Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр. София, 04 август 2015 г. Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя съдия Красимир Харалампиев н. дело № 715 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Н. Т., озаглавено „жалба”, за възобновяване на нохд № 538/2014 г. на Районен съд – гр.Плевен, с което се иска отмяна на постановената присъда № 167/31.07.2014 г., на решение № 71/17.04.2015 г. по внохд № 761/2014год. на ОС-Плевен и признаване на осъдения за невиновен, с оправдаване му по предявеното обвинение. В искането се твърди, че присъдата, с която Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт в нарушение на правото на защита на подсъдимия. С искането си за възобновяване на наказателното дело, осъдения изтъква, също така, както необоснованост на обвинението, така и несъставомерност на деянието. Представителят на държавното обвинение, прокурор при Върховната касационна прокуратура, поддържа в съдебно заседание, че искането, по така изложените в него съображения, е неоснователно като релевираните от осъдения съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК не са налице. Осъденият, редовно призован за съдебно заседание пред ВКС, не се явява. Редовно упълномощеният му защитник намира искането за основателно и го поддържа в съдебна зала, като представя писмени бележки, които по своето съдържание преповтарят съдържанието на искането за възобновяване, с изключение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание на осъдения. Върховният касационен съд, наказателна колегия, трето наказателно отделение, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 167 от 31.07.2014 г. по нохд 538/2014 г. на Районен съд –гр.Плевен, К. Н. Т. е признат за виновен в това, че на неустановен ден, през периода от 07.07.2012 г. до 22.09.2012 г., в [населено място], противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел, а именно МПС, лек автомобил „Рено 19”, с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 870.00 лева, собственост на В. К. Б. от [населено място], поради което е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година за извършеното престъпление по чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от тип „закрит”. С решение № 71 от 17.04.2015 г., постановено по внохд № 761/2014 г., Окръжен съд – гр.Плевен е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда на Районен съд – гр.Плевен. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане от осъдения за възобновяване на наказателното производство, намира същото за допустимо – направено е в законоустановения срок от процесуално-легитимирана страна и срещу подлежащ на проверка съдебен акт по чл. 419, ал. 1 от НПК, но разгледано по същество искането е неоснователно. Изложените в подкрепа на доводите за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила съображения на осъдения, са сходни с тези, правените от него и пред двете предшестващи съдебни инстанции. Възраженията не са били пренебрегнати, като съдилищата обстойно са аргументирали съображенията, поради които не ги приемат за основателни. Изводите на инстанциите по фактите, решаващи делото по същество, изцяло се споделят от настоящия състав, защото те са последица от задълбочена преценка на доказателствената съвкупност, при която районният и окръжният съд не са игнорирали доказателства и/или доказателствени средства, напротив – обстойно са ги подложили на самостоятелна проверка и обективна оценка. От мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че въззивният съд е извършил проверка на присъдата според изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК и е постановил съдебен акт съобразно предписаното от процесуалния закон съдържание по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК като е посочил основанията, поради които не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия и възраженията, повдигнати пред него в съдебно заседание. Настоящият състав не установява инстанциите по същество да са игнорирали или изопачили доказателства при решаване на делото и постановяване на своите актове. Въззивната инстанция е възприела фактическата обстановка, установена от първата инстанция, подлагайки я на свой самостоятелен анализ, като и е дала същата правна оценка. Въззивният съд правилно е заключил, че първата инстанция не е допуснала нарушение чл. 303, ал. 2 от НПК като е приела, че обвинението за извършеното присвояване от подсъдимия Т., престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, е доказано по несъмнен начин в изпълнение на императивното предписание относно предмета на доказване по чл. 102 от НПК.В пределите на своята проверка въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК, осигурявайки разкриването на обективната истина по реда и чрез средствата, предвидени в процесуалния закон. Доводите на осъдения и неговия защитник за процесуално нарушение от категорията на съществените, допуснато от въззивния състав, изразяващо се в нередовно призоваване пред въззивната инстанция за последното заседание на 17.03.2015 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият е търсен на адреса за призоваване на 23.02.2015 г. и съгласно изричното отбелязване на съобщението за призоваване Т. е напуснал адреса, на който е получавал предходни призовки, не е посочил нов актуален адрес и съответно- не е намерен от длъжностното лице по призоваването, за да бъде надлежно уведомен за съдебното заседание на 17.03.2015 г. С оглед, че подсъдимия не е присъствал и на предходното съдебно заседание, проведено на 17.02.2015 г., за което е бил призован редовно, единствената възможност той да узнае за последното заседание на съда е била чрез неговия упълномощен защитник. Призовката до подсъдимия чрез упълномощен защитник е връчена на 04.03.2015 г. със задължение да се предаде на главния адресат – подсъдимия. Защитникът в съдебното заседание от 17.03.2015 г./ видно от протокола за провеждането му, находящ се на лист 129 от материалите по делото/, е заявил изрично, че не е осъществила връзка с подзащитния си, като не е посочил конкретни уважителни причини за неявяването на Т. пред съда, което да е подкрепено с надлежно представени писмени доказателства. Правилно въззивният съд е приел за налични всички изискуеми от закона изисквания делото да се гледа по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК в отсъствие на подсъдимия. Категорично може да се заключи, че не са били нарушени по никакъв начин процесуалните права на защита на подсъдимия. Ход на делото е даден в присъствието на надлежно упълномощен процесуален представител, защитник – адвокат, без да са нарушени правата на подсъдимия. Следва да се отбележи, че подсъдимия се е явявал лично заедно със свой защитник през цялото наказателното производство пред първата инстанция. Отклоненията от процесуалната дисциплина са започнали пред втората инстанция, но явяването му пред нея не е задължително, а и е бил представляван надлежно от защитника си. Още по-несъстоятелни са възраженията на осъдения и неговата защита за гледане на делото от въззивната инстанция при сформиран незаконен съдебен състав. Очевидната неиздържаност на този декларативен довод позволява настоящата инстанция въобще да не го поставя на обсъждане в решението си. Все пак, за пълнота на отговора, който съдът дължи, след извършена внимателна проверка, убедено може да се заключи, че не са били налице нито абсолютните по чл. 29, ал. 1 от НПК, нито относителните по чл. 29, ал. 2 от НПК основания за отвод на член на състава на съда. Съдебните актове са постановени при законен състав при съблюдаване на правилата за сформирането му. Не следва да бъдат обсъждани бланкетното възражение за поправения по надлежния ред протокол от 04.11.2014 г. Поправката е извършена по предвидения за това ред и в никакъв случай не може да бъде счетена за процесуално нарушение, което да бъде оценено за съществено такова и да бъде възприето като отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3 от НПК. Правилният доказателствен анализ е позволил по ясен и категоричен начин да бъдат изведени фактите, описващи престъпното поведение на подсъдимия. Правната квалификация на деянието като престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК е безспорна. С действията си осъденият Т. противозаконно е присвоил чужда движима вещ като авторството и своенето е доказано по предвидения в НПК ред. Материалният закон е приложен правилно и от първата и от въззивна инстанция като няма нито едно нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В подаденото искане за възобновяване от осъдения няма изрично посочено отменително основание за явна несправедливост по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, но в представените в съдебно заседание от неговия защитник писмени бележки като четвърта точка от тях се повдига довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Настоящата инстанция сподели изцяло разбирането на първата инстанция относно вида и размера на наложеното наказание, възприето изцяло и от въззивната такава. Внимателно са отчетени и съобразени както смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, така и отегчаващите такива. Правилно е отмерен размерът на наложеното наказание към предвидения в санкцията на законовата норма минимум, като аргументирано са отхвърлени всякакви доводи на подсъдимия и неговата защита в посока на приложението на института на „условното осъждане” по чл. 66, ал. 1 от НК. Наложеното наказание на осъдения К. Н. Т., в размер на една година „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип, е законосъобразно и справедливо. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, наказателна колегия, трето наказателно отделение намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което по аргумент за противното на чл. 425 от НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Н. Т. за възобновяване на нохд № 538/2014 г. на Районен съд – гр.плевен, с което се иска отмяна на постановената присъда № 167/31.07.2014 г., потвърдена с решение № 71/17.04.2015 г. по внохд № 761/2014 г. на Окръжен съд – гр.Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.