Ключови фрази
Иск за установяване на трудово правоотношение * колективен трудов договор * дължимо обезщетение * командировка * съдебно-техническа експертиза * обезщетение за извънреден труд


Р Е Ш Е Н И Е

№ 225

София, 12.12.2015 година


В ИМЕТО НА НАРОДА





Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6745/2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. И. К.,чрез пълномощника му адв.К. К. срещу решение № 1179/29.07.2014 г. по гр.д.№1396/2014 г. на Окръжен съд-Варна.
В касационната жалба се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и за необоснованост. Касаторът счита, че назначената по делото съдебно-морска експертиза не е дала отговор на много от поставените въпроси, а част от дадените отговори са неправилни. Намира за необоснован извода , че експертизата не била оспорена, въпреки своевременно депозирана писмена молба, съдържаща конкретни възражения срещу нея и искане за назначаване на допълнителна експертиза. Изтъква, че вещото лице е дало заключение условно, ако се приеме, че са верни предоставените му от ответника данни. Намира за необоснован и извода ,че трудът, включително и извънредният, е полаган от касатора без знанието и с противопоставянето на работодателя. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. В открито съдебно заседание отправя искане за преюдициално запитване до Съда на ЕО по въпроса извънреден ли е бил трудът полаган от касатора през 122 дни прекарани в плен. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба „Параходство Б.”-АД в писмен отговор , подаден чрез процесуален представител юрисконсулт П. К. я оспорва.Твърди, че на вещото лице е предоставена информация за процента на повишен риск в зоната, през която е преминал моторен танкер /м/т/„П.” и че на база на допълнителната премия от 0,1% на касатора не се полагат допълнителни командировъчни пари. Относно иска за извънреден труд поддържа, че не са събрани доказателства такъв да е полаган и че всъщност не са отработени и минималното количество от 8 работни часове. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Евентуално поддържа възражение за прихващане със сумите, които вече са платени на касатора и които подробно изброява. Претендира разноски.
По делото съдът констатира следното:
С определение № 423/15.04.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 2411/07.05.2014 г. по гр.д.№6627/2013 г. на Районен съд-Варна в частите, с които са отхвърлени предявените искове от ищеца-касатор в настоящото производство, с правно основание чл.357 вр. чл.59 КТ за сумите: 33 674, 41 лв. допълнително заплащане на 100% командировъчни пари за периода 11. 05. 2010 г. - 09. 09. 2010 г. в който е изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен военен риск, съгласно уговореното в чл. 62. 2 от Колективния трудов договор /К./ от 2008 г. ; 8 253 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 09. 09. 2010 г. - 10.05.2013 г. на основание чл. 86 ЗЗД ; 7 472 лв. за 1 830 часа положен извънреден труд за спасяване на кораба и живота на екипажа, съгласно чл.39, 40 и 41 от К. ; 5 502 лв. обезщетение за забава върху главницата на основание чл.86 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че касаторът е бил в трудово - правно отношение с ответника, работил е като старши помощник капитан на моторен танкер /м/т/ „П.” и е членувал в Моряшки синдикат. Според К. от 11. 06. 2008 г . , сключен между работодателя и Моряшки синдикат и Моряшки професионален съюз, командировъчните пари за длъжността старши помощник капитан за група кораби „танкер” са в размер на 97 евро дневно, а съгласно уговореното в сключения между работодателя и Моряшки синдикат К. от 23. 06. 2010 г., в сила от 04. 07. 2010 г. - Приложение № 2, размерът на командировъчните пари за същата длъжност за група кораби „други” е в размер на 29 щ. дол. дневно. В чл. 69. 2 К. / 2008 г. е предвидено когато морякът се съгласи да работи в район с допълнителен военен риск, работодателят да заплаща увеличен размер командировъчни пари в зависимост от обявения на Лондонския пазар процент на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район, изключен по War R. T. Warranties. Процентът на допълнителната премия зависи от спецификата на района и от продължителността на престоя. Чл. 69. 3 съдържа таблица за завишените размери на командировъчни пари в зависимост от конкретния процент на допълнителната премия за съответния район и продължителност на престоя. Според чл. 73 К. / 2010 г. за работа в район с повишен военен риск работодателят заплаща на моряк от кораб на задгранично плаване завишен размер на командировъчни пари и допълнително трудово възнаграждение в случаите, когато на Лондонския пазар процентът на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район , изключен по War R. T. Warranties е определен над 0,3% или може да бъде друг по-нисък процент, определен от работодателя. В чл.73 е посочено, че процентът на допълнителната премия зависи от спецификата на района и от продължителността на престоя. Съгласно чл. 39 изр. последно от К./ 2008 г., идентичен с чл. 34 изр. последно К./ 2010 г. времето за спасяване на кораба, товара, екипажа и човешки живот се счита за работно време.М/т „П.” плавал по маршрут В.- Арабско море, за да бъде предаден за бракуване. На 11. 05. 2010 г. поради изоставане от основната флотилия, с която е преминавал през А. залив, танкерът е бил задържан от сомалийски пирати. Задържането е продължило до 09. 09. 2010 г. За този период от време касаторът претендира увеличен размер на командировъчните пари, тъй като е работил в район с допълнителен военен риск и му се дължи заплащане на извънреден труд за спасяване на кораба, екипажа и човешки живот. Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода 11. 05 .2010 г.- 03. 07. 2010 г. на касатора му се следват 5 238 евро командировъчни пари , а за периода 04. 07. 2010 г.-09. 09. 2010 г.-1 972 щ.дол., или равностойност в лева за целия период 13 275,60 лв. Тези суми са начислени и са му изплатени . Съгласно бюлетина на Л., изпратен на м/т „П.” като част от корабния план по сигурността с Циркуляр Б. 12 № 33/10.12.2009 г., районът на А. залив е с повишен военен риск, което налага корабите да плават в конвой или групов транзит; ставките за допълнителна застраховка „Военен риск” се определят на Лондонския застрахователен пазар индивидуално за всеки район в зависимост от актуалната обстановка, а котировките са валидни само за конкретното посещение. В Циркуляр Б. 12 № 34/ 23. 03. 2010 г. е посочено, че следва да се изпълняват указанията от Циркуляр Б. 12 №33/10.12.2009 г., включително и относно ставките за допълнителна застраховка „Военен риск”. Според заключението при кораб на котва обикновено се води нормална вахта и извънреден труд не се полага. Експертът е приел, че допълнително заплатената премия от ответното дружество към застрахователите за преминаване през район с повишен риск е 0,1%, което обосновава извода му, че не се полага завишен размер на командировъчни пари съгласно чл.69. 2 и чл. 69. 3 от К./ 2008 г. Възприемайки заключението на вещото лице, въззивният съд е направил извод, че исковете са неоснователни. Посочил е, че съгласно чл.73 от К. /2010 г. за работа в район с повишен военен риск процентът на допълнителната премия е в размер над 0,3% или друг,по-нисък определен от работодателя. В случая той е 0,1% и в съответствие с размера му е направено плащане на касатора. Въззивният съд освен това е приел, че съдебно-техническата експертиза не е оспорена от касатора , тъй като е била изслушана в открито съдебно заседание , проведено на 03. 12. 2013 г. от първоинстанционния съд и около пет месеца след това- на 07. 04. 2014 г. касаторът е оспорил заключението, като е поискал назначаването на повторна или тройна експертиза. Приел е, че извънреден е трудът съгласно чл. 143 КТ, който се полага със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител на работника извън установеното работно време. Претенцията на касатора за извънреден труд се отнася за периода на задържане от пиратите в плен, когато той твърди, че е изпълнявал задълженията си и извън работното време. Счел е, че трудът положен по разпореждане на друг правен субект, различен от работодателя не може да се приеме за извънреден и полаган по сключения трудовия договор. Това е ставало по разпореждане на похитителите, но не и по разпореждане и без противопоставяне от работодателя или негов представител. В резултат на похищението екипажът е загубил свободата и йерархията си, изчезнали са съществуващите субординационни връзки. При тези фактически и правни изводи е отхвърлил исковете.
Съдебно-техническата морска експертиза е била изслушана от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 11. 02. 2014 г. в отсъствието на касатора и неговия пълномощник. Според отразеното в т.12 от заключението на експерта, от ответника му е дадена информация,че допълнително платената премия към застрахователите за преминаване през района с повишен риск е 0,1 %. Документи не са предоставени и е направена условна преценка,че ако това е така , не се полага завишаване на размера на командировъчните пари. При изслушването му вещото лице е заявило, че информацията относно процента риск в района му е предоставена след изготвяне на експертизата. Информация относно размера на сумата изплатена от застрахователите не му е предоставена и е посочил,че наистина повишеният риск е 0,1%. Преди заседанието от защитата на касатора е постъпила молба за отлагането му, която не е уважена. В съдебния протокол е отразено,че на ищцовата страна се дава последна възможност да изрази становище по приетата експертиза , ищецът е задължен да се яви лично в следващото съдебно заседание, а на пълномощника е указано да представи доказателства за наличието на основателна причина за неявяването му . Следващото открито съдебно заседание е проведено на 08. 04. 2014 г. На 07. 04. 2014 г. е постъпила молба от пълномощника, с която експертизата е оспорена, поискано е назначаването на допълнителна експертиза, на която са поставени многобройни въпроси и е приложена медицинска документация, установяваща болничното му лечение. Искането е оставено без уважение, като е прието,че обстоятелствата, които се иска да бъдат установени нямат пряко отношение към предмета на делото и предявените претенции.
Идентични искания са направени и във въззивната жалба, които въззивният съд не е уважил, поради извода си, че първоначалната експертиза е оспорена пет месеца след проведеното открито съдебно заседание, в което е изслушана.
С цитираното по-горе определение е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите:
-следва ли да се счита за неоспорена експертиза,която страната е оспорила след изслушването й в съдебно заседание в даден от съда срок ;
- извънреден ли е трудът по смисъла на чл. 143 КТ полаган от моряк за времето прекарано в плен от пирати .
По първия въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.намира следното:
Съгласно чл.195 ГПК за изясняване на възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и др. по искане на страната или служебно от съда се назначава вещо лице. По поставените с нарочно определение въпроси вещото лице изготвя писмено заключение,което трябва да представи по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, в което ще бъде изслушано. Вещото лице излага устно заключението си, а страните могат да поставят въпроси във връзка с изясняването на спорните моменти. Съгласно чл.200 ал.3 ГПК заключението може да бъде оспорено докато трае изслушването. Касае се за процесуален срок който е определен от закона.Той изтича в деня и часа на провеждане на откритото съдебно заседание с изслушването на вещото лице.
Същевременно съгласно чл.62 ал.3 ГПК когато съдът определи срок по-дълъг от установения в закона, извършеното процесуално действие след изтичане на законния , но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.Разпорежданията на съда не са без правно значение и въпреки противоречието с определения от закона срок в този случай той не е пропуснат.

По втория въпрос настоящият състав намира следното:
Пиратство е всеки неправомерен акт на насилие или задържане или акт на грабеж, извършен с лични цели от екипажа или от пътниците на частен кораб и който е насочен срещу друг кораб или срещу лицата или имуществото им, на борда им в открито море, срещу кораб, лица или имущество в място, което не е под юрисдикцията на нито една държава, според относими към спора формулировки, съдържащи се в чл.101 от Конвенция на О. по морско право /в сила за РБългария от 1996 г./ При попадане в плен от пиратско похищение за моряка възниква качеството на жертва на трафик на хора по смисъла на §1т.1 от ДР на Закона за борба с трафика на хора /ЗБТХ/.Той бива подложен на експлоатация- §1 т.2 от ДР ЗБТХ, която може да включва противозаконно използване на хора за осъществяване на различни цели , като принудителен труд, поставяне в робство или положение сходно с робството. П. труд е предмет на значителна по обем и създавана с десетилетия международноправна уредба. Основно място сред тези международни актове заемат двете конвенции на М.- № 29 относно принудителния или задължителния труд/ в сила за България от 1932 г./ и №105 относно премахването на принудителния труд/в сила за Р България от 2000 г./. В чл.2 ал.1 Конвенция № 29 е дадено определение за принудителен труд. Това е всяка работа или служба, изисквана от определено лице под заплахата на каквото и да е наказание и която то не се е съгласило доброволно да извършва. П. труд се изразява в разход на физически или умствени усилия , които се полагат не по желание на пострадалия , а поради приложено спрямо него физическо или психическо насилие.Той е ограничен в придвижването си на самото работно място или в окръжаващата зона и не получава възнаграждение за труда си . Държан е в подчинение , като положението му се родее с робство, т.е. налице е драстично ограничаване на фундаментални негови човешки права. Той е експлоатиран при правна и фактическа невъзможност да прекрати експлоатацията. П. труд е забранен от международното и вътрешното ни право. В чл. 4, т.1 и т.2 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи / в сила за Р България от 1992 г./ е посочено,че никой не може да бъде държан в робство или принудително подчинение и никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд. Съгласно чл. 48 ал.4 от Конституцията на РБ никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. Според чл.15 т.3 от Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора/ в сила за Р България от 2007 г./всяка страна предвижда в националното си законодателство право на жертвите на обезщетение от извършителите на това престъпление.
Създадена е и подробна нормативна уредба уреждаща изпълнението на създадените трудови правоотношения между корабопритежател и моряк в обичайни, нормални условия. Според чл. 9, 12 , 13 и 23 Кодекса за търговското корабоплаване /КТМ/ от закона на държавата, под чието знаме плава корабът /закон на знамето/ се уреждат основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя , правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, а когато международен договор, по който Р България е страна, установява правила, различни от тези, които се съдържат в кодекса, прилагат се правилата на международния договор. Според чл.88-Б ал.1 КТМ трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от кодекса и с наредба на Министерския съвет- Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя от 2003 г. Съгласно ал. 7 , 8,11 и 13 от цитираната разпоредба нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е 8 часа дневно; при определени условия надхвърлящият установената нормална продължителност на работното време труд, положен на борда на кораб от член на екипажа се компенсира с равен брой часове почивка на брега след репатрирането; ако компенсирането не може да се извърши в рамките на отчетния период на сумирано изчисляване на работното време, този труд се заплаща по ред и в размери, определени с наредбата по ал. 1; при необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други кораби или на лица, изпаднали в беда на море, капитанът може да изиска от всеки член на екипажа да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка. Според чл.19 , чл.20 и 24 от цитираната Наредба, тренировките за действия при бедствия и аварии се организират по начин, засягащ в най-малка степен периодите на почивка на членовете на екипажа,като се осигурява съответната компенсационна почивка; при необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата и товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други кораби и лица, изпаднали в беда на море, капитанът може да измени или да отмени графика с работното време и времето за почивка на членовете на екипажа до възстановяване на нормалната обстановка; капитанът създава организация на работата за ограничаване на рисковете, застрашаващи живота и здравето на членовете на екипажа; след възстановяване на нормалната обстановка капитанът осигурява на всяко лице ползване на съответна компенсационна почивка; извънреден е трудът, положен от член на екипажа извън установеното за него работно време по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или капитана на кораба. Според законовото определение , съдържащо се в чл.143ал.1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Налице е законова забрана за полагане на извънреден труд съгласно чл.143 ал.2 КТ. Близка по своя характер е и уредбата в Морска трудова конвенция 2006 г. на М. /в сила за Р България от 2013 г./Според разпоредбите на съдържащия се в нея Кодекс, извънреден труд означава отработените часове извън нормалното работно време; при заплащането на консолидирано възнаграждение в него може да се включи компенсация за всички допълнително отработени часове; възможно е и отделно заплащане на извънредния труд, който може да бъде компенсиран със свободно от задължения на борда на кораба време, почивка на брега или с допълнителен отпуск като капитанът или натоварено от него лице води отчетна форма; извънредните повиквания и тренировки се провеждат по начин, който в най-малка степен засяга периодите за почивка и не предизвиква умора; когато даден моряк е на разположение за повикване, той ползва съответна компенсационна почивка, ако нормалната му почивка е нарушена поради извънредни повиквания за работа; капитанът на кораб може да изисква от моряка да работи толкова часове, колкото са необходими за обезпечаване на непосредствената безопасност на кораба, лицата или товара, намиращи се на борда, или за предоставяне на помощ на други кораби или лица, изпаднали в беда на море;в съответствие с това капитанът може да отмени графика с работното време и времето за почивка и да изиска от даден моряк да работи толкова часове, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка;веднага щом стане възможно след възстановяване на нормалната обстановка, капитанът трябва да осигури на всеки моряк, работил по време на планираната по график почивка, ползване на адекватен период на почивка.
