РЕШЕНИЕ                                                                   N 968   София, 04.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3900/2008год. по описа на ІV г. о. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от А. В. К. срещу решение № 281 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 122/2008 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 14.11.2007 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 3436/07 г. С решението е признато за установено по отношение на ищците В. М. И. и Р. П. И., че касаторът К. , ответник по иска, не е собственик на 126/703 ид. ч. от УПИ *,1450, бивш имот пл. № 12, в кв. 270 по плана на гр. Р., целият с площ от 703 кв. м. и е отменен нот. акт № 1* т. ІV, н. д. № 535/2002 т. за дарение. С определение № 15 от 15.01.2008 г. ВКС, състав на І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намери следното: Срещу касаторът е предявен от В. И. и Р. И. отрицателен иск за установяване, че той не е придобил вещни права върху УПИ *,1450, бивш имот пл. № 12, в кв. 270 по плана на гр. Р., поради това, че праводателите му не се легитимират като собственици на имота на основание реституция по чл. 4 ЗВСОНИ. Ищците И. са поддържали, че са придобили вещни права върху имота на основание договор за покупко-продажба сключен на 16.02.2007 г. със съдружниците на събирателно дружество “М” гр. Р.. Продавачът се е легитимирал като собственик на имота, на основание договор за покупко-продажба сключен с продавач “А” ЕООД, гр. Р. на 30.12.1991 г. Относно легитимацията на праводателите му С. и Г. Р. ответникът, сега касатор, установява, че те са направили искане за отмяна отчуждаването на собствения им имот, представлявал 126/703 ид. ч. от дворно място, съставлявало имот пл. № 12 в кв. 270 и жилище на първия етаж от жилищната сградата построена в него. С решение от 18.10.1992 г. по гр. д. № 1346/1992 г. постановено от Русенски окръжен съд е отменен отказа на кмета на община Р. от 08.07.1992 г. за отмяна на отчуждаването и съдът се е произнесъл по искането като е отменил отчуждаването на описания имот. Приел, че имотът е бил отчужден с решение № 107 от 05.07.1984 г. на Бюрото на МС на РБ на основание чл. 101 ЗС в полза на СКМС “Г” ЕООД “А”, за превръщането му в “Д”, като собствениците са били обезщетени с недвижим имот - апартамент. Мероприятието не е било осъществено, започнало е събаряне на сградата, като към момента на изготвяне на техническата експертиза е установено, че съществува само фасадната й стена (сградата е била паметник на културата). Съдът е намерил и това, че извършеното разпореждане с имота от еднолично търговско дружество с държавно имущество в полза на колективна фирма е без правно значение за реституцията му. Ищците считат, че праводателят им е бил собственик на имота.становяват, че след отчуждаването на имота за Д. на машиностроителя с договор от 30.12.1991 г. ЕООД ”А” гр. Р. е продала имота на КФ”М”, а тя през 2007 г., вече пререгистрирана като ограничено отговорно дружество, е продала имота на ищеца В. И. , който към този момент е бил в брак с Р. И. . За да уважи иска съдът е приел за установено, че имотът не е реституиран в полза на праводателите на ответника, тъй като към датата на постановяване на решението за отмяна на отчуждаването той не е бил в патримониума на държавата или общината. Касационният довод е за неправилност на решение поради неправилно прилагане на закона и несъобразяване на правните изводи с установения мораториум от ВНС за разпореждане с имоти, подлежащи на реституция – ДВ бр. 69 от 28.08.1990 г. Разгледана по същество е основателна. Релевирането на доводът за нищожност на договора е направено в касационното производство. Доводът е основателен. Разпореждането с имота на 30.12.1991 г. извършено от ЕООД ”А” гр. Р. чрез продажба на основание чл. 7, 15 и 13 ЗС и въз основа на издадена заповед № 3* от 24.12.1991 г. от кмета на община Р.. Към датата издаване на заповедта и сключване на договора за продажба е действал установения с Решението на Великото народно събрание от 17.08.1990 г. мораториум върху разпореждането с държавно, общинско имущество, представляващо земя, административни стопански и туристически обекти. Разпоредителната сделка има за предмет имот, държавна собственост. Сключена е след установяване на мораториума. Решението на ВНС, с което постановено спиране разпореждането с описаното имущество има характер на нормативен акт. С него е създадена една правна невъзможност за извършване на разпореждане с имоти от описания характер. Договорите сключени в противоречие на закона са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Въвеждането на това основание за нищожност на договора в касационното производство налага след отмяна решението на въззивния съд делото да се върне на същия съд за ново разглеждане за да се извършат процесуални действия, с които да се даде възможност на другата страна да вземе становище и ангажира доказателства по това твърдение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА срещу решение № 281 от 26.05.2008 г. по гр. д. № 122/2008 г. на Русенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: