9 РЕШЕНИЕ № 81 гр.София,09 май 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 199/ 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от защитниците на подсъдимите К. В. Б. и В. Ц. П. срещу въззивно решение № 489/ 28.11.2016 год., постановено по ВНОХД №576/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата на адвокат П., защитник на подс. П., се релевира касационното основание на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, като се твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Според защитата, въззивното решение е базирано на едностранчиво и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, като едни от тях били кредитирани за сметка на неправилното игнориране на други. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия П.. Алтернативно се иска връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. В жалбата на адвокат Т. - защитник на подс. К. Б., се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния и на материалния закон. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подс. Б. поддържа касационната жалба и пледира за нейното уважаване по изложените в нея съображения. Защитникът на подс. П. - адвокат П., поддържа жалбата, като прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт, с които да са били ограничени правата на подсъдимите. Прокурорът пледира за оставяне на въззивното решение в сила. Подсъдимият В. П. поддържа жалбата, като в предоставената му последна дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подсъдимият К. Б., редовно призован, не се явява пред касационния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда, постановена на 20.02.2015 год. по НОХД № 4331/2013 год., Софийски градски съд е признал подс. К. Б. за виновен в това, че на 23.09.2012 год., в [населено място], на [улица]и пресечката на [улица], без надлежно разрешително е продал на К. Н. К. високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 2,15 гр. и процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 4,2 %, на стойност 12,90 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр.5, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2500 лева, като съобразно чл. 61, т.1, вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъда по НОХД № 3196/2008 год. по описа на СГС, с която подс. Б. е осъден на наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено за изпитателен срок от четири години, считано от 09.03.2010 год., като съобразно разпоредбата чл. 61, т.1, вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. С присъдата на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато предварителното задържане на подс. Б., считано от 23.09.2012 год. до 10.07.2013 год., както и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение по НОХД № 3196/2008 год. по описа на СГС. С присъдата подсъдимият В. Ц. П. е признат за виновен в това, че на 23.09.2012 год. държал огнестрелни оръжия - устройство тип „Оса“, пригодено за стрелба с патрони калибър 6,35 мм и пистолет „Браунинг“, калибър 6,35 мм, без фабричен номер, образец 1906 година, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1, пр.2, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на същото е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и е приспаднато от наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение. Подсъдимият В. П. с присъдата е признат за невиновен по обвинението на неустановена дата до 05,00 часа на 23.09.2012 год., в [населено място], обл. П., ул. „ “ № , да е държал формено облекло, в нарушение на ЗМВР, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 274а, ал.1 от НК. На основание чл. 53, ал.2, б. „а“ от НК с присъдата в полза на държавата са отнети оръжията - предмет на престъплението по чл. 339 от НК, а на основание чл. 354а, ал.6, вр. с ал.1 от НК- високорисковото наркотично вещество. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят направените по делото разноски. По повод постъпили жалби от подсъдимите срещу присъдата, постановена от СГС в осъдителната й част, с доводи за недоказаност на повдигнатите обвинения, в Софийски апелативен съд е образувано въззивно производство. С решение № 489/ 28.11.2016 год., постановено по ВНОХД № 576/2016 год., Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло обжалваната присъда. Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени срещу съдебен акт от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 346 от НПК и от лица, които имат право на това. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Касационното основание, което се сочи в жалбите и на двамата подсъдими е по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата им. По същество въззивният съдебен състав е упрекнат в това, че при постановяване на решението си се е позовал на противоречивите гласни доказателства, подкрепящи обвинението и е „игнорирал наличието на несъответствия в доказателствената съвкупност, които внасяли сериозно съмнение в достоверността и обективността на относимите факти“. Макар и с доводи за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата и изграждането на вътрешното убеждение на съда, реално се оспорва фактическата обстановка, приета от предходните съдебни инстанции, като се иска приемане на друга фактология и оправдаване на подсъдимите въз основа на нея. По същество оплакванията на жалбоподателите са за необоснованост на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда. Необосноваността на съдебните актове не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК. Поради това искания, като направените в касационните жалби, са относими само към съдилищата по фактите, тъй като касационният съд не може да установява нови фактически положения и въз основа на тях да формира различни правни изводи. В правомощията на ВКС е единствено да провери дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на тях. При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав не констатира такива нарушения, които да водят до отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба на подс. Б., че неправилно въззивният съд е кредитирал единствено доказателствата подкрепящи обвинението - показанията на свидетелите полицейски служители, като не е отчел наличието на противоречия между тях. В решението си контролираният съд е посочил, че възприема изцяло фактическата обстановка, така както е установена от първоинстанционния съд, като в изпълнение на задълженията си произтичащи от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, е изложил свой собствен анализ на доказателствената съвкупност. Отчел е наличието на незначителни разминавания между показанията на свидетелите от ГД „БОП“ относно това къде точно е станала срещата между подс. Б. и св. К. / по-близо до жилищната сграда, на тротоара или на пътното платно/ и имало ли е жест от страна на подсъдимия Б. в посока близките храсти, като обосновано и правилно е приел, че те не са съществени и не водят до промяна на установените факти, свързани с главния предмет на делото. Въззивният съд, както и първостепенният съдебен състав основателно са преценили, че посочените несъответствия между показанията на полицейските служители се дължат на естеството на осъществяваната от тях служебна дейност, която е свързана с множество случаи на подобни акции за задържане на наркоразпространители, на изминалия период от време /приблизително две години от случая до разпита им в съдебно заседание/ и на специфичните индивидуални възможности за запаметяване на определени факти от отделните индивиди. Същественото в случая е, че констатираните от предходните инстанции противоречия между посочените свидетелски показания не водят до тяхното изключване като надеждни доказателствени източници, тъй като не се отнасят до важни факти и обстоятелства. Освен това, показанията на свидетелите - полицейски служители, не са анализирани изолирано, както твърди защитата, а в съвкупност с другите доказателствени източници, приобщени по делото. Те са обсъдени във връзка с информацията, изводима от показанията на свидетелите В. А., М. М., С. Б. и А. Н. и К., които не са заинтересовани от изхода на делото. Тези свидетели еднопосочно установяват фактите, свързани с времето и мястото, където са се намирали по време на деянието, уговорката по телефона между св. Б. с неустановено лице за закупуване на наркотично вещество от вида на инкриминираното и получаването на такова от св. К. срещу сумата от 100 лева. Въззивният съд е съпоставил показанията на полицейските свидетели Д., К., П., Т. и М. затова, че подс. Б. е лицето, което е продало наркотично вещество на св. К., с показанията на последния, от които се установява, че след като дал парите и получил наркотичното вещество от непознатото лице, е бил задържан заедно със същото от полицейските служители. Контролираният съд е възприел показанията на св. К., който е категоричен, че е дал сумата от 100 лева на задържаното заедно с него лице, като правилно е счел, че те са в корелация с показанията на свидетелите Б. и М. М. /за уговорената продажна цена на марихуаната/ и се потвърждават от отразеното в протокола за обиск на св. К. и от заключението на ФХЕ относно вида на намереното в свидетеля вещество. Следователно, не само показанията на полицейските служители, но и тези на останалите свидетели, разпитани по делото, са дали основание на предходните инстанции да приемат, че именно подс. Б. е лицето, което е продало на св. К. наркотичното вещество. Неоснователно е възражението на защитата на подс. Б., че въззивното