4 Р Е Ш Е Н И Е № 432 гр. София, 02 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ..……………. НАДЯ ЦЕКОВА …...……… и с участието на прокурор ………… ИВАЙЛО СИМОВ …………… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1398/2014 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК по искане на зам. окръжния прокурор на ОП – гр.Стара Загора за възобновяване на ЧНД № 810/2014 г. по описа на РС – гр.Стара Загора, отмяна на постановеното по него определение № 335 от 09.06.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането се твърди, че при постановяване на цитираното определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК в съвкупността от подлежащите на групиране наказания е било включено и наказанието обществено порицание, по отношение на което съгласно приложените справка за съдимост и бюлетин за съдимост е било прието, че е наложено с присъда № 152 от 01.10.2013 г. по НОХД № 756/2013 г. на РС – гр.Ямбол. При извършена от РП – гр.Стара Загора проверка е било констатирано, че в приложените по НОХД № 756/2013 г. на РС – гр.Ямбол справка за съдимост и бюлетин за съдимост на А. Д. Т. е била допусната грешка – на осъдения е било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, а не наказание обществено порицание. Това обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на делото, разкрито при извършената от РП – гр.Стара Загора проверка, не е било известно на съда, постановил определението № 335 от 09.06.2014 г. по НЧД № 810/2014 г. по описа на РС – гр.Стара Загора. С оглед на това искателят счита, че са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането на зам. окръжния прокурор на ОП – гр.Стара Загора по изложените в него съображения. Осъденото лице А. Д. Т. не се явява, редовно призован, и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С определение от 09.06.2014 г. по НЧД № 810/2014 г. Старозагорският районен съд, ХІV наказателен състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията, наложени на А. Д. Т. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол и НОХД № 2535/2013 г. по описа на РС – гр.Стара Загора, като му е наложил общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът е присъединил към определеното общо най-тежко наказание наказанието обществено порицание, наложено по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол. Искането на зам. окръжния прокурор на ОП – гр.Стара Загора е допустимо. То е внесено на 25.07.2014 г., в законоустановения от чл. 421, ал. 1 от НПК срок. Подадено е срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Конкретният искател – зам. окръжният прокурор на ОП – гр.Стара Загора – се явява процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 1 от НПК, тъй като е овластен по заместване да изпълнява функциите на административен ръководител на ОП – гр.Стара Загора съгласно заповед ОП № 76/2014 г. от 11.07.2014 г. на изпълняващия длъжността „административен ръководител – окръжен прокурор” на ОП – гр.Стара Загора. Разгледано по същество, искането на зам. окръжния прокурор на ОП – гр.Стара Загора е основателно. Видно от мотивите на атакувания съдебен акт, при кумулацията съдът е приел, че с присъда № 152 от 01.10.2013 г. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол, влязла в сила на 16.12.2013 г., на А. Д. Т. е било наложено наказание обществено порицание за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тази констатация е била изведена въз основа на данните, вписани в приложените и приети по делото доказателствени материали – справка за съдимост и бюлетин за съдимост на А. Д. Т.. При извършена от РП – гр.Стара Загора проверка по повод изпълнение на присъединеното наказание обществено порицание е било констатирано, че поради грешка в справката за съдимост и бюлетина за съдимост на А. Д. Т. видът на наложеното му наказание е бил неправилно отразен. В действителност с присъдата № 152 от 01.10.2013 г. по НОХД № 756/2013 г. по описа на Ямболския районен съд по отношение на А. Т. за извършеното от него престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, отложено за изпитателен срок от три години. ВКС намира за основателно твърдението на искателя за наличие на предпоставките за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Безспорен е фактът, че с влязлата в сила присъда № 152 от 01.10.2013 г. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол на А. Д. Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, отложено за изпитателен срок от три години. Разликата между съдържанието на справката за съдимост и бюлетина за съдимост на А. Д. Т. (в които документи е отразено наказание обществено порицание) и действителното съдържание на осъдителната присъда № 152 от 01.10.2013 г. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол е констатирана от надлежен орган – РП – гр.Стара Загора – при съответна извършена проверка с характер на „разследване” във връзка с изпълнението на наказанието обществено порицание. Несъответствието е окачествено като „грешка”, т.е. не е прието, че порокът на обсъжданите документи се дължи на престъпление, в какъвто случай при наличие на останалите предпоставки би могла да бъде обсъждана хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК. Действителното съдържание на присъда № 152 от 01.10.2013 г. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол досежно наложеното на осъдения Т. наказание не е било известно на съдебния състав, разгледал и решил НЧД № 810/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, който добросъвестно се е доверил на приложените справка за съдимост и бюлетин за съдимост на А. Д. Т. с отразеното в тях наказание обществено порицание. Поради това ВКС приема, че фактът относно наложеното на Т. наказание лишаване от свобода с присъдата № 152 от 01.10.2013 г. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол притежава характеристиката на новооткрит. Този факт безспорно е от съществено значение за правилното решаване на НЧД № 810/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, тъй като наказанието на осъдения Т. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол е елемент на формираната съвкупност от престъпления, за които следва да се определи общо наказание. Посочените доводи обуславят наличието на основанието за възобновяване на НЧД № 810/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 810/2014 г. по описа на РС – Стара Загора, като ОТМЕНЯ постановеното по него определение № 335 от 09.06.2014 г., с което са групирани наказанията, наложени на А. Д. Т. по НОХД № 756/2013 г. по описа на РС – гр.Ямбол и НОХД № 2535/2013 г. по описа на РС – гр.Стара Загора, и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд от стадия на съдебното заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.