1 Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр.София, 26.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.......... като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5184 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 - чл.293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. „А. А.” -гр.Р., представлявано от адв.П.И., срещу въззивно решение №305/16.06.2014г., постановено по възз. гр.д. № 353/2014 г. на Окръжен съд - Русе, в частта, с която е отменено Решение № 285/21.02.2014 г. по гр.д.№7131/2014г. на Районен съд – Русе, като вместо това са уважени предявените от ищцата Д. Ц. Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. В касационната жалба се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК. Ответната страна по жалбата – Д. Н., представлявана от адв. И.И., в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. С определение №1260/17.11.2014г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпросите за приложението на чл.329 ал.1 КТ, касаещи обхвата на съдебния контрол по установените в закона задължителни критерии и възможността работодателят да извърши подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл.329 ал.1 КТ, с оглед спецификата на извършваната работа; за значението на използваните критерии за подбор и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника. По така поставените въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, в създадената задължителна съдебна практика /ТР№3/2012г. на ОСГК, Решение № 109/21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/2011г. ІV г.о., Решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008г. ІV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, най-общо е прието: Преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ. В това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329 ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Същевременно, работодателят разполага с правото да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор във връзка с особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените в чл. 329 ал. 1 КТ - квалификация и ниво на изпълнение на работата. Преценката по какви критерии да бъде извършен подборът с оглед спецификата на работата е от негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на въведен довод за злоупотреба с право. Последователно в практиката си ВКС на РБ е приемал, че при преценката за нивото на изпълнение на работата, работодателят съобразява показателите от значение за осъществяването на съответните трудови функции. Преценката може да бъде формирана при съпоставяне на предходни годишни оценки за работата на служителя с показателите за работата му през текущата година. В цялостната оценка на трудовата характеристика на служителя се включва и дисциплинарното му минало - допуснати дисциплинарни нарушения, без значение дали за тях са наложени наказания и заличаването им, сочещи за отношението на служителя към възложените му трудови задължения и трудовата дисциплина /в с.см. - решение № 63/21.02.2012 г. по гр. д. № 1298/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 207/02.08.2012 г. по гр. д. № 1218/2011 г. III г.о.; решение № 106/09.05.2012 г. по гр. д. № 1275/2011 г. III г. о. и др./. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че издадената Заповед № 1477/02.09.2013г. на Директора на П. „А. А.” – [населено място], с която трудовият договор с ищцата Д. Н. е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращение в щата, е незаконосъобразна, тъй като работодателят е извършил задължителния в случая подбор, в нарушение на нормата на чл.329 ал.1 КТ. Изводът е аргументиран с несъобразяване от работодателя на по-високата квалификация на Н. /в сравнение с останалата на работа учителка И.Ч./, предвид притежаваната от нея и втора педагогическа специалност – български език и литература; както и с наличието на по-висока професионално-квалификационна степен и по-голям трудов стаж. По втория критерий – „ниво на изпълнение на работата” – е прието, че предвид въведените от работодателя специфични критерии за упражняваната професия, ищцата необективно е оценена по-ниско, тъй като липсвали доказателства, установяващи по-добро изпълнение на работата от страна на учителите, чиито трудови договори не са прекратени. С тези мотиви е прието, че подборът е извършен в нарушение на правилото, установено от законодателя в нормата на чл.329 ал.1 КТ. При дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение със задължителната съдебна практика, създадена по приложението на чл.329 ал.1 КТ. К. оплаквания в жалбата, визиращи основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК - необоснованост на изводите на въззивната инстанция и разрешаване на спора в противоречие с материалния закон – са основателни. По делото е безспорно установено, че е налице действително съкращаване на щата на училището с една щатна бройка за длъжността „старши учител по История и цивилизация”, считано от 01.07.2013г., каквато длъжност е заемала ищцата до прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ със Заповед № 1477/02.09.2013г. на Директора на П. „А. А.” – [населено място]. Подборът е извършен измежду ищцата и другите двама учители, преподаващи „История и цивилизация” – Л. Д. и И. Ч., по посочените в закона критерии – квалификация и ниво на изпълнение на работата, заедно с допълнително включени от работодателя подкритерии, съобразени със спецификата на преподавателската работа. По първия показател – „образование и квалификация” – въззивната инстанция е приела, че в сравнение с колежката й И.Ч., ищцата е неправилно оценена, предвид притежаваната от нея втора специалност – „учител по български език и литература”, по-високата й професионално-квалификационна степен /ПКС/ и по-дългия й трудов стаж. Изводът е необоснован, тъй като видно от представения по делото протокол на комисията, оценяваща трите учителки, по посочения критерий са зачетени допълнителната квалификация на Н. и притежаваната ПКС – за тях тя е получила допълнителни точки, без такива по съответните показатели да са присъдени на другите две учителки. В отделна графа са отчетени трудовия стаж на участващите в подбора лица, участието им в семинари за повишаване на квалификацията, участие в проекти и др. Във връзка с критерия „образование и квалификация”, следва да се посочи обаче, че съдът не е съобразил обстоятелството, че притежаваната от ищцата втора специалност – „учител по български език и литература” – не е предимство към този момент, доколкото работодателят очевидно не е имал необходимост от такъв специалист - със същото щатно разписание е съкратена и една щатна бройка за учител по Б.. Въпреки това, комисията по подбора добросъвестно и обективно е оценила по-високата квалификация на преподавателката. Фактически по втория показател - „ниво на изпълнение на работата”- ищцата е оценена значително по-ниско от останалите две свои колежки, където като подкритерии работодателят е въвел: оценка на резултатите от предходната година; умение за работа в екип /ищцата е получила 4 точки, при съответно 5 т. за Ч. и 6 т. за Д./; награди и поощрения /ищцата не е получила точки/; наложени дисциплинарни наказания /ищцата има дисциплинарно наказание, а останалите две учителки нямат наказания/; резултати от учебния процес, извън класна и извън училищна дейност и принос за издигане имиджа на училището - Начева отново е получила най-малък брой точки. Съобразно доказателствената тежест в процеса, по посочените общ и допълнителни критерии, където при оценката на Начева са намалявани точки, работодателят е представил писмени и гласни доказателства и е посочил в обосновка конкретни факти. Доказателство за по-лошото справяне на ищцата с работата са приложените по делото годишни формуляри за оценка на трите учителки през последните години, видно от които Начева е събрала най-нисък брой точки по всички показатели /37 от общо 100 т./. Разпитаните по делото свидетели са установили по безспорен начин, че от няколко години ищцата има проблеми при контактите си не само с учениците, но и с колегите си; че само срещу нея са постъпвали жалби както от ученици, така и от родители; че в тази връзка й е било наложено дисциплинарно наказание „забележка”; че ученици системно са отказвали да се записват и посещават часовете по З., ако те се водят от Н. Следователно, констатирана е трайна тенденция на спад в нивото на справяне с преподавателската работа от ищцата. Доказателствата, установяващи както конфликтното и неприемливо поведение на учителката спрямо учениците й, така и ниските резултати в обучението им, липсата на желание и инициатива за занимания в извън класни форми и др., в противоречие с процесуалните правила са изцяло игнорирани и необсъдени от въззивната инстанция. Данните за дисцилинарното минало, за конкретното отношение към работния процес и справяне с трудовите задължения, не могат да бъдат ирелевантни при проследяване на цялостната трудова характеристика на служителя, чието качество на работа се сравнява с това на другите участници в подбора. В случая, така е процедирал и работодателят. Останалите на работа двама преподаватели не само нямат налагани дисциплинарни наказания, но ангажираните от ответната страна доказателства сочат, че същите постигат много по-добри резултати в учебния процес, имат нормални взаимоотношения с учениците и техните родители и като цяло се ползват с доверието на колегите си. Формираната цялостна оценка на проявените от Н. качества при изпълнение на работата обективно е по-ниска, в сравнение с предпочетените да останат на работа, поради което изводът на въззивния съд за допуснато от работодателя нарушение на нормата на чл. 329 ал. 1 КТ е неправилен. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, на основание чл.293 ал.2 ГПК, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. По съществото на гражданскоправния спор - предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Трудовият договор с ищцата е прекратен след реално съкращаване на щата за заеманата длъжност и след законно извършен подбор по чл. 329 ал.1 КТ. С оглед обусловения му характер, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност. В. решение в частта, с която е потвърденото първоинстанционното и претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ като недоказана е отхвърлена, не е предмет на обжалване и е влязло в сила. При този изход на делото, искането на касатора за присъждане на разноските за производството е основателно и доказано до размера на сумата 560 лева, съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 305/16.06.2014г., постановено по възз. гр.д. №353/2014 г. на Окръжен съд - Русе, в частта, с която е отменено Решение № 285/21.02.2014 г. по гр.д.№7131/2014г. на Районен съд – Русе и са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ на Д. Ц. Н. срещу П. „А. А.” – [населено място], както и в частта за разноските. ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Ц. Н., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица] вх., ет., срещу П. „А. А.” – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за отмяна на Заповед № 1477 от 02.09.2013г. на Директора на П. „А. А.” – [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по История и цивилизация”. ОСЪЖДА Д. Ц. Н., на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на П. „А. А.” – [населено място] сумата 560 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.