Липсва конкретна правна норма както в международното, така и във вътрешното право, уреждаща хипотеза като настоящата, при която изпълнението на трудовия договор се осъществява при извънредни обстоятелства, каквото е попадането на моряка в плен. За да се даде отговор на въпроса дали освен деликвентът и корабопритежателят на пленения кораб и работодател следва да възмезди моряка за положения от него принудителен труд и дали част от този труд може да се квалифицира като извънреден, следва да се направят изводи в условията на правова аналогия, като се съобразят общите постановки на международните актове относно трафика на хора, според които зачитането правата на жертвите следва да бъдат най-висша цел , да се разглеждат и удовлетворяват всеобхватно, координирано и приоритетно. В преамбюла на Морска трудова конвенция 2006 г. на М. е прието, че предвид глобалната същност на корабоплавателната индустрия моряците имат нужда от специална защита. Въпросът трябва да бъде разрешен на плоскостта дали е налице реална полза за кораба и корабопритежателя от положения от моряка принудителен труд и дали са налице приложими предварителни договорки в индивидуален или колективен трудов договор по който те са страни. И в обичайни условия, видно от изложеното по-горе, времето за спасяване на кораба, товара и хора, времето за допълнителни тренировки , времето през което морякът е бил на разположение, се компенсира с почивки или се възмездява. Общото възлагане на трудови задължения по силата на сключения трудов договор между страните не е преустановено, при възникването на извънредни обстоятелства с попадането в плен. Освен изпълнение на преките му трудови задължения , морякът е принуждаван да изпълнява и други задачи, от него се изисква изпълнение по всяко време на денонощието, което е съпроводено с насилие и заплашване, лишен е от възможност за нормална почивка и не разполага със свободно време. Той е подложен на експлоатация и лишен от основни човешки права. Работното и извънработно време практически не могат да се разграничат. Изпълнението на задълженията му е в условия на непрекъснатост и е насочено към спасяване на кораба, товара, екипажа. Фактът на попадане в плен е известен на работодателя и независимо дали директно е възлагал и отчитал това изпълнение, то несъмнено му е донесло полза. Поради това следва да се приеме, че плененият моряк е положил и извънреден труд, който следва да бъде заплатен от работодателя. С още по-голямо основание този извод се налага, когато са налице клаузи в сключени между страните договори, с които е уговорено зачитане и плащане на труд, положен при извънредни обстоятелства.

При така дадените отговори на поставените въпроси следва да се направи извод, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила и е постановил незаконосъобразно решение.
Както беше казано по-горе, съдебно-техническата морска експертиза е била изслушана от първоинстанционния съд в открито съдебно заседание на 11.02.2014 г.В съдебния протокол е отразено,че на ищцовата страна се дава последна възможност да изрази становище по нея в следващото съдебно заседание. То е проведено на 08.04.2014 г., а на 07.04.2014 г. е постъпила молба от пълномощника, с която експертизата е оспорена и е поискано е назначаването на допълнителна експертиза. Неправилно въззивният съд е приел, че оспорването е направено пет месеца след съдебното заседание, в което е изслушана и е несвоевременно. Първоинстанционният съд е дал срок, по-дълъг от законовия, който е спазен. В съответствие с разпоредбата на чл.62 ал.3 ГПК следва да се приеме, че оспорването не е просрочено. Според чл. 69.2 К. /2008 г., когато морякът работи в район с допълнителен военен риск, работодателят заплаща завишен размер на командировъчни пари в зависимост от обявения на Лондонския пазар процент на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещения в район, изключен по War R. T. Warranties, процентът на допълнителната премия зависи от спецификата на района и от продължителността на престоя, а самият престой включва дните на влизане и излизане от района на военен риск на съответната държава.В чл.73 от К. /2010 г. е предвидено, че работодателят заплаща на моряк от кораб на задгранично плаване завишен размер на командировъчни пари и допълнително трудово възнаграждение за работа на кораб в случаите, когато обявеният на Лондонския пазар процент на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район изключен по War R. T. Warranties е определен над 0,3% или може да бъде друг по-нисък процент ,определен от работодателя. С първоначалната експертиза не са дадени отговори на значими за спора въпроси относно размера на дължимите командировъчни пари, свързани с установяването на : процента на допълнителната премия за осигуряване на покритие при посещение в район с допълнителен военен риск , ставката определена от Лондонския застрахователен пазар за степента на опасност на посетения район, котировката за конкретното посещение, отражението на продължителността на планирания и ако има такова на конкретния престой и възникването на застрахователното събитие. Не става ясно също така какви документи са предоставени на вещото лице и въз основа на какво то прави своите изводи.Следва делото да бъде върнато за ново разглеждане, като изброените въпроси, а и други, които въззивният съд счете за необходимо бъдат поставени, а при изпълнение на поставените задачи вещото лице работи с оригинални първични документи. Следва да бъде преценена основателността на възраженията на ответника за опазване на търговска тайна относно документи ,съставени преди повече от пет години и параметри от които са залегнали в К., при съобразяване с основния принцип за публичност на гражданския процес съгласно чл.10 ГПК. Няма създадена правна уредба за защита на търговска тайна при водене на съдебен спор, както например от Комисията за защита на конкуренцията са приети Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна ,уреждащи процедурата по чл.55 ал.4 З. и които са приложими в производствата пред нея.В случай, че възраженията се счетат за основателни, то въззивният съд следва да предприеме подходящи организационни мерки за защитата й.
Относно иска за извънреден труд решението е незаконосъобразно. От доказателствата по делото е установено,че при завладяването на кораба от пирати е използвано огнестрелно оръжие и човек от екипажа е ранен. Целият екипаж е бил поставен на палубата и лишен от възможност да се придвижва. Всички са изпълнявали принудително задълженията си, тъй като пиратите не са имали компетентност да управляват кораба. В останалото време са били заставяни да лежат на пода, били са заплашвани и малтретирани, използвани като жив щит при разминаване с други кораби. Касаторът е полагал принудителен труд, без оглед на установено работно време, подлаган е на експлоатация и насилие, бил е лишен от нормална почивка и въобще от възможност за нормално човешко съществуване. Съгласно уговореното в чл. 39 изр.последно от К./2008 г.,идентичен с чл.34 изр. последно К./2010 г. ,времето за спасяване на кораба, товара, екипажа и човешки живот се счита за работно време . Трудът положен от касатора е бил насочен към спасяване на кораба и екипажа. Последното обстоятелство се установява включително и от показанията на свид.Р.П., капитан на кораба, според които:“ ако не беше станало това, ние нямаше да се върнем.“Поради това следва да се приеме, че е положил извънреден труд за претендираното време и че предявеният иск за заплащането му е основателен. Следва делото да бъде върнато за ново разглеждане и в тази част, с оглед произнасяне по възраженията за прихващане, направени от ответника.
Искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно. Съгласно чл.628 ГПК българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. В изложените мотиви такава разпоредба или акт не са посочени.Това не е сторено и от касатора. По тази причина искането следва да бъде оставено без уважение.
Относно претенциите за разноски направени в настоящото производство на основание чл.294 ал.2 ГПК следва да се произнесе въззивният съд.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1179/29.07.2014 г. по гр.д.№1396/2014 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2411/ 07.05.2014 г. по гр. д. № 6627/ 2013 г. на Районен съд-Варна в частите, с които са отхвърлени предявените от Х. И. К. срещу „Параходство Български морски флот”-АД искове с правно основание чл.357 вр.чл.59 КТ за сумите: 33 674, 41 лв.допълнително заплащане на 100% командировъчни пари за периода 11. 05. 2010 г. - 09. 09. 2010 г. в който е изпълнявал трудовите си задължения в район с допълнителен военен риск; 8 253 лв. обезщетение за забава върху тази главница за периода 09. 09 .2010 г.- 10. 05. 2013 г. на основание чл.86 ЗЗД; 7 472 лв. за 1 830 часа положен извънреден труд за спасяване на кораба и живота на екипажа; 5 502 лв. обезщетение за забава върху тази главница на основание чл.86 ЗЗД
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. И. К. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпроса извънреден ли е бил трудът, който е полагал през 122 дни прекарани в плен.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: