Р Е Ш Е Н И Е № 34 гр.София, 18 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КЕТИ МАРКОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 713/2010 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдената П. Р. С., направено чрез защитника й, за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 11039/2006 год. на Софийски районен съд и внохд № 5150/2009 год. на Софийски градски съд, след което или постановените по тези дела съдени актове да бъдат отменени и С.-оправдана, или въззивното решение да се измени с отлагане от изтърпяване наложеното на осъдената наказание лишаване от свобода. В искането за възобновяване са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа устно по отношение решението на въззивния съд, а също и в писмено становище от защитника. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъдата от 25.V.2009 год. по нохд № 11039/2006 год. на Софийския районен съд П. Р. С. и В. Д. В. са признати за виновни в това, че действайки в съучастие-С. като подбудител и В. като извършител – съзнателно са се ползвали от неистински официални документи – лична карта № 184515561 на С. С. К., заверка от нотариус Ц. С. на пълномощно № 1310 от 26.VІІ.2004 год. – и неистински частни документи – молба от С. С. К. за вписване на направен от П. Й. С. отказ от вещно право и декларация от П. Й. С. за отказ от същото вещно право /ползване жилище в С., [улица], вх.1, ет.1, ап.5/ – за съставянето на които не може да им се търси отговорност, за които деяния, извършени от С. на неустановена дата до 29.VІІ.2004 год., а от В. на датата 29.VІІ.2004 год. пред съдията от Софиския районен съд И. Ив.Д., и на основание чл.316 във вр. с чл.308, ал.2, чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 и чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 НК С. е осъдена съответно на 1 година лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и условно, с изпитателен срок от по 3 години, на 1 година лишаване от свобода, 3 месеца лишаване от свобода и 3 месеца лишаване от свобода. На В. са наложени съответно две наказания от по 1 година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години и две наказания пробация, включващи задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.1, т.1 и 2 НК за срок от по 6 месеца. С решение № 1032 от 12.Х.2010 год. по внохд № 5150/2009 год. /при посочване годината на образуване на делото е допусната техническа грешка като вместо „2009” е изписано „2010” година/ на Софийския градски съд горната присъда е изменена като: деянието на С., изразяващо се в подбуждането на В. да представи пред съдията И. Ив.Д. на неистинска заверка от нотариус Ц. С. на пълномощно № 1310 от 26.VІІ.2004 год., е преквалифицирано в престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.1 НК вместо във вр. с чл.308, ал.2 НК; на основание чл.23, ал.1 НК на С. е определено общо наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален лек режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип; на същото основание на В. е определено общо наказание от 1 година лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години. Искането за възобновяване на въззивното дело е основателно поради неотстраняването от този съд, с оглед правомощията му по чл.315 НПК, на допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения, довели до осъждането на С. въз основа на доказателства, несъбрани по предвидения процесуален ред – касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК. Сред направените от първоинстанционния съд констатации, послужили за съответните фактически и правни изводи, са, че „през месец юни 2004 г.” С. „убедила” В. „да й даде негови лични данни и снимки, които да послужат за издаване на лична карта… като първоначално не обяснила.., в каква връзка е издаването налична карта”, както и че след като се снабдила с неистинската лична карта, издадена на името на С. С. К., но със снимката на В. Д. В., С. „се свързала с… В. и го убедила срещу сумата от сто лева … да извърши действия по вписване на отказ на… П. Й. С. от запазеното право на ползване” на имот, находящ се в С., [улица], вх.1, ет.1, ап.5. Тези констатации са записани на неномериран пореден л.5 от мотивите към първоинстанционната присъда, а на следващия неномериран пореден л.6 е посочено, че горните констатации, включително, следват от „събраните в хода на досъдебното производство доказателства.., приобщени по реда на чл.283” НПК и обясненията на В.В. „в досъдебното производство”. Вдействителност първоинстанционният съд не е изпълнил процесуалното изискване по чл.283 НПК и част от приложените към досъдебното разследване материали, извън четените в проведените на 16.ІІІ.2009 год. и на 25.V.с.г. съдебни заседания, не са били надлежно приобщени с оглед ползването им за установяване на значимите факти. Първоинстанционният съд не е изпълнил и процедурата по чл.279, ал.1, т.4 НПК с прочитане обясненията на В.В., дадени от него като уличен по реда на чл.210, ал.3 НПК/сега чл.222 НПК/, при което не би могъл да се позовава на тях, както е сторил в цитираните по-горе извадки от мотивите към съдебния му акт. Въззивният съд не е установил допуснатите при първоинстанционното разглеждане на делото процесуални нарушения, споделил е изцяло приетата от този съд фактическа обстановка и от своя страна е допуснал същите процесуални нарушения, които е можел да отстрани с провеждането по реда на чл.332 НПК на съдебно следствие с разпит на В.В., прочитане – при наличието на изброените в чл.279, ал.1 НПК предпоставки – на обясненията му при досъдебното разследване и прочитане по чл.283 НПК на материалите, които не са били четени самостоятелно или като обект на експертни изследвания. Обсъжданите процесуални нарушения налагат отмяна решението на въззивния съд с връщане делото на същия съд за ново разглеждане и отстраняване на обсъжданите процесуални нарушения, при който изход се явяват безпредметни – след като отново ще се установяват и анализират фактите – отговорите на възраженията, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК. Ето защо и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство, предмет на внохд № 5150/2009 год. на Софийския градски съд, ОТМЕНЯ постановеното по това дело РЕШЕНИЕ № 1032 от 12.Х.2010 год. и ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: