4 Р Е Ш Е Н И Е № 871 СОФИЯ 22.02.2011 В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, първо гражданско отделение в публично заседание на 7 декември 2010 година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1285/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба от [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] хан, общ. Е. П. за отмяна на решение № 124 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 191/09 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 121 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 132/08 г. на Районен съд Царево. Молителят счита, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, което обосновава с твърдението, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в противоречие с решение № 49 от 20.04.2001 г. на Районен съд Царево, влязло в сила на 10.12.2007 г. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] със седалище[населено място] чрез своя процесуален представител изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като двете дела не са идентични от обективна и от субективна страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: С влязлото в сила решение № 124 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 191/09 г. на Б. окръжен съд е потвърдено решение № 121 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 132/08 г. на Районен съд Царево, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 00878.107.469 по кадастралната карта на[населено място], м.”Коросиата”, с площ 4 713 кв.м. и съединеният с него при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползуване на този имот без основание за периода от 18.06.2007 г. до предявяване на иска. Прието е, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като праводателят му по договора за продажба не е бил собственик. Изводът е обоснован с това, че имотът, който се владее от ответника, е бил застроен с почивна база още през 1972 г., като в него са били изградени бунгала върху бетонов фундамент, поради което проведената в полза на А. П.- праводател на ищеца реституция по ЗСПЗЗ е била незаконосъобразна предвид наличието на пречки по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за реално възстановяване на земята. С решение № 49 от 20.04.2001 г. по гр.д. № 183/2000 г. на Районен съд Царево [фирма] е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на А. К. П. владението върху 1 597/08695 ид. части от имот № 107 369, находящ се в землището на[населено място], м.”Коросията”, както и да му заплати на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползуване на имота за времето от 15.05.1997 г. до 20.09.2000 г. в размер на 1769.49 лв. Прието е, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт № 124, т.І, дело № 224/95 г. и договор за доброволна делба от 15.05.1997 г. Видно от мотивите на въззивното решение, постановено на 10.02.2005 г. и на решението на ВКС от 29.11.2006 г. по гр.д. № 2127/05 г., първоинстанционното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила като необжалвано през 2001 г. Отмяна на влязло в сила решение на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да е налице противоречие е необходимо да има пълна обективна и субективна тъждественост между делата. Съгласно чл. 298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В отношенията между наследниците, респ. правоприемниците и противната страна, силата на пресъдено нещо важи в същите обективни и времеви предели, както между праводателя и тази страна. Силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл. 235, ал.3 ГПК / чл. 188, ал.3 ГПК- отм./ най - късно страните могат да изнасят настъпили след предявяване на иска факти от значение за спорното право, които да бъдат взети предвид от съда. Затова е допустим нов иск, насочен към отричане на признатото или към установяване на отреченото със сила на пресъдено нещо право, основан на факти, настъпили след формирането й. Решението по гр.д. № 183/ 2000 г. на Районен съд Царево, с което праводателят на молителя е признат за собственик на недвижимия имот, е влязло в сила през 2001 г. През 2002 г. на основание чл. 17, ал.8 ЗСПЗЗ е била издадена заповед от на М. за частична преработка на одобрената карта на възстановимите реални граници на землището на[населено място] в масив 107, където е разположен и спорния имот. В тези случаи, съгласно чл. 34в ЗСПЗЗ момента на обнародването в "Държавен вестник" на заповедта, се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Тези факти не се обхващат от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 183/ 2000 г., те са новонастъпили и са съобразени при постановяване на решенията по гр.д. № 132/ 08 г. на Районен съд Царево и на въззивното решение Б. окръжен съд. Изводът е, че между предмета на гр. дело № 183/2000 г. на Районен съд Царево и предмета на гр.д. № 132/ 08 г. на Районен съд Царево, няма идентичност, тъй като второто дело има за предмет друг период от живота на правото, който не се обхваща от силата на пресъдено нещо на първото решение. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място] хан, общ. Е. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 124 от 28.10.2009 г. по гр.д. № 191/09 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 121 от 20.12.2008 г. по гр.д. № 132/08 г. на Районен съд Царево. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :