. з. на 04.03.2009 г. съдът е дал ход на делото в негово отсъствие при участие на служебния ме защитник и е постановил присъдата си. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 20.03.2009 г. С оглед изпълнението й е била изготвена и ЕЗА. Осъденият С. е бил задържан на 17.07.2013 г. при опит да влезе в Р България през ГКПП – Кулата, след което е бил преведен в затвора – Белене. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. Осъденият С. е бил уведомен за образуваното съдебно производство и лично се е явил в първото по делото с. з. Тогава му е била съобщена и датата на следващото с. з., но той не се явил без да има уважителни причини за това. Последвалите усилия за издирването му в пределите на страната са останали безуспешни, като данните за задържането му сочат, че е бил в чужбина. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, поради което няма основание за компенсирането му чрез възобновяване на съдебното производство. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения В. И. С. за възобновяване на НОХД № 246/2008 г. на Районен съд – Дупница и отмяна на постановената по него присъда № 33/04.03.2009 г., влязла в сила на 20.03.2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.