Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София,06.03.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№205 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Йобекс България” ООД срещу решение №1397 от 16.06.2017 г. по в.т.д.№5114/2016 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №1444 от 11.08.2016 г. по т.д. №8589/2014 г., СГС, ТО, „Йобекс България” ООД е осъдено да заплати на „Евро парт 2012” ЕООД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 107 604.04 лв., цена на изработени градински чадъри въз основа на Рамков договор за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г., ведно законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 19.08.2014 г. до окончателното погасяване на задължението. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията на ответника, а е направил декларативни изводи относно възприетата фактическа обстановка, без да посочва въз основа на кои доказателства, приема за установени конкретните факти. Ответникът по касация - „Евро парт 2012” ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №388 от 18.065.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение /подписано с особено мнение от председателя на състава/ въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, се установява, че страните са сключили два рамкови договора за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г. и от 14.11.2012 г., с идентичен предмет и условия, с изключение уговорката за времето на плащане на изработеното, обвързано и с мястото на предаване на стоката, като няма данни същите да са прекратени. Посочил е, че в Приложение 1 към договор за изработка и монтаж на градински чадъри с дата 23.11.2012 г., страните са направили детайлна спецификация на изделията, съставена на български език, с изписани на латиница модели на изделията и единични цени, като Приложението е подписано от представляващите двете дружества лица. Изложил е съображения, че ищцовото дружество „Евро парт 2012” ЕООД е издало на ответното „Йобекс България” ООД три фактури №147/13.06.2014г., №148/13.06.2014 г. и №149/04.07.2014 г. за осъществени от него доставки във връзка с изпълнение на изработени и предадени изделия, като фактурите са отразени в дневниците по ЗДДС на доставчика ищец, но не са осчетоводени от ответника. Изразил е становище, че за установяване факта на изработване и предаване на договорените изделия по делото са приети приемо-предавателни протоколи, подписани от представители и на двете страни, товарителници и пътни листове, като са разпитани и четирима свидетели, от показанията, на които се установява технологичното предаване от ищеца на ответника и доставяне на продукцията през спорния период - 2014 г. Счел е, че няма твърдения, както и приети доказателства, че при осъществяване на доставките ответното дружество или негов представител се е противопоставил, а и не се твърди и не са представени доказателства, че приетата по делото телепоща от 11.07.2014 г., с която ответникът е оспорил доставките, е достигнала до знанието на ищцовото дружество – с тази поща е направено изрично признание за действието на рамковия договор от 19.03.2012 г., който е посочен и като основание на доставките. Посочил е, че от приетото допълнително заключение по извършената експертиза се установява, че ищецът има техническа и кадрова обезпеченост за производство на претендираните изделия, като е достигнал до извод, че от приетите по делото доказателства се установява, че са изработени и доставени 1121 комплекта чадъри от общо фактурираните 1250, поради което предявеният иск с по чл.266, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на изработени градински чадъри въз основа на Рамков договор за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г. е частично основателен за сумата от 107 604.04 лв. В решението липсва произнасяне по последователно поддържаните от ответника в инстанциите по същество, вкл. и с отговора на въззивната жалба доводи: за правната характеристика на рамковия договор, за прекратяване на договорите, за липса на данни за отправени поръчки от ответника към ищеца, за липсата на идентичност между стоките, описани в приемо-предавателните протоколи и тези, посочени във фактурите, за наличието на представителна власт на лицата, подписали протоколите за ответника, за правното значение на отправеното от ответника писмо до НАП, с което е направено оспорване на фактурите, за начина на определяне цените на процесните стоки. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и мн.др., с която в обобщение се приема, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Настоящият състав споделя изцяло правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като в случая въззивният съд, в противоречие с това разрешение, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е изложил съображения по своевременно наведените от ответника по делото доводи и възражения /за правната характеристика на рамковия договор, за прекратяване на договорите, за липса на данни за отправени поръчки от ответника към ищеца, за липсата на идентичност между стоките, описани в приемо-предавателните протоколи и тези, посочени във фактурите, за наличието на представителна власт на лицата, подписали протоколите за ответника, за правното значение на отправеното от ответника писмо до НАП, с което е направено оспорване на фактурите, за начина на определяне цените на процесните стоки/, което лишава касационния съд от възможността да извърши преценка за основателността им, обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, при което следва да се обсъдят всички доводи и възражения на страните във връзка със спорните въпроси по делото. При новото разглеждане, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1397 от 16.06.2017 г. по в.т.д.№5114/2016 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №1444 от 11.08.2016 г. по т.д. №8589/2014 г., СГС, ТО, „Йобекс България” ООД е осъдено да заплати на „Евро парт 2012” ЕООД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 107 604.04 лв., цена на изработени градински чадъри въз основа на Рамков договор за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г., ведно законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 19.08.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, както и в частта му за разноските. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.