Ключови фрази
Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго * оценка на доказателствен материал * доказателствени искания * оценка на доказателствени източници

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

гр. София, 27 март 2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора.....................Красимира КОЛОВА..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 230 по описа за 2012 г.

Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения Т. Г. П. за възобновяване на нохд № 43/2011 г. на Районен съд гр. Айтос и внохд № 465/2011 г. на Окръжен съд гр. Бургас. В искането са изложени доводи, че при разглеждането на делото в първата инстанция са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на осъдения, изразили се в отказ за допускане на посочените от него свидетели и в едностранчива оценка на доказателствения материал, тъй като всички свидетели били в родствени връзки с пострадалия.
В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от осъдения П..
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че правото на защита на подсъдимия не е било нарушено, тъй като релевантните факти по делото са били изяснени с други доказателствени средства.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда, постановена по нохд № 43/2011г. на районен съд гр. Айтос, Т. П. бил признат за виновен в това, че на 26.09.2010г. около 22.00 ч. в [населено място], в двора на къща на [улица] се заканил с убийство на Т. И. Х. и заканата възбудила основателен страх у последния за осъществяването й, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с чл.54 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието било отложено за срок от три години.
С решение от 21.07.2011 г., постановено по внохд № 465/2011 г., на Окръжен съд [населено място] присъдата била потвърдена.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
В съдебното заседание пред първоинстанционния съд защитата на осъдения П. е направила искане за допускане на двама свидетели, което е било оставено без уважение от съдебния състав по съображения, че такова искане е следвало да бъде направено на досъдебното производство или след насрочване на съдебното заседание, а направено пред съда - цели отлагането на производството. Аналогично искане е било отправено и пред въззивния съд, който го е приел за неоснователно.
Отказът на инстанционните съдилища да допуснат до разпит поисканите от защитата свидетели не е довела в конкретния случай до съществено нарушение на правото на защита на подсъдимия. В рамките на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд са били разпитани лицата, присъствали на местоизвършване на престъплението - в двора на къщата. Както е уточнено от защитника, поисканите за разпит свидетели са били на улицата и са възприели осъдения след края на инцидента, поради което основателно е прието, че техните показания не биха допринесли за изясняване на фактическите обстоятелства.
Доводът за едностранчивост при преценката на гласните доказателствени средства не може да бъде възприет. Родствените връзки между свидетелите - очевидци на деянието и пострадалия не са основание за игнорирането им априори, още повече че тези свидетели са депозирали показанията си след предупреждение за носене на наказателна отговорност. Показанията им за употребените от осъдения П. изрази кореспондират и с неговите обяснения пред първоинстанционния съд, в които последният е заявил, че може и да е казал „нещо такова”, но не го е направил с умисъл.
Районният и окръжният съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред, като в мотивите на съдебните актове са ги анализирали, посочвайки както приетите за установени обстоятелства, така и доказателствената основа за това.
При правилно и безпротиворечиво установените факти и законът е приложен правилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни.
Предвид изложеното и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Г. П. за възобновяване на нохд № 43/2011 г. на Районен съд гр. Айтос и внохд № 465/2011 г. на Окръжен съд гр. Бургас.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :