Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови обстоятелства * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 301

гр. София, 22.10.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2439 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Г. Н. Н. от [населено място] за отмяна на решение № 5132 от 21 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 2407 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2013 г. С влязлото в сила решение № 1063 от 4 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 991 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. е потвърдено първоинстанционното решение за оставяне в сила на решенията на общото събрание на етажна собственост в [населено място], [улица] от 15 декември 2012 г. относно чипа за входната врата и асансьорите, месечна такса за хигиена, ремонт, поддръжка и електрическа енергия за ползващите асансьорите и за неползващите, изтегляне на информацията за дължимите суми по чипове и за обявяването й, за събирането и отчитането на такси от касиерите, за изключване на неиздължилите се от системата на асансьорите и за таксата за управление на етажната собственост, и в полза на етажната собственост са присъдени разноски. В молбата се заявява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК с твърдения за нарушаване върховенството на закона като ново и съществено обстоятелство от решаващо значение за делото, като и за нарушаване на съответните правила, вследствие на което молителят е бил лишен от възможността да участва по делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Ответникът Е. с. на [улица], [населено място], не взема становище по искането за отмяна.
С въззивното решение (което е влязло в сила и подлежи на отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК) се приема за правилен изводът на първата инстанция за неоснователност на предявения иск за отмяна на решения на етажната собственост. Счетено е, че не са нарушени разпоредбите на чл. 12-17 ЗУЕС, тъй като с установената в етажната собственост практика на залепване на обява на съответно място за предстоящо събрание, възможност за излагане на мнения на етажните собственици по въпросите от дневния ред на съответното място и възможност за неприсъствено гласуване по някои от въпросите, са гарантирани предпоставките за законосъобразно формиране и обективиране волята на етажните собственици. За установено е прието, че решенията са взети с мнозинство много по-високо от изискваното в закона чрез паралелни волеизявления на участниците, като част от това волеизявление включва и съгласие на етажните собственици да не бъдат спазени установените в ЗУЕС ред за свикване и провеждане на общо събрание. Касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато с определение № 466 от 17 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 5255/2014 г., ІІ г.о., ВКС (допускането на касационното обжалване е отказано от касационния съд предвид липсата на формулиран обуславящ правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК).
Молбата за отмяна е неоснователна.
Молителят поддържа, че ЗУЕС е безкомпромисно ясен по отношение на процедурите за свикване и провеждане на общо събрание, както и за правомощията на такова събрание, а решенията се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, поради което се заявява, че съдът е бил „разсеян” по отношение върховенството на закона, което било ново и съществено обстоятелство от решаващо значение за делото. Молителят заявява, че не е могло да му бъде известно, че „разсеяност” по отношение върховенството на закона ще се прояви едновременно в районния и окръжния съд в гр. Пловдив, и то по един и същи начин, за да бъде съобразено и отстранено предварително от страната. Заключава се, че по тази причина молителят е бил практически лишен от възможността да участва пълноценно в делото, лично или чрез представител, по причина на препятствие, което не му е било и не би могло да му бъде известно, и което той не е могъл да отстрани. Сочи се и че постановеното решение е лишено от правна аргументация.
Нито едно от изложените от молителя съображения не покрива посочените от него формално основания за отмяна на влязло в сила решение, а по същината си съставляват оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, каквито обаче в настоящото производство не могат да бъдат слушани.
За да може да се приложи разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му по съществото на спора. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. В случая молителят твърди, че съдът грубо е нарушил правилата на ЗУЕС при преценката си за спазване на процедурите по свикване и провеждане на събрание на етажната собственост, както и по обема правомощия на това събрание. Неправилното прилагане на материалния закон (според израза на молителя: „разсеяността на съда по отношение на върховенството на закона, КРБ, договорите на ЕС, КПЧОС и основополагащи принципи на ГПК и Кодекса за етично поведение на българските магистрати”) не се обхваща от основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а и за молителя е бил отворен пътя за обжалване на неизгодните за него решения по реда на инстанционния контрол.
Не може да се сподели и твърдението за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, според което страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишено от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По това основание молителят твърди, че вследствие на нарушаването от съда на определените в КРБ, договорите на Общността, КПЧОС и ГПК правила, той е бил практически лишен от възможността да участва пълноценно в делото, лично или чрез представител, по причина на препятствие, което не му е било и не би могло да му бъде известно, и което той на е могъл да отстрани. Макар и заявено с друг израз, оплакването е същото, и отново касае неправилното приложение на материалния закон. Молителят в случая не може да обоснове нарушаване на процесуални правила, довело до лишаване от възможността му да участва в делото, дали лично или чрез представител, а нарушаването на материалния закон не съставлява особено непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да знае, че ще бъде осъществено, за да предприеме действия по отстраняването й.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че несъответствието на решението с действителното правно положение не съставлява нищожност на съдебното решение, както молителят твърди, нито пък липсата на правна аргументация в съдебен акт лишава страна по делото да участва пълноценно в него, или води до отказ от правосъдие, а сочат други пороци, които не могат да бъдат предмет на изследване в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Н. Н. от [населено място] за отмяна на решение № 5132 от 21 декември 2013 г., постановено по гр.д. № 2407 по описа на районния съд в гр.Пловдив за 2013 г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: