Р Е Ш Е Н И Е № 91 София, 10 юни 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА БОНКА ЯНКОВА при секретар: Мира Недева и с участието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Бонка Янкова н. дело № 368/2019 година Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адвокат Г. К. от АК Варна, упълномощен защитник на подсъдимия А. Р. А., срещу решение № 30 от 07.03.2019 г. на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 411/2018 г., с което е потвърдена присъда № 66 от 26.09.2018 г. на Варненски окръжен съд, постановена по НОХД № 695/ 2018 г. С последната, подсъдимия А. е признат за виновен в това, че на 09.01.2018 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и в съучастие, като съизвършител с К. З. И. отнел чужди движими вещи на обща стойност 247, 30 лв. от владението и собственост на В. М. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила; вещи и пари на обща стойност 168,39 лв. от владението и собственост на Ж. К. Д., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, всички вещи на обща стойност 415,69 лв., поради което и на основание чл.198,ал.1 във вр с чл.26, ал.1, с чл.20,ал.2, чл.54 и чл.58а от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил с 1/3 и определил наказание в размер на четири години, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда, подсъдимият К. З. И. е признат за виновен в това, че на 09.01.2018 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие, като съизвършител с А. Р. А. отнел чужди движими вещи на обща стойност 247,30 лв. от владението и собственост на В. М. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила; вещи и пари на обща стойност 168,39 лв. от владението и собственост на Ж. К. Д., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, всички вещи на обща стойност 415,69 лв., поради което и на основание чл.199,ал.1,т.4, във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, с чл.20 ал.2, чл. 54 и чл.58а от НК му наложил наказание от девет години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалил с 1/3 и определил наказание в размер на шест години и три месеца, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. В касационната жалба е ангажирано основанието по чл.348, ал.1,т.3 от НПК. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с доводи за повърхностност на извършената въззивна проверка, при която съдът пропуснал да отстрани допусната от първата инстанция размяна на смекчаващите обстоятелства по отношение на двамата подсъдими. Изтъква се, че апелативната инстанция пропуснала да отчете готовността на подс.А. да отстрани изцяло щетата, нереализирано като резултат поради фактори, встрани от неговата воля. Сочи се, че в противоречие със съдебната практика съдът не отчел ниската стойност на предмета на престъплението към смекчаващите обстоятелства, за които се настоява, че отчетени законосъобразно разкриват явен превес. Искането е за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода в конкретно предложени параметри, а именно - четири години и шест месеца, което след редуциране по чл.58а от НК да се определи на три години. В съдебно заседание подс. А. не се явява, като писмено е заявил отказ от лично участие. Упълномощеният му защитник - адвокат К. поддържа жалбата изцяло. В съдебно заседание вторият подсъдим по делото К. З. И., редовно призован не се явява. Същият не е подал жалба и е заявил писмено отказ от лично участие. Назначеният, на основание чл.94,ал.3 от НПК, служебен защитник – адвокат Н. Н. от САК се явява и заема позиция за присъединяване към касационната жалба на подс.А.. Споделя доводите, изложени в нея и настоява същите, отнесени към подс. И. да бъдат оценени с нужната тежест, като наказанието му бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намира следното : С оглед процесуалната позиция на служебния защитник на подс.И. е необходимо първо да се очертаят пределите на възможната и дължима касационна проверка, което налага да се припомнят принципни положения за обхвата и пределите на касационното производство. ВКС нееднократно е имал повод да посочи, че за разлика от въззивната инстанция, която съгласно чл.314,ал.1 от НПК е задължена (и оправомощена) да провери изцяло правилността на постановената присъда, независимо от основанията, посочени от страните, касационната инстанция е ограничена в дейността си от заявените в жалбата основания и дължи произнасяне само по тях и само по отношение на лицата, които са упражнили надлежно това си право(чл.347,ал.1 от НПК).Изключение е допустимо само в случаите по чл.347,ал.2 от НПК и когато съществено са накърнени правата и интересите на подсъдимия и е наложително ВКС, като инстанция, осъществяваща върховен съдебен надзор за точното и еднакво изпълнение на закона, да се намеси служебно. Съществените различия в правилата на въззивното и касационното производство очертават и липсващата правна възможност, в производството пред ВКС да участва страна, която не е упражнила своевременно правото си на жалба. Случаите на съучастие не са в отклонение от това положение. Неслучайно, в нормите на глава 23 от НПК законодателят не е предвидил хипотеза, сходна с регламентираната в чл.320,ал.6 от НПК. Ето защо, неподалият жалба подсъдим, независимо от съучастието, не може да придобие качество на самостоятелен жалбоподател на основание подадена от съучастника му жалба, нито има правна възможност да се присъедини към нея (вж. и Р № 391 от 2.10.2008 г. по н.д. № 369/2008 г., на ВКС, I н. о.) При това положение, дължимата касационната проверка е с обхват само и единствено основателността на заявеното в жалбата, подадена от подс.А., касационно основание. Касационата жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346,т.1 от НПК, но по същество е неоснователна. На първо място, не могат да бъдат споделени съображенията, с които се заявява незаконосъобразност в дейността на съдилищата по отмерване на наказанието, свързани с неправилния, както се твърди, отказ на инстанциите да отчетат позитивно готовността на подсъдимия А. за цялостно възстановяване на вредите. При конкретното престъпление – грабеж, освен обстоятелството, че пълното репариране е без правно значение, доколкото не е предвиден привилегирован състав, съществено в случая е отсъствието на обективна основа за обсъждане на това обстоятелство, доколкото декларираното намерение за корегиращи действия, без реалното им осъществяване, е ирелевантно. Без основание е и изведения от посоченото оплакване упрек към първоинстанционният съд, към който, макар и не директно, се заявава претенция за реализирано производство по глава 27 от НПК в увреда интересите на подсъдимия. При незаявено касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, развитите съображения подлежат на обсъждане само в аспекта на оспорената справедливост на наказанието и само доколкото разглеждането на делото в отсъствието на редовно призования, но неявил се пострадал се интерпретира като препятстващо възможността на подсъдимия А. да му заплати вредите и да отстрани по този начин изцяло престъпната щета. Така разгледани доводите са несъстоятелни.След като подс.А. сам е инициирал процедурата по глава 27 от НПК( което не се и оспорва), без всяко основание е отправения упрек, че с разглеждането на делото по този ред, съдът го лишил от възможността да ползва всички смекчаващи обстоятелства, като неосигурил присъствието на пострадалия В., комуто подсъдимият имал готовност да възстанови вредите. Съгласно т.8.1 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.№1/2008 г., ОСНК, в производството по глава 27 от НПК подсъдимият "получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения,..“.При положение, че е желаел да ползва в защитната си теза претендираното пълно възстановяване на вредите не е имало пречка да поиска делото да се разгледа по общия ред. На второ място, основателно, но не с търсения резултат – като обуславящо редуциране на наказанието, е оплакването за недостатъчната задълбоченост при отграничаване на индивидуалните, за всеки от двамата подсъдими, обстоятелства по чл.54 от НК. Първостепенният съд действително е допуснал смесване на индивидуализиращите обстоятелства, което въззивният съд не е подминал, а е корегирал по отношение на подс.А., правилно идентифицирайки относимите за неговата отговорност обстоятелства. Вярно е, че апелативният съд не е бил така прецизен по отношение на другия подсъдим – К.И., доколкото е отчел към смекчаващите отговорността му обстоятелства частичното възстановяване на вредите, за което същият не е имал никакъв принос. Такава дейност е осъществил само подс А.. Посоченото обаче не може да получи исканата от касатора оценка, защото премирането на единия подсъдим няма за последица ощетяването на другия, нито обосновава необходимост от компенсирането му чрез намаляване, само на това основание, на наложеното му наказание. Същественото е, че в обема на облекчаващите индивидуалната отговорност на подсъдимия А. обстоятелства, не е допуснато пренебрегване или подценяване на което и да е от тях. Изразеното съжаление, преценено в аспекта на многократната повтаряемост на извършваните престъпления (подс.А. има 11 осъждания), е съобразено в достатъчна степен. Вярно е, че подсъдимият е признал за стореното още на досъдебното производство, но липсват основания направеното признание да бъде отчетено допълнително и като смекчаващо обстоятелство. Обвързващата фактология, приета по реда на чл.373,ал.3 от НПК, ясно сочи обстоятелствата по разкриване на престъплението, реализирано като резултат от извършеното разпознаване и лицево - идентификационна експертиза, поради което признанието на подс.А., макар и обективирано в подробни обяснения, по естеството си представлява само формално съгласие с установените факти и не позволява допълнителното му интерпретиране като смекчаващо обстоятелство. Обратното би било в противоречие със задължителните указания на т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г., по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК. Младостта на подсъдимия, отчетена в общия обем смекчаващи обстоятелства, в известна степен дори е надценена, доколкото същият към момента на престъплението е бил 31 годишен,т.е. във възраст, достатъчно отдалечена от границата на пълнолетието( 18 години) и свързаната с нея незрялост при изграждане на личността. Заболяването на бащата на подсъдимия А., диагностицирано като хипертонична болест на сърцето и установената с решение на ТЕЛК от 2012 г. 69% намалена трудоспособност, са отчетени адекватно и не налагат допълнително завишаване на индивидуалното им значение, предвид и това, че нямат никакава връзка с мотивацията за извършване на деянията. Не се изтъква такава свързаност нито в касационната жалба, нито в развитите съображения, с които същата се поддържа пред ВКС. Предприетото компенсиране вредите на пострадалата Ж.Д. е отчетено правилно към смекчаващите обстоятелства и с тежестта, каквото то несъмнено има, доколкото сочи на реалност, а не на декларативност на изразеното съжаление . Неоснователно апелативният съд е упрекнат за решението му да не отчете към облекчаващите обстоятелства стойността на отнетото. Сам по себе си размерът на предмета на престъплението - 415,69 лв., действително не е висок, но е малко под размера на МРЗ в страната и не може да се приеме за незначителен. В същото време, при преценката за относителната му тежест, в аспекта на обстоятелствата по чл.54 от НК, същественото е, че водещо при осъществените грабежи е намерението на двамата подсъдими да отнемат цялото съдържание от портфейла на св.В. и от дамската чанта на св.Д.. Поради това и конкретната стойност на предмета на престъплението, макар и да не е висока, не може да получи търсеното от касатора значение, като намаляваща степента на обществената опасност на деянието. В касационната жалба заявеното искане за безусловно позитивно отчитане на престъпния размер е аргументирано и с общо позовававане на „константната съдебна практика“, но разбирането на върховната инстанция, обективирано в множество съдебни решения е в различна от заявената от касатора позиция : виж Р № 558 от 22.12.2009 г. по н. д. № 479/2009 г., на ВКС, II н. о., Р № 302 от 30.06.2009 г. по н. д. № 300/2009 г., на ВКС, I н. о., Р № 542 от 18.12.2012 г. по н. д. № 1791/2012 г., на ВКС, II н. о., Р № 432 от 11.02.2014 г. по н. д. № 1542/2013 г.,на ВКС, III н. о, Р № 119 от 3.05.2017 г. по н. д. № 414/2017 г., на ВКС, I н. о., Р № 88 от 26.04.2018 г. по н. д. № 202/2018 г., на ВКС, I н. о. В обобщение, обстоятелствата, които действително облекчават положението на подсъдимия А. са отчетени в цялост от съдилищата и тяхното значение не е подценено. Неоснователно се претендира, че същите са с превес над отегчаващите и че приетия от инстанциите „баланс“ между тях е довел до несправедливо завишено наказание. Преценени в своята съвкупност всички смекчаващи обстоятелства не са от естество да надделеят над отегчаващите, към които основателно е отчетено сериозно обремененото съдебно минало на подсъдимия и факта, че само три месеца след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода (на 25.09.2017 г.) е извършил процесното престъпление. При това, съществена част от осъжданията му са за престъпления срещу собствеността, което позволява да се заключи, че от една страна в подсъдимия са изградени трайни престъпни навици, а от друга, че не е постигнат какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания лишаване от свобода. Посоченото, съпоставено с много краткия интервал на въздържане от престъпно посегателство обосновава извод, че относителната тежест на отегчаващите обстоятелства е съществена и преценена към тежестта на обстоятелствата, които смекчават положението на подсъдимия действително очертава баланс между тях. Необходимо е в тази връзка да се отбележи, че размерът на наказанието не е произведение от механичното съпоставяне на броя смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определянето на наказанието е процес на внимателно обсъждане и точно съдържателно оценяване индивидуалното значение на всеки един от факторите, относими за отмерването му, защото само по този начин би могла да се постигне търсената съответност по чл.35 ал.3 от НПК между престъплението и наказанието, респективно определеният размер на наказанието би отговорил на заложените в чл.36 от НК цели. По делото не се установяват други обстоятелства, които да са относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието и в същото време да са пропуснати от съдилищата. Изтъкнатата пред въззивната инстанция наркотична зависимост е получила адекватна оценка и факта, че не се сочи в касационната жалба очертава убедителност на съображенията, с които е отговорено на това възражение във въззивното решение. В заключение, настоящият състав намира, че при предвидените за престъплението по чл.198 от НК санкционни параметри от три до десет години лишаване от свобода, определеното при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства наказание в размер на шест години, редуцирано по 58а от НК на 4 години лишаване от свобода, не разкрива характеристики на явна несправедливост. Напротив. То е напълно съответно на обществената опасност на деянието и на дееца. Следователно е спазено изискването на чл.35,ал.3 от НК и нарушение по чл.348,ал.5 т 1 от НПК не е допуснато. Предвид гореизложеното и като не намери основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 07.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 411/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.