Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр. София, 18 май 2021 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 221 по описа за 2021г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от осъден подсъдим – Д. П. П. срещу въззивно изменително решение № 10307/07.10.2020г. по ВНОХД № 712/2020г. на Софийски апелативен съд. С жалбата се ангажират и трите касационните основания, свързани с нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като алтернатива се посочва е явна несправедливост на наложеното наказание. Поставя се акцент на обстоятелството, че за първи път във въззивното решение се появявало кръстовище като място на инцидента. Развиват се съображения, че отнелия предимство на кръстовище водач понася отговорността на настъпилите вредни последици, а другият носи отговорност само ако и той е допуснал нарушение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че въззивната инстанция не е дала отговор на възражението на защитата къде е мястото на удара по ширина на пътното платно, което е най-важното обстоятелство и било безспорно установено. Касаторът заявява, че при установено място на удара по широчина на пътното платно от 4.30м. ударът е бил непредотвратим и при движение на дееца с 50 км/ч., като пораженията по телата на пострадалите биха били също толкова големи, както и при движение със 105 км/ч. Оспорва и видимостта при движение на автомобила, в който са били пострадалите, както и относно алкохолното повлияване на дееца. Твърди, че превишената скорост не може да се възприема като отегчаващо обстоятелство, тъй като ако автомобилът с пострадалите не е бил навлязъл в кръстовището и отнемайки дължимото предимство, то дори и без специални знания било установимо, че произшествието не би настъпило. Допълва оспорването на въззивното решение и с твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото съдът не бил изключил от доказателствения материал протокола за оглед и съпътстващите го скица и снимков материал, а го приел за годен въпреки установяването на липсата на едно от поемните лица на мястото на инцидента. В касационната жалба на последно място се възразява срещу възприемането на употреба на алкохол от подсъдимия и се отстоява тезата, че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. В заключение се иска отмяна на решението и признаването на дееца за невиновен, т.е. се иска оправдаването му, а алтернативно се прави позоваване на явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че счита подадената жалба за неоснователна. Позовава се на правилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция при потвърждаване като цяло на първоинстанционния съдебен акт. Твърди, че дадената квалификация на деянието е правилна, като е причинена смъртта на двама души чрез нарушение на чл.21 от ЗДвП, като превишаването на разрешената скорост е над двукратно и че ударът е бил предотвратим при движение със съобразена скорост. Според него не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наказанието е определено справедливо, като е намалено с отчитане на съпричиняването от страна на водача на другия автомобил, един от двамата пострадали. Наказанието лишаване от право да управлява МПС е било съобразено с ограничението по чл.49, ал.2 от НК. Частните обвинители Т. К. В. и В. П. Т., редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник. Последният оспорва касационната жалба като неоснователна, изтъква, че защитните аргументи са повтарящи и на тях е даден отговор от предходните съдебни инстанции със задълбочен анализ. При конкретния престъпен резултат според повереника наказанието е справедливо определено. Частните обвинители К. Е. К. и Д. П. П., действащ чрез законния си представител К. Е. К. не се явяват, редовно призовани, представляват се от повереник, който пледира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от двете предходни инстанции. Посочва, че следва да бъде възприета експертизата, изготвена по време на съдебното производство пред САС, като в нея е определено мястото на удара въз основа на обективни находки и с основание не е възприета тезата за друго място на удара въз основа на свидетелски показания. По отношение на наказанието този повереник също счита, че то е справедливо отмерено, доколкото е налице тежък вредоносен резултат, причинен от лице, чиито действия след ПТП следва да се изследват внимателно. Според повереника, именно поведението на подсъдимия, избрал скорост от 119 км/ч. в населено място, е довело до смъртта на двамата пострадали, като при движение със скорост от 50 км/ч. не би настъпил такъв удар. Моли жалбата да се остави без уважение, а атакуваното въззивно решение да се потвърди. Частната обвинителка В. С. А. , редовно призована, се явява лично. Заявява, че смята за справедливо решението на САС, че се надява делото да приключи. Частният обвинител Б. П. А., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник, който пледира, че касационната жалба не е основателна и следва да бъде оставена без уважение. Оспорва твърдението,че съдът не бил изяснил и обсъдил фактите по делото. По отношение на наказанието счита, че апелативния съд много е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства, като наказанието било несправедливо по отношение на частните обвинители. Подсъдимият не се бил признал за виновен в нито един момент и не бил изразил съжаление за случилото се., като чрез защитата си изтъква висока скорост на движение на пострадалите, без да се казва каква е скоростта на самия подсъдим. Посочва, че деянието било извършено на границата на непредпазливост и евентуален умисъл, тъй като подсъдимия при своя опит като водач и занимания със състезателна дейност, при тази скорост, която е избрал, е бил наясно какъв е евентуалния спирачен път. Повереникът се позовава и на опит за шиканиране на процеса, доколкото не се бил явил в няколко съдебни заседания. Липсата на признание за вина и на изразяване на съжаление правели наложеното наказание твърде меко, като то трябвало да се измени. Подс.Д. П., редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник, който поддържа касационната жалба. Защитата твърди, че въззивната инстанция не е направила обективен и съвкупен анализ на целия доказателствен материал, дала е вяра на една от двете противоречащи си експертизи и то тази, която обслужвала обвинителната теза. По същество твърди, че ударът не е настъпил в трета лента отдясно наляво, а в средната лента – според очевидци, свидетели по делото. Съобразно избраната от защитата експертиза при движение в средната лента и със скорост от 50 км/ч. ударът пак би бил непредотвратим. Защитата извежда от това обстоятелство довод, че скоростта на подсъдимия не е в причинна връзка с крайния резултат. Позовава се и на възприемане на неговото твърдение от страна на въззивната инстанция, че произшествието е в района на кръстовище, видимостта е била ограничена от паркирани автомобили, пострадалите са се движели с много висока скорост и били изминали само едва 3.5 метра до мястото на удара. С това заключава, че при обстоен анализ би се стигнало до други изводи, като допуснатите нарушения довели до нарушение и на материалния закон. Затова пледира за постановяване на оправдаване на дееца, алтернативно и за първи път моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Като последна алтернатива сочи редуциране на наказанието предвид движение с висока скорост на пострадалите, с което са станали причина за настъпването на произшествието. Иска прилагане на чл.66 от НК, както и съответно намаляване на лишаването от право да се управлява МПС. В реплика защитата посочва, че поради тежкия удар било нормално външното поведение на подсъдимия да е неадекватно, но това не се дължало на употреба на алкохол или наркотични вещества. Подсъдимият П. в лична защита се съгласява с казаното от защитата му. При последната си дума заявява, че не е бил останал безучастен, че съжалявал много за това, което се е случило, ако е можел, щял да направи всичко, за да го предотврати. Твърди, че е невинен. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 194/02.10.2019г. по НОХД № 1273/2017г. на Софийски градски съд,н.о.,14-ти състав, подсъдимият П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3,б.“б“, вр.ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то и му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 години. Съдът е постановил подсъдимия да заплати и направените разноски по делото. С атакуваното въззивно решение (във второ по ред производство пред апелативния съд) № 10307/07.10.2020г. по ВНОХД № 712/2020г. присъдата е изменена , като наложеното наказание е намалено от 6 на 5 години, в останалата част е потвърдена. Настоящето касационно производство е първо по ред поред. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирано лице- защитникът на подсъдимия. Разгледана по същество, касационният състав намери, че тя се явява неоснователна. На първо място е необходимо да се отбележи, че искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено, тъй като не е направено искане за това в законоустановения срок, а след изтичането му и за първи път в съдебното производство пред касационната инстанция. В този смисъл това искане не следва и да се разглежда. На следващо място следва да се отхвърли възражението относно допуснато нарушение на процесуалните правила по отношение на изготвените експертизи и тяхното приемане. Въззивната инстанция е дала пълен и изчерпателен отговор на стр.15 и стр.16 от мотивите си защо се е доверила на заключението на комплексната експертиза с участието на експертите Х., М. и Д., (заменен поради настъпила смърт от експерта П. П.). Експертното изследване е комплексно и е съчетано с необходимите за целта съдебномедицински познания, необходими предвид не само деформациите по автомобила, в който са били пострадалите, но и поради кинетичното въздействие върху живите организми на силата на конфликтния удар. Разбира се, защитата възразява срещу приемането в доказателствената съвкупност на съставения протокол за оглед на местопроизшествие, доколкото установените при това процесуално-следствено действие обстоятелства са в основата на последвалите експертни изводи, като например мястото на удара, взаимната видимост на участниците в произшествието и съответно възможностите им за реакция, за деформациите по автомобилите и за определяне на скоростите на движение. В., безспорни по делото са авторството при управляването на подсъдимия на лек автомобил „БМВ“, местоположението му преди произшествието в средна лента и мястото на удара. Липсата на спор в значителна степен се дължи, освен на свидетелските показания по делото, и на установените факти по време на процесуално-следственото действие оглед на местопроизшествие. Касационният състав не намери никакво основание да не се съгласи с доводите на въззивната инстанция в тази връзка, изложени на л.14 от мотивите на неговото решение. Те не е необходимо да се преповтарят, но от свидетелските показания по делото на поемните лица Д. Н. (с.з. от 13.112017г., СГС) и Д. Д. ( с.з. 10.01.2018г., СГС) се установява по един категоричен начин участието им в огледа на местопроизшествието и изпълнение на задължението им да наблюдават действията на разследващия орган – в този смисъл възраженията на защитата се отхвърлят напълно като неоснователни, съдилищата не се допуснали процесуално нарушение при оценката на тези факти, установени с извършеното действие. Това води до отхвърляне на възраженията на защитата и във връзка с комплексната съдебномедицинска експертиза, която е в основата на изводите на решаващите по същество съдилища. Мястото на удара, което е безспорен факт, се определя от установените обстоятелства при огледа на местопроизшествието. Скоростта на движение на двата автомобила поотделно е установена също съобразно възможните за установяване факти. Възражението относно скоростта на движение на подсъдимия следва да се отхвърли, тъй като е получен отговор за това от надеждно заключение от компетентни експерти, които са съобразили статичните и динамични следи на местопроизшествието, като и деформациите са били установени по възможно най-пълния начин. Доказването е изкуството на възможното, като процесуалния закон изисква то да е достатъчно, за да се установи по несъмнен начин виновността на обвиненото лице, но не и да се съберат абсолютно всички доказателства. Заключението на цитираната експертиза в допълнението си – л.302-л.358 от съдебното производство по НОХД № 1273/2017г. по категоричен установява скоростта на движение на пострадалия водач на лекия автомобил „Ш.“, модел „А.“ – П. В.П.. Тази установена чрез научни методи скорост на движение отговаря на свидетелските показания по делото – св.С., на когото всъщност се позовава защитата. Този свидетел установява също така скорост на движение на подсъдимия над разрешената от 50 км/ч. Разбира се, чисто субективните възприятия и в единия, и в другия случай не могат да установят точни параметри на движение, но може с положителност да се заключи,че пострадалия водач не се е движел със скорост над разрешената, докато подс. П. с положителност се е движел. В това се състои и задачата на експертите по делото, която те са изпълнили по надлежен начин, запознавайки се с всички възражения на защитата, които впрочем се повтарят и в касационната жалба, и давайки подробен отговор за точните параметри на скоростта на движението на водачите на двата автомобила, участващи в произшествието. Касационният състав заключава, че въззивната инстанция, давайки приоритет в мотивносъобразителната си част на решението на оспорваната от защитата комплексна медикоавтотехническа експертиза, ведно с нейното допълнение, не е допуснала нарушение на процесуалните правила. При така безспорно установените обстоятелства относно главния факт на доказване въззивната инстанция е приложила правилно материалния закон. Доводите на защитата относно правилата за преминаване през кръстовище не са неверни, но те не се оспорват от страните по делото. Няма спор по делото, че включването в движението по основния булевард „Царица Йоанна“ от водача на автомобил „Ш.“, марка „А.“ – постр.П. В.П., е извършено в нарушение на правилата за движение, и при неспазване на задължението да осигури предимство за преминаване на автомобила, управляван от подсъдимия. Също така обаче е безспорно, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да управлява автомобила с разрешената за този участък от пътя скорост, като в нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП имплицитно се съдържат нарушение на задълженията, визирани в общата правна норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установено е също така по делото, че подсъдимият не е реагирал своевременно на опасността, тъй като неговият автомобил се е ударил с непогасена скорост в този на постр.П. В.П., тъй като по експертен път е установено, че при своевременна реакция автомобилът му е щял да започне да спира в продължение на 7.34м. преди да настъпи ударът. Колкото и незначително е щяло да бъде погасяването на скоростта, дори и в минимална степен ударът не би бил с такава кинетична енергия. В противовес на твърденията (напълно произволни) на защитата, при движение със скорост до и равна на 50 км/ч., подсъдимия би могъл да спре преди да настъпи удар, като ноторно е, че колкото е по-ниска скоростта, толкова е по-голяма възможността уврежданията да не са смъртоносни, а и експертите уточняват, че при такава скорост до и вкл.50 км/ч. уврежданията на пътниците в автомобила (нужно е да се отбележи, че това не са пешеходци) не са с такъв интензитет, какъвто се наблюдава в случая. По тези съображения касационният състав намери, че поведението на водача и подсъдим Д. П. е в пряка причинна връзка (макар и не единствено то да е допринесло, както се посочи по-горе) с настъпилия тежък вредоносен резултат, поради което доводите на защитата за наличието на случайно деяние и приложението на чл.15 от НК са изцяло неоснователни. При правилното приложение на материалния закон законосъобразно съдилищата са пристъпили към определяне на наказание на дееца. Касационната инстанция не намира основание за ревизия на извършената от съдилищата по същество преценка, още повече с постановеното намаляване на първоначално определеното наказание от шест години лишаване от свобода. Правилно и съразмерно са отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, отчетено е насрещното поведение на пострадалия водач П. В.П., който несъмнено е съпричинил в много голяма степен общественоопасния резултат, довел до собствената му летална увреда. Въззивната инстанция правилно е отчела и изминалия период от време на провеждане на процеса, като компенсирала това с намаляване на наказанието. Касационният състав не намери основания за по-нататъшно снизхождение, предвид и изтъкнатите от въззивната инстанция обстоятелства- стр.20 от мотивносъобразителната част на решението. Отегчаващите отговорността обстоятелства имат твърде голяма относителна тежест, за да може да бъде възприета защитната теза за несъразмерност на наложеното наказание и негова явна несправедливост, още повече пък за приложение на института на условното осъждане. Подсъдимият е нарушил драстично правилата за движение, движейки се с над двукратно превишаване на разрешената скорост в гъстонаселен градски жилищен комплекс с интензивно движение, независимо от ранния час и липсата на множество хора и автомобили в точно този момент. Местоположението на пътя е именно в такава градска зона, която изисква непрекъснато внимание, независимо дали има движение на хора и автомобили или не. Подсъдимият също така не е направил всичко зависещо от него, за да намали скоростта и да спре автомобила, тъй като практически процесът на спиране е иницииран, както посочват експертите по делото, от фронталния удар на неговото превозно средство в страничната част на другия автомобил. Употребата на алкохол, макар и не установена като съставомерна, е несъмнена, а това е твърде укоримо обстоятелство. То се съчетава с поведението на дееца, което следва да се определи изцяло като отрицателно - неразбиране на случилото се, отричане че е управлявал превозното средство, съобщаване на неверни обстоятелства при болничния преглед и отказ да се върне на местопроизшествието, макар очевидно да е имал възможността да се придвижва самостоятелно, независимо от получените увреждания. Трябва да е ясно, че в нито един момент подсъдимият не е имал задължение да признае вина и действия, които го уличават в това, но в чисто житейски план поведението му при наличните обстоятелства-единствен участник в произшествието като водач на лек автомобил „......“, освен че е морално укоримо, не дава възможност за по-нататъшно снизхождение, каквото се претендира от защитата. Не е без значение предходното поведение на дееца като водач на моторно превозно средство, свързана с редица нарушения на правилата за движение и преимуществено на нарушения на режима на разрешената скорост. Правилно съдът от втората инстанция се е спрял на конкретния размер от пет години лишаване от свобода, отчитайки по този начин както насрещното виновно поведение на водача П. В.П., така и останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, изложени по-горе. Наложеното наказание е значително под средния размер, като се има предвид приложението на чл.2,ал.2 от НК и предвидената от закона санкция към датата на извършване на деянието- от 3 до 10 години лишаване от свобода съобразно възприетата законосъобразна квалификация на деянието. Ескалиращото поведение на дееца по отношение на нарушение на правилата за движение по пътищата закономерно е довело до тежкия резултат с настъпилата смърт на две лица и това също не дава възможност да се удовлетвори искането за налагане на още по-ниско наказание, а пък в този аспект отговорът на касационната претенция за приложението на чл.66 от НК е безпредметен. Тъй като не намери за налични претендираните от касатора в протеста основания за отменяване или изменяване на въззивното решение касационният състав намери, че то следва да се потвърди изцяло. Направеното искане от представителя на частния обвинител Б. П. А. за увеличаване на наказанието не е подкрепено от съответна касационна жалба, поради което не следва да бъде подлагано на обсъждане. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 10307/07.10.2020г. по ВНОХД № 712/2020г. на Софийски апелативен съд. Председател: Членове: 1. 2.