Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр. София, 28 октомври 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 986 по описа за 2015 г Настоящето производство е образувано по искане на осъдения Б. М. Д., депозирано на 5.06.2015 г, за възобновяване на НОХД № 38/15 по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено определение от 30.01.2015 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на молителя, за съвкупност от престъпления, а именно: по чл. 244, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, за това, че на 30.07.2014 г, в [населено място] и на 13.08.2014 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с М. Б. Д., при условията на продължавано престъпление, е направил опит да прокара в обращение подправени парични знаци: 38 000 евро, като знаел, че са подправени, и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, за което му е наложено наказание три години „лишаване от свобода”, и по чл. 244, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, за това, че в периода от началото на 2013 г до 13.08.2014 г, в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е държал подправени парични знаци в големи количества: 38 000 евро, като знаел, че са подправени, за което е осъден на три години „лишаване от свобода”, и, на основание чл. 23 НК, му е наложено едно най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 13.08.2014 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо, че е било възможно да се приложи чл. 55 НК, но тази възможност не е реализирана. Иска се, по реда на възобновяването, да бъде изменен съдебният акт и да бъде смекчено наказателноправното положение на осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. В Гл. 29 НПК е предвидена диференцирана процедура за реализиране на наказателната отговорност, при която е характерно, че се постига съгласие по въпросите, изброени в чл. 381, ал. 5 НПК, единият от които е за вида и размера на наказанието. При тази процедура е допустимо да се приложи чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, но ако страните по споразумението са съгласни с това / чл. 381, ал. 4 НПК вр. чл. 55 НК /. В случая, такова съгласие не е постигнато и отговорността е реализирана при хипотезата на чл. 54 НК. Подсъдимият не е възразил срещу параметрите на споразумението, което е видно от изявлението му, вписано в съдебния протокол. Той е заявил, че разбира обвинението, признава вината си, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно е подписал споразумението. ВКС счита, че не е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Определеното на молителя наказание три години „лишаване от свобода” е съобразено със завишената степен на обществена опасност на деянието / съвкупност от престъпления / и с високата степен на обществена опасност на дееца / обремененото му съдебно минало /. Ако наказанието би било индивидуализирано в процедура по общия ред, то не би гравитирало към минимума, а би възлязло около и над средния размер, за да съответства на превеса на отегчаващите обстоятелства, изводими от завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Процедурата по Гл. 29 НПК допуска решаване на делото при благоприятни за подсъдимия условия, а молителят се е възползвал от тази възможност и не са налице основания за по-нататъшно смекчаване на отговорността му. Ето защо, искането му за отмяна на съдебния акт, с който е одобрено споразумението, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. М. Д. за възобновяване на НОХД № 38/15 по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено определение от 30.01.2015 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на молителя. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: