Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 12.02.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на С. Д. Ш. срещу решение от 11.08.2014 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІІ „А” състав по гр.д. № 17629/2013 г. в частта, с която след частична отмяна е отхвърлен иск на Ш. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата над 15000 лв. до присъдения размер от 20000 лв. със законните последици. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като иска постановяване на решение, уважяващо в цялост предявените искове.. Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] моли да се потвърди решението на СГС в обжалваната му част. С определение № 801/28.10.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на СГС в отменително-отхвърлителната му част на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: „За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по „справедливост”. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Софийски районен съд /СРС/ е сезиран с иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./от С. Ш. срещу ЗК [фирма] за сумите 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от увреждане при ПТП, причинено от застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника водач на МПС, 660 лв. за имуществени вреди от същото ПТП и 614.51 лв. мораторна лихва върху главницата от 20000 лв. за периода 22.04.2012 г. /настъпване на ПТП/ до 07.08.2012 г. /предявяване на исковата молба/. С. Ш. като пешеходец е блъснат от лек автомобил, управляван от застрахован при ответника водач на МПС, на пешеходна пътека, на която пресичал, движейки се с помощта на бастун. Получил е счупване на дясна подбедрица на две места. Преди ПТП-то ищецът е претърпял два инсулта и има 98% трайна загуба на работоспособност с чужда помощ – експертно решение от 26.03.2010 г. на ТЕЛК при І МБАЛ, като в самата искова молба ищецът сочи този факт. Исковете са уважени изцяло от СРС. Решението на СРС е изменено от СГС като само обезщетението за неимуществени вреди е намалено на 15000 лв., а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. За да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 20000 лв. на 15000 лв., СГС е приел с оглед представеното решение на ТЕЛК, посочено и от заключението на СМЕ, че Ш. е с 98% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, като в решението на ТЕЛК е записано, че още през 2010 г. не е могъл битово да се самообслужва. Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването за неправилно приложение от СГС на чл.52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди съдът не е взел предвид в достатъчно степен всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, а тези които е взел предвид - да ги обсъди в тяхната съвкупност, което е в противоречие със дадените в т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС указания, а също така и формираната при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г. съдебна практика при прилагането на чл.52 ЗЗД. Понятието „справедливост” по вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, произтичащите от него фактически и психологически последици за увредения, промяната която те налагат в живота на пострадалия, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. В настоящия случай при правилно възпроизвеждане на получените от ищеца травми от процесното ПТП, СГС не е преценил последвалото влошаване на здравословно състояние на ищеца след процесното ПТП. Не е оспорено състоянието на ищеца преди процесното ПТП - след прекараните два инсулта, довели до 98% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, но не е преценено, че състоянието му е възстановено до степен да ходи сам с бастун, за което свидетелства не само дъщерята на ищеца /И. Ш./, но и безспорно установеното обстоятелство, че ищецът е пострадал при пресичане на пешеходна пътека, придвижвайки се с бастун. Установено е все от дъщерята на ищеца, че след процесното ПТП у ищеца са настъпили отрицателни емоционални усещания, породени от физическите болки и душевния дискомфорт, доколкото не е могъл да се придвижва сам /дори и с бастун/, не е могъл да се храни самостоятелно, нито да извършва каквито и да е самостоятелни действия. В самата искова молба е посочено, но СГС не е преценил отражението на увреждането от процесното ПТП върху протичането на оздравителния процес от предишните заболявания на ищеца, обусловили пожизненото му инвалидизиране, от което той не е излязъл, но е подобрил в значителна степен преди процесното ПТП. Счупването, причинено от процесното ПТП не само е спряло подобрението в здравословното състояние на ищеца, но е влошило същото, което не е съобразено от СГС. Именно в този смисъл са доказателствата по делото, сочещи на промяна в здравословното състояние на ищеца след претърпяно ПТП. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в случая за ищеца е в размер на 20000 лв., пълния размер на иска, която сума би репарирала адекватно търпените от ищеца неимуществени вреди. В обжалваната отменително-отхвърлителна част по иска за неимуществени вреди – предмет на касационната жалба и присъдените разноски за ЗК [фирма] за въззивното производство, решението на СГС следва да се отмени, като се постанови друго решение, с което искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ – обезщетение за неимуществени вреди се уважи допълнително за сумата 5000 лв. със законната лихва от 08.08.2012 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора ще следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. – внесена държавна такса. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 11.08.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ „А” състав по гр.д. № 17629/2013 г. в частта, с която след частична отмяна е отхвърлен иск на С. Д. Ш. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата над 15000 лв. до присъдения размер от 20000 лв. със законните последици – законна лихва от 08.08.2012 г. до окончателното плащане и са присъдени разноски в полза на ЗК [фирма] за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати на С. Д. Ш., [населено място], [улица] ет.5 на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД допълнително сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 22.04.2012 г. със законната лихва върху тази сума от 08.08.2012 г. до окончателното плащане и 100 лв. /сто лева/ направени разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.