решение е противоречиво по отношение на приетата от съдебния състав фактология и отговора, който е дал на възражението, свързано с ненамирането на пари в този подсъдим. Действително, въззивният съд е отговорил на възражението на защитата, посочвайки различни обстоятелства, с които може да бъде обяснена липсата на парите у подсъдимия, като е изложил хипотезата, че подсъдимият ги е изхвърлил при появата на полицейските служители. Излагането на различни версии, обясняващи липсата на парите, не влиза в противоречие с възприетата от въззивния съд фактология, изводима от събраните доказателства. Контролираният съд е приел за категорично установен фактът на осъществената между подс. Б. и св. К. размяна, като изрично е акцентирал, че ненамирането на парите /независимо поради какви причини/ е без значение за съставомерността на деянието. Този извод изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав. В създалата се суматоха при задържането на подсъдимите, Б. е имал обективна възможност да се освободи от парите / още повече, че става въпрос за една банкнота от 100 лева/, като това, че не са намерени в него по никакъв начин не води до промяна на извода, че именно той е лицето предоставило на св. К. наркотичното вещество. На следващо място, неоснователно е искането на защитата на подс. Б. за изключване на показанията на полицейските служители Д., Т., П., М. и К. от доказателствената съвкупност, тъй като те възпроизвеждали факти, които са възприели при реализиране на оперативните способи проследяване и подслушване, като по делото липсвало представено надлежно разрешително за използването на тези оперативни способи. Действително, от показанията на свидетелите Д., К. и П. се установява, че те са извършвали наблюдение пред жилището, обитавано от подс. Б., тъй като имали сведения, че той разпространява наркотични вещества. След излизането от дома му, свидетелите се опитали неуспешно да го проследят, а по-късно били изпратени на [улица], като получили информация, че там ще бъде осъществена продажба на такива вещества. Свидетелите К. и Д. дават показания за това, че тази информация е получена при експлоатацията на СРС, но по делото няма данни да са били използвани оперативни способи подслушване, наблюдение и проследяване съобразно разпоредбата на чл. 172 от НПК, като не са и приложени веществени доказателствени средства, обективиращи резултатите от експлоатацията на СРС. Такива не са били приобщени към материалите, събрани на досъдебното производство, не са приети от предходните съдебни инстанция и не са били предмет на обсъждане от тях. При това положение не може да се приеме твърдението на защитата на подс. Б., че свидетелите са осъществявали оперативни способи по смисъла на чл. 5, чл.6 и чл. 7 от ЗСРС. Наблюдението и проследяването са осъществени в съответствие с правомощията, визирани в разпоредбата на чл. 96 от ЗМВР, която дава право на полицейските служители да наблюдават и контролират лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления. Свидетелите - полицейски служители, са дали показания за възприети лично от тях факти, относно поведението на двамата подсъдими и на св. К. по време на осъществяване на деянието, без да твърдят, че са осъществявали оперативните способи наблюдение и проследяване. Те не възпроизвеждат съдържанието на ВДС, изготвени при експлоатацията на СРС, а собствените си впечатления за обстоятелствата, на които са били очевидци. Поради това не може да бъде уважена претенцията на защитника на подс. Б. за изключване на показанията им от доказателствената съвкупност. Неоснователни са и възраженията, изложени в жалбата на защитника на подс. П. затова, че предходните съдебни инстанции са нарушили разпоредбата на чл. 281, ал.8 от НПК, като са постановили осъдителна присъда само на базата на прочетени по реда на чл. 281 , ал.4, вр. с ал.1 от НПК показания. Въззивният съдебен състав е обсъдил всички свидетелски показания, включително и приобщените по реда на чл. 281, ал.4 от НПК, като е изложил подробни и убедителни съображения относно фактите, които е намерил за установени, свързани с държането на огнестрелните оръжия от подс. П.. Изводите на контролирания съд, относно осъщественото от подс. П. деяние по чл. 339 от НК, не са произволни, а са изградени на базата на анализираните по делото писмени и гласни доказателства. Информацията, изведена от показанията на свидетелите-полицейски служители, К., П., Т. и М., относно броя и вида на огнестрелните оръжия, които са възприели при задържането на подс. П., е била съпоставена от въззивния съд с отразеното в протоколите за обиск и изземване / т.І, л.31- л.33 от ДП/ и за оглед на местопроизшествие / т. І, л.12-л.15 от ДП/, като правилно е прието, че е налице корелация между посочените доказателствени източници. В тази връзка въззивният съд е обсъдил и показанията на свидетелите И. С. и М. М., участвали в качеството на поемни лица при извършване на посочените процесуално-следствени действия. Последователността,непротиворечивостта и обективността на тези гласни доказателства са дали основание на въззивната инстанция да ги кредитира като годна доказателствена основа, върху която да изгради своите изводи относно релевантните факти. Въз основа на посочената доказателствена съвкупност, контролираният съд е изложил убедителни съображения относно идентичността на иззетото при обиска на подсъдимия устройство „Оса“, с изследваното от експерта, изготвил балистичната експертиза и това, което е било приобщено по делото. С предявяването на вещественото доказателство на страните и на поемните лица С. и М. е било отстранено каквото и да било съмнение, че иззетото от подс. П. оръжие е приобщеното по делото устройство „Оса“. Това е дало основание на контролирания съд да приеме за недостоверни обясненията на подс. П., че приложеното по делото устройство не е това, което е било намерено у него. Правилно и добре обосновано е становището на въззивния съд, че обстоятелството, че свидетелите К., П., Т. и М. не са могли да посочат с категоричност модела на второто огнестрелно оръжие- пистолет „Браунинг“, както и в кой момент са възприели оръжията и насочвал ли ги е подс. П., не води до изключване на показанията им от доказателствената маса, подкрепяща обвинението по чл. 339, ал.1 от НК. Ситуацията, в която са били поставени полицейските служители - оказване на съпротива от подс. П., възприемането на оръжията от свидетелите в зависимост от мястото, на което са се намирали, естеството на изпълняваната от тях служебна дейност, свързана с множество подобни случаи и отдалечеността на инцидента във времето, са все обстоятелства, които дават обяснение за съществуващите разминавания или непълноти в показанията им. Това не налага пълното игнориране на посочените гласни доказателства от доказателствената съвкупност, тъй като несъответствията не се дължат на заинтересованост, необективност или тенденциозност на свидетелите-полицейски служители, а както правилно са установили предходните инстанции - на липсата на спомен за определени факти. Възможността гласните доказателствени средства да бъдат повлияни от различни фактори /един от които – изминалото време/, е мотивирала законодателя да предвиди процесуален ред, по който да бъдат изземвани и приобщавани към делото веществените доказателства, така че това да не зависи от индивидуалната способност на отделния индивид да възприема и впоследствие да възпроизвежда факти от действителността. В случая този ред е спазен чрез съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за обиск на подс. П., в които са описани намерените и иззети огнестрелни оръжия, с посочване на марката им, като са отразени и местата, където са били открити. Спазването на процесуалните изисквания при извършване на съответните процесуално-следствени действия и обстоятелството, че протоколите, в които те са закрепени, съдържат всички задължителни реквизити, е дало основание на предходните съдебни инстанции да използват посочените писмени доказателствени средства за годна доказателствена основа върху, която да изградят своите изводи по отношение и на двете огнестрелни оръжия - устройството „Оса“ и пистолета „Браунинг“. Отразеното в протоколите е в корелация с показанията на полицейските служители, възприели наличието на оръжията и с показанията на поемните лица С. и М., относно устройството „Оса“, иззето от задния джоб на подсъдимия П.. Така посочената доказателствена съвкупност, проверена по предвидения процесуален ред и преценена в нейната цялост, е дала основание на въззивния съд законосъобразно да приеме, че подсъдимият П. е осъществил деянието по чл. 339, ал.1 от НК, като е държал без надлежно разрешение и двете инкриминирани оръжия. В заключение следва да се посочи, че въззивният съд е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107 от НПК, като е провел пълно, обективно и всестранно изследване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. В мотивите на въззивното решение доказателствените средства са анализирани прецизно, като са посочени доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал своите фактически и правни извод. Не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, налагащи отмяна на въззивното решение, поради което касационните жалби не следва да бъдат уважени. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 489, постановено на 28.11.2016 год. по ВНОХД № 576/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 6 - ти въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.