Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
гр.София,
13 ноември 2009 г.
в името на народа
Върховният
касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ:Цветинка Пашкунова Севдалин
Мавров
с участието на прокурора Мария Михайлова
и при секретаря Иванка
Илиева,
разгледа докладваното от
съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 481/09
година
Образувано по жалбата на подсъдимия Л против решение № 82 от 13.05.2009 год. по внохд № 98/2009 год. на Пловдивски апелативен съд.
В саморъчно изготвената жалба на подсъдимия Б се прави само оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Намира го за несправедливо, без да излага конкретни съображения за това. В съдебно заседание служебния з. поддържа жалбата за намаляване на наказанието, с довод за положително процесуално поведение на подсъдимия.
Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 78 от 15.05.2009 год. по нохд № 430/09 год., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия Б в извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.29 ал.1, б.б.”а” и „б” НК и при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален „усилено строг” режим, както и на наказание глоба в размер на 19 000.00 лв.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд след проверка на решението в обжалвалата му част намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Направеното от подсъдимия самопризнание е основание за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и по силата на закона наказанието е определено при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК, въпреки отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Лишено от фактическо основание е твърдението за процесуално поведение на подсъдимия съдействало за разкриване на обективната истина. Заловен е с наркотика при проверка от полицейските служители, поради което не е допринесъл с поведението си за разкриване на престъплението. Както е отбелязал и въззивният съд самопризнанието допринесло за по-бързото приключване на делото е отчетено от законодателя с приложението на чл.55 НК, и не може да се приеме като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство /Вж.и ТР № 1 от 06.04.2009 год. но ВКС, НК/. Пловдивският апелативен съд е обосновал решението си да не уважи искането на подсъдимия за намаляване срока на наказанието лишаване от свобода, с оглед данните за личността и високата степен на обществена опасност на престъплението. Правилен е извода, че подсъдимият е личност с завишена степен на обществена опасност, след като е осъждан шест пъти за престъпления от общ характер, две от които свързани с придобиване и държане на наркотични вещества. Разпространеността и социалният отзвук на този вид деяния, ги прави с висока степен на обществена опасност. Затова при проявеното престъпно поведение на касатора и демонстрирания отказ да съобразява поведението си в обществото към спазване на правилата му и законите на страната, касационният състав също намира, че наказанието в определения му размер от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода е справедливо и съответства на извършеното. Проявата на по-голяма снизходителност е неоправдана, с оглед изпълнение целите на специалната и генерална превенция, визирани в чл.36 НК. Решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила.
По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 06.07.2009 год., постановено по внохд № 228 по описа за 2009 год. на Пловдивски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: