Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София,11.01.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1273 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове по чл.47, ал.1, т.6, т.5, т.2, т.4 и чл.47, ал.2 от ЗМТА за отмяна на решение от 10.01.2013 г. по арб.д.№869/2012 г. на АС – СНЦ Арбитер Юстициарум. Ищцата Г. С. Х. обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че образуването на арбитражния съд не е съобразено с предвиденото в ОУ на ответника, че е разрешен спор, който не е предвиден в споразумението, че не е давала съгласие за разглеждане на спорове пред арбитражен съд, предвид неподписване на ОУ и че е нарушено правото й да участва в арбитражното производство, като поддържа, че решението е и нищожно с оглед забраната да се сключва арбитражно споразумение с потребител. Ответникът – [фирма] излага съображения за недопустимост на исковете, евентуално за неоснователността им, поради отсъствие на поддържаните от ищцата основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че исковете са процесуално допустими /с оглед липсата на доказателства за датата на уведомяване на ищцата за арбитражното решение/, намира, че преди да осъществи преценка за наличие на поддържаните основания за отмяна, в съответствие с правомощията си следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение. Настоящият състав намира, че законодателните промени, извършени със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.8/2017 г. /според които производствата по неарбитрируеми спорове, вкл. и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж - §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, вр. чл.19, ал.1 от ГПК, а арбитражните решения постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни - §8, т.5 от ЗИД на ГПК и чл.47, ал.2 от ЗМТА/, следва да намерят приложение и за образуваните пред ВКС производства по чл.48 от ЗМТА, за отмяна на арбитражни решения, които са постановени по спорове с участие на потребител, преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение №9/24.10.2012 г. по к.д.№15/2002 г. тълкуване, според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл.47 от ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. В този смисъл след като защитата срещу арбитражното решение е преминала във втория си стадий и Върховният касационен съд е сезиран от надлежна страна, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл.19, ал.1 от ГПК и чл.47, ал.2 от ГПК - ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл.19, ал.1 от ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно на основание чл.47, ал.2 от ГПК и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда въведените с исковата молба основания за отмяна по чл.47 от ЗМТА по същество. Довод в подкрепа на направения извод е и създадената със същия ЗИД на ГПК, пораждаща незабавно действие от влизането й в сила, процесуална разпоредба на чл.405, ал.5 от ГПК, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, като по аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иск за отмяна на арбитражно решение по чл.47 от ЗМТА. В светлината на изложеното и тъй като в случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, като ищцата в качеството си на кредитополучател се явява „потребител” по смисъла на §13, ал.1 от ДР на ЗЗП, следва да бъде обявена нищожността на решение от 10.01.2013 г. по арб.д.№869/2012 г. на АС – СНЦ Арбитер Юстициарум в частта му, с която Г. С. Х. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 8726.18 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лв., разноски по арбитражното дело и сумата от 518.22 лв., юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на ВКС – заплащане на сумата от 349.05 лв., държавна такса. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 10.01.2013 г. по арб.д.№869/2012 г. на АС – СНЦ Арбитер Юстициарум в частта му, с която Г. С. Х. [ЕГН] е осъдена да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 8726.18 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 85 лв., разноски по арбитражното дело и сумата от 518.22 лв., юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на Г. С. Х. [ЕГН] сумата от 2000 лв. разноски. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати по сметка на ВКС, сумата от 349.05 лв., държавна такса. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.