Р Е Ш Е Н И Е № 395 Гр. София, 17 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1291 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 30/ 2012 г. на Окръжен съд – Габрово, отмяна на решение № 57 от 25.04.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане за промяна на първоначалния режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и на типа на затворническото заведение. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК с неправилно приложен чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като осъденият Г. Г. М. има и други предходни осъждания. Постъпило е искане и от осъдения Г. Г. М., неправилно озаглавено „касационна жалба”, с което се претендира връщане на делото за ново разглеждане, поради съществено ограничаване на процесуалните му права, заради несключено споразумение или за намаляване на наказанието с приложение на чл. 55 от НК – основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване и връщане на делото за законосъобразното определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието от осъдения, както и на типа затворническо заведение, с приложението на чл. 60, ал. 1, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Осъденият Г. Г. М. счита наказанието за неправилно определено. Настоява за връщане на делото, за да му се осигури възможност да сключи споразумение. Неговият служебен защитник, адвокат Р. В. П., счита искането на главния прокурор за неоснователно, поради което то следва да бъде оставено без уважение, но предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане за удовлетворяване на изложените от осъдения претенции. Върховният касационен съд, след като обсъди направените искания, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 57 от 25.04.2012 г. по в.н.о.х.д. № 30/ 2012 год. Габровският окръжен съд е потвърдил присъда № 35 от 19.01.2012 г. по н.о.х.д. № 606/ 2011 год. на Районен съд-Габрово, с която Г. Г. М. бил осъден за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК и му било наложено наказание от четири години лишаване от свобода. За изпълнение на наказанието бил определен първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Зачетено било предварителното задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 29.06.2010 г. до влизане на присъдата в сила. Съдът се разпоредил с веществените доказателства, разноските били възложени в тежест на осъдения. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е основателно. Неправилно съдилищата са определили за изпълнение на наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено на осъдения Г. Г. М., първоначален общ режим и затворническо общежитие от открит тип. Постановеното осъждане не е първо за молителя. Той е бил съден неколкократно за престъпления против собствеността, за които са му били налагани наказания лишаване от свобода. Последното влязло в сила споразумение е от 31.01.2008 г. по н.о.х.д. № 184/2007 год. на Районен съд – Велико Търново, с което е било определено наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1, 2 и 6 от НК за срок от две години. Спрямо това последно осъждане не е настъпила реабилитация, заради осъщественото на 29.06.2010 г. документно престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, неправилно приложена от съдилищата, предвижда настаняване в затворническо общежитие от открит тип само на осъдени за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, както и на осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, независимо от срока на наложеното им наказание лишаване от свобода и предходните им осъждания. За всички тях се определя първоначален общ режим за изпълнение лишаването от свобода, на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Извършеното от осъдения М. документно престъпление е умишлено и не представлява първо за него осъждане, тъй като последиците от предходните му съдимости не са заличени чрез реабилитация. Ето защо, изпълнението на наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено с присъдата на Габровския районен съд по н.о.х.д. № 606/ 2011 г. подлежи на изпълнение при първоначален строг режим, на основание чл. 51, т. 2 от ЗИНЗС, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип (чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС). Въззивното наказателно производство подлежи на възобновяване, като решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдена присъдата с определен първоначален режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и на типа на затворническото заведение, като делото бъде върнато за ново разглеждане в тази му част. По искането на осъдения Г. Г. М. за възобновяване на делото. Изложените от осъдения оплаквания за нарушение на процесуалните правила се свеждат до желанието му да сключи споразумение. Съдебно производство пред Габровския районен съд е приключило с присъда и условия по конкретно споразумение не са били обсъждани. Сключването на споразумение представлява правна възможност за решаване на делото. Постига се само след пълно съгласуване на предложенията на държавното обвинение, от една страна, и подсъдимия и неговата защита, от друга страна, по основните за наказателния процес въпроси, очертани в хипотезата на чл. 381, ал. 5 от НПК. Освен това, споразумението не трябва да противоречи на закона и на морала, за което следи съдът, който го одобрява. Подсъдимият не може да диктува сам споразумителните условия. Като правен институт споразумението е изградено на основата на взаимна договореност между обвиняем (вкл. неговия защитник) и обвинител. Неодобрено споразумение не поражда правни последици. Отказът на прокурора да преговаря по предложените му условия, несъгласието му с всички или с част от условията, както и неприемането на промени в споразумението, предложени от съда, не водят до ограничаване на правата на подсъдимия. Обстоятелството, че наказателното производство не е приключило според вижданията на осъдения Г. М., не съставлява основание за преповтаряне на процесуалните действия. Желанието му да сключи споразумение след като държавата е определила обема от наказателна репресия за извършеното престъпление, е неприемливо. Първоинстанционният съд не му е отказал одобряване на споразумение, тъй като то изобщо не е било постигано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи повторното разглеждане на делото от съдилищата на вече решените въпроси. Отсъства необходимост от удовлетворяване на посоченото касационно основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдебните състави са определили вида и размера на наказанието, съобразявайки се с конкретната тежест на извършеното престъпление, с личността на дееца и с всички други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Наложеният размер е около средния, предвиден в закона, с максимална граница от осем години лишаване от свобода. Делото не разкрива многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства, нито присъствието на изключителни такива, за да наложат приложението на института по чл. 55 от НК. Определената санкция от четири години лишаване от свобода може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК и не се оказва явно несправедлива. Не са налице и основанията по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за намаляване на размера на наказанието. Законовата необходимост от определяне на по-тежък режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и преценката за настаняване на осъдения в друг вид пенитенциарно заведение, налагат възобновяване на въззивното производство по делото и отмяна на решението на тази инстанция в частта за начина на изпълнение на санкцията. След възобновяване делото следва да бъде върнато на Габровски окръжен съд за разглеждането му от друг съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 30/ 2012 год., по описа на Габровски окръжен съд, и ОТМЕНЯ решение № 57 от 25.04.2012 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 35 от 19.01.2012 г. по н.о.х.д. № 606/ 2011 год. на Районен съд-Габрово с определен първоначален общ режим на изпълнение на наказанието от четири години лишаване от свобода от осъдения Г. Г. М. в затворническо общежитие от открит тип. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Габровски окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.