4 Р Е Ш Е Н И Е № 214 София, 05 ноември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев, изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 912 по описа за 2018 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор на РБългария за възобновяване на внохд № 58/17 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград и отмяна на нова присъда № 5506 от 03.11.2017 г. в частта, с която е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното и на приведеното в изпълнение наказания лишаване от свобода на Й. Г. Б. и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част по реда на чл.306, ал.1, т.2 от НПК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият Б. лично и защитата му – адв.В., изразяват становище за неоснователност на искането относно основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и недопустимост на същото в частта по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 849/13 г. Районният съд-Разлог оправдал подсъдимите К. Г. Т. и Й. Г. Б. по предявените им обвинения по чл.150, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК. По внохд № 58/17 г. ОС-Благоевград отменил изцяло посочената присъда и вместо нея постановил нова присъда - № 5506 от 03.11.2017 г., с която осъдил двамата подсъдими на основание чл.150, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на по 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, последното на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На основание чл.59 от НК БОС приспаднал при изпълнение на наложените наказания времето, през което двамата подсъдими са били задържани под стража и с мярка неотклонение домашен арест. На основание чл.68, ал.1 от НК БОС постановил подс.Б. да изтърпи отделно отложеното наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила на 29.06.2011 г. присъда по нохд № 734/09 г. на РС-Разлог, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определил за същото първоначален общ режим на изтърпяване. С решение № 83 от 04.06.2018 г. по нд № 185/18 г. образувано по жалби на двамата подсъдими, ВКС, второ наказателно отделение оставил в сила новата присъда на БОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – частично основателно. Постъпило е в срок, подадено е от легитимирана страна, и оспореният съдебен акт не е проверен по касационен ред по протест на прокурора, в чийто интерес се предлага сега отмяната му, в съответната част. 1 . БОС неправилно е определил първоначалния режим на изтърпяване на наложеното за престъплението по чл.150 от НК наказание лишаване от свобода, спрямо осъдения Б., което сторил на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Посочената правна норма намира приложение „във всички останали случаи”, извън уредените в чл.57, ал.1, т.т.1 и 2 от ЗИНЗС. За престъплението по чл.150 от НК на Б. е определено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. Същото престъпление е извършено в рамките на изпитателния срок, определен на Б. с влязлата в законна сила присъда по нохд № 734/09 г. на РРС – престъплението е извършено на 15.08.2013 г., а последно посочената присъда е в сила от 29.06.2011 г. Отложеното наказание по първо влязлата в сила присъда е лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. При тези констатации е видно, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието за престъплението по чл.150 от НК е следвало да бъде определен на основание чл.57, ал.2, б.”в” от ЗИНЗС, защото освен всичко казано дотук сборът от двете наказания надвишава две години. В тази част искането е основателно, защото е налице касационното основание по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 от НПК. 2. В частта относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, активирано по реда на чл.68, ал.1 от НК – това, определено на Б. с присъда по нохд № 734/09 г. на РРС, искането е неоснователно. Доводите на прокурора, в коментираната част, се основават на трайна практика на ВКС, изразена в редица негови решения, част от които са ангажирани в искането. Подчертаната от прокурора трайна практика по приложението на закона обаче, е изградена въз основа на пряката и непосредствена зависимост между първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално. Иначе казано от съвместния прочит на законодателната уредба разкриваща се в чл.59, ал.1, 60, ал.1 и чл.61 от ЗИНЗС и чл.41, ал.6 от НК (до изменението им с Дв.бр.13 от 07.02.2017 г. в сила от същата дата). Последно посоченото изменение на закона лишава от основание цитираната трайна практика на ВКС относно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, активирано по реда на чл.68 от НК. Сега действащата уредба в обсъжданата й част е стеснила правомощията на съда, като той вече определя само първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (чл.41, ал.6 от НК), съобразно разпоредбите на НК и специалния закон – ЗИНЗС. В чл.57, ал.2 от ЗИНЗС, свързано с настоящият случай, са очертани хипотезите при които се определя първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На същото място е видно, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК, не е обхванато/регламентирано нарочно. Анализът на хипотезите по чл.57, ал.2, б. „а”-„в” от ЗИНЗС не дава основание за друг различен извод. Обобщено, отпадането на основанието за константната практика на ВКС в подобни случаи и липсата на изричен регламент в закона, очертават като приложим закон този по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, който е и приложен от БОС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.2, във връзка с чл.422, ал.1, т.5, чл.348, ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО нова присъда № 5506 от 03.11.2017 г., постановена по внохд № 58/17 г. на Окръжния съд-Благоевград в частта, с която на подсъдимия Й. Г. Б. на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от две години за престъпление по чл.150 от НК. В ТАЗИ ЧАСТ връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание в производство по чл.306, ал.1, т.2 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: