Р Е Ш Е Н И Е № 89 София, 9 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и пети февруари. две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА......…и на прокурора....ПЕНКА МАРИНОВА.......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 39 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. П. срещу гражданско-осъдителната част на решение № 748/ 02.12.2014 г. по внохд № 409 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Релевира се оплакване за допуснато нарушение на закона и се иска в тази част решението да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Гражданският ищец Н. Т. не се явява и не взема отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 39/ 05.09.2014 г. по нохд № 333/14 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която подсъдимият П. и признат за виновен и осъден за извършени престъпления по чл. 339 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл. 333, вр. чл.330 ал.1 от НК. Осъден е да заплати на Н. Д. Т. сумата от 4475 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснато нарушение на закона е мотивирано с довода, че взривената от подсъдимия постройка е незаконно построена, не е собственост на гражданския ищец Т. и не му се дължи обезщетение за вреди по чл.45 от ЗЗД. Същото възражение е правено и пред двете съдебни инстанции и е отхвърлено като неоснователно с убедителни съображения. Въззивният съд законосъобразно е посочил, че деянията, обявени за престъпни от НК са и деликти по смисъла на облигационното право. Гражданската отговорност за вреди е функция от наказателната и произтича от законовото изискване да не се вреди другиму. След като с присъдата е установено, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.333, вр. чл.330 ал.1 от НК, което от обективна страна е свързано с унищожаване на чуждо имущество, за него възниква и деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Отделно от това, производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Фактите, относими към собствеността на взривената постройка в лицето на Т. са описани в обвинителния акт и са признати от подсъдимия, поради което спор в коментираната посока не е наличен по делото. Без значение за гражданската отговорност на касатора е въпросът за законността, съотв. незаконността на постройката. Като е присъдил обезщетение за имуществени вреди на гражданския ищец, съдът не е допуснал нарушение на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 748/ 02.12.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 409/14 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: