Р Е Ш Е Н И Е   № 461   София, 01.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело  919 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 797 от 30.07.2009г. по касационна жалба на М. И. С. от гр. Д., обл. Силистра е допуснато касационно обжалване на решение № 13/10.03.2009г., постановено по гр.д. № 6/2009г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 147/26.11.2008г, постановено по гр.д. № 289/2006г. по описа на Д. РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора по чл. 108 от ЗС против З. Р. М. , Х. Р. М. , и П. С. А. да се признае за установено, че той е собственик на 144 кв.м. незастроено дворно место, което твърди, че е част от собствения му парцел **** с идентификационен номер по кад. карта 24030.501.1982 и да му предадат владението върху тази площ. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че делото е останало неизяснено, защото съдът е отказал да назначи СТЕ за проследяване на регулационния статут на имот 957 и по предходните планове, че не са изяснени въпросите около приетата от съда замяна, по която държавата е получила 585 кв.м. и с кой е извършена замяната, респективно каква площ е останала за ответниците. Инвокира се и оплакване за необоснованост на решението.. Ответниците по касация не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Силистренски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че парцел **** е съсобствен между страните и ищецът е придобил само 585 кв.м. по покупко-продажба, оформена с н.а. № 19,т.VІ/18.11.2004г., колкото е купил праводателят му от общината с договор от 17.11.2004г., а разликата до пълната площ на парцела от 730 кв.м. /729 по кадастралната карта/ е собственост в идеална част на ответниците. СТЕ е изследвала само последния действащ регулационен план от 1989г. преди изготвяне на кадастралната карта и е дала заключение, че имот 957 е бил разделен на два парцела: VІІІ - на ищеца и ІХ - на ответника, но не установява как е минавала регулационната линия, а в съдебно заседание вещото лице е установило, че 585 кв.м. са били заменени с общината която ги е продала на праводателя на ответника, но границата им не е била определена от север. Касационното производство е допуснато по въпроса налице ли е съсобственост в парцел **** между страните по делото, или ответниците са трети лица за собствеността в този парцел, при което ищецът може да ревандикира от тях процесната част от 144 кв.м., ако докаже, че е техен собственик. Този въпрос е разрешен от въззивния съд при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на практиката по чл. 186 от ГПК/отм/, която е последователна относно това, че към решаване на делото следва да се пристъпи при изясняване на фактическата обстановка. В същия смисъл е и нормата на чл. 149 от ГПК, изискваща приключване на устните състезания, когато делото е разяснено Съдът в нарушение на този текст и на чл. 195 от ГПК не е изследвал регулационния статут на процесния и съседния парцели, отредени за един и същ имот. Пълномощникът на ищеца е направил възражение, че заключението на СТЕ, приета от възивния съд е непълно, защото не е изследвана историята на двата имота, поискал е допълнителна задача, но възивният съд не се е произнесъл по това искане. Така по делото е останало неизяснено какви регулационни планове са действали, не са съпоставени документите за собственост, изготвени при действието на всеки от плановете, не е установена изобщо имало ли е замяна – кога и от кого е извършена. Останало е неизяснено на кой имот е бил собственик наследодателят на ответниците, като приетият като доказателство договор от 1959г. не е в нотариална форма и не доказва покупко-продажба на недвижим имот. Представените в касационното производство доказателства не могат да бъдат приети, тъй като то в тази фаза е само контролно-отменително, а око спора се решава по същество, то е само въз основа на вече приетите доказателства пред инстанциите по същество. Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения – не допускане на относима към спора и поискана от страната С неизясняване на делото от фактическа страна в резултат на това, въззивното решение следва да се отмени. За събиране на новите доказателства и на основание чл. 293 от ГПК, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което да се назначи СТЕ с в.л. геодезист, който да проследи регулационния статут на двата съседни парцела, отредени за имот 957 и на този имот по предходните планове, като посочи и кои от доказателствата за кои от имотите се отнасят към съответния период на издаването им, процесните 144 кв.м. част от имот 957 ли са и имали ли са статут на придаваемо по регулация место. Ако се касае за придаваемо по регулация место, тя приложена ли е, включително и по реда на пар.6 от ЗУТ. За предмета на иска по чл. 108 от ЗС за тази площ е без значение търпимостта на постройките в нея. Поради не изясняване на тези въпроси, решението е и необосновано, което също обуславя отмяната му. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 13/10.03.2009г., постановено по гр.д. № 6/2009г. по описа на Силистренски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: