Р Е Ш Е Н И Е № 482 гр.София , 22 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1556/2014 г. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искания /озаглавени молба/, депозирани от осъдените Г. И. Г. и М. Г. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд №10353/2011 г. на Софийски районен съд, внохд №707/2014 г.на Софийски градски съд,на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от НПК. В двете искания- на осъдените Г. Г. и М. М. се посочва, че вътрешното убеждение на решаващите съдилища за виновност на подсъдимите е изградено в противоречие с изискванията на чл.14 ал.1 от НПК за пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото,както и в разрез с принципа за разкриване на обективната истина.В тази насока се твърди , че неправилно съдилищата са отказали да уважат исканията им за събиране на доказателства-писмени и гласни; че съдът не е обсъдил оправдателните доказателства, а по отношение на тези, които не е кредитирал - не е посочил причините за това; че не е извършил съпоставка на целия обем доказателства и като цяло ги е изопачил. На следващо място се твърди, че липсва мотив за извършеното престъпление , че съдът не е установил кой от двамата подсъдими е нанесъл ударите по главата , така както твърди пострадалия, което е особено важно за определяне приноса на всеки един от тях в общия престъпен резултат.Във връзка с наказанието се посочва, че неправилно не е прието превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.Моли се да бъде отменен осъдителния съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдените-адв.Н. заявява, че не са събрани доказателства по делото,които да доказват по безспорен начин,че престъплението е извършено от Г. и М..Посочва ,че извършения анализ на доказателствата не е обективен и цялостен ,като не са взети предвид показания на свидетели, подкрепящи оправдателната теза,че не е уважено искането за повторен разпит на пострадалия М.,както и за събирането на допълнителни доказателства. Моли да бъде отменена осъдителната присъда и да бъде постановена оправдателна. Осъденият Г. в лична защита заявява,че както в хода на досъдебното ,така и в съдебното производство са му били ограничени процесуалните права да иска и да му бъдат допуснати доказателства-да се извърши оглед ,за да се установи мястото, където е извършено деянието; да бъде допуснат до разпит св.М. В.,с цел изясняване предходните взаимоотношения между подсъдимите и пострадалия М.. Счита,че инстанциите по същество не са отчели обективно показанията на свидетелите,подкрепящи оправдателната теза ,а са се позовали на показания на свидетели,които не са присъствали и нямат нищо общо се делото. Осъденият М. в лична защита подкрепя казаното от съпроцесника му. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията за възобновяване на наказателното дело за процесуално допустими , но неоснователни,тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения от инстанциите по същество ,нито пък нарушение на материалния закон. Посочва ,че при оценката на доказателствата са спазени изискванията на закона и съдът е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК.Моли да бъде оставено без уважение искането на осъдените. В последната си дума осъденият Г. Г. моли да се уважи искането за възобновяване ,а осъденият М. М.- да се постанови оправдателна присъда. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на представителя на ВКП в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С присъда от 01.04.2013 г.,постановена по нохд №10353/2011 г., Софийски районен съд, НК,115 състав е признал подсъдимите Г. И. Г. и М. Г. М. за виновни в това ,че на 11.02.2011 г.в [населено място] , [улица], в съучастие като извършители ,заплашили Г. П. М. с насилие и увреждане на имущество,с цел да принудят М. да се разпореди с имущество, собственост на представляваното от него дружество [фирма] и деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда на пострадалия М. и отнемане на МПС с ДК [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл.213а ал.2 т.2 ,т.3 и т.4 във вр.с ал.1 от НК и чл.54 от НК ги е осъдил на по три години лишаване от свобода и глоба в размер на по 3500 лв.,като ги е оправдал за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложените наказания лишаване от свобода с изпитател срок от по пет години,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на Г. П. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от 11.02.2011 г.до окончателното изплащане на сумата, като исковете са отхвърлени до пълният им предявен размер. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, д.т. върху уважения размер на гражданския иск ,както и разноските, сторени от гр.ищец и частен обвинител. По жалби на подсъдимите Г. и М. и жалба на частния обвинител и граждански ищец Г. М., пред Софийски градски съд е било образувано внохд №707/2014 г.,приключило с решение №681 от 30.06.2014 г., с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Искането за възобновяване е процесуално допустимо.Предмет на искането е акт,попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК,което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. На първо място, прочитът на двата съдебни акта /по нохд №10353/2011 г. на СРС и по внохд №707/2014 г./ сочи, че преобладаващата част от съдържанието им е идентично , което поставя под съмнение формирането на лично вътрешно убеждение в съдебния състав, постановил въззивното решение , така както изисква законът в нормата на чл.14 ал.1 от НПК. Вярно е ,че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото,той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова,което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда .Но тогава , когато данните, съдържащи се в отделните доказателствени източници не са били обсъдени в пълнота от първата инстанция, или доказателственият материал е бил обсъден избирателно, или не е била подложена на анализ противоречива информация, изводима от различни доказателствени средства, каквито нарушения се констатират в настоящият случай, въззивната инстанция дължи собствена оценка и анализ на доказателствата и доказателствените средства и изготвянето на такива мотиви, в които аналитично и убедително да обективира вътрешното си убеждение, което от своя страна да позволи на горната инстанция /в случая по реда на възобновяването/ да проследи начина, по който то е формирано. Наред с това ВКС констатира пълна липса на мотиви по отношение частта от решението на въззивния съд ,касаеща правната страна на деянието. Липсват каквито и да е било правни съображения, базиращи се на приетите факти по делото и аргументиращи обективната и субективна съставомерност на престъплението, в извършването на което Г. и М. са били признати за виновни. Липсва аргументация на квалифициращите деянието обстоятелства, отговор на наведените множество възражения от подсъдимите и защитата им по приложението на материалния закон, а отразените в мотивите на въззивния акт съображения относно това, че поведението на Г. и М. не следва да се квалифицира като „грабеж” отново е пълен препис на мотивите на първоинстанционния съд, поради което е трудно да се приеме, че те са извлечени в резултат на собствената му оценъчна и аналитична дейност. Порокът-липса на мотиви на въззивния акт е достатъчен за възобновяване на наказателното дело, отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото същият е от абсолютните процесуални нарушения и представлява касационното основание по чл.348 ал.3 т.2 от НПК. Независимо от горното,ВКС намира за необходимо да отбележи и,че макар да не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса във всички случай е необходима при констатиране на неправилен подход при неговото формиране. По настоящето дело при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а проведеното от тях разследване не се отличава с обективност ,всестранност и пълнота. На първо място, въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, като напълно е игнорирал тези, подкрепящи оправдателната теза-не са били обсъдени изобщо показанията на свидетелите Г. С., Т. М. и С. М., дали информация за факти , свързани с предходните отношения между осъдените и пострадалия и които са значими за изясняване на останалите релевантни обстоятелства. На второ място, показанията на свидетеля Б. К. не са обсъдени в пълнота , като съдът е пренебрегнал онези фактически данни в тях, подкрепящи версията на осъдените ,че не са нанасяли побой над пострадалия М., както и тезата им относно предходните им взаимоотношение с М. във връзка с намирането на автокъща за продажба на автомобилите,собственост на дружеството на последния. По-нататък , въззивната инстанция, извършвайки съвсем бегъл анализ на заявеното от ключовия свидетел-пострадалия М. за събитията в инкриминирания ден, по недопустим начин е приел, че тяхната достоверност се обосновава и от писмените материали, установяващи подаването на сигнал от самия М. в полицията. Показанията на св.А. са невярно интерпретирани- не според действителното им съдържание относно причината ,поради която на инкриминираната дата , тя не се е срещнала с пострадалия М. . На следващо място, при наличието на две несъвместими версии за инкриминираните събития е била наложителна прецизна и всестранна преценка на всички релевантни обстоятелства и убедителни изводи относно достоверността на доказателствените източници. Право на решаващия съд е да прецени кои доказателства да кредитира,но при противоречия е длъжен да мотивира своя избор, като изложи и съображения върху противната позиция. Окръжният съд не е подходил по този начин и е допуснал едностранчива интерпретация на доказателствата, което е довело до компрометиране на вътрешното му убеждение.При наличието на конфронтиращи се тези е било необходимо събирането на всички възможни доказателства, подкрепящи или опровергаващи ги, и в този смисъл въззивната инстанция е следвало да допусне до разпит в качеството на свидетел поисканото от подсъдимите лице М. В. ,както и да извърши проверка на това ,дали телефонен номер [ЕГН] /отразен в справка на М.-л.84 от досъд.произв./ е бил ползван в периода около инкриминираната дата от посоченото лице, което би дало възможност за обективна проверка на обясненията на подсъдимия Г. и показанията на част от свидетелите – М. и К.. По направеното искане в допълнението към въззивната жалба за повторен разпит на пострадалия-св.М. и на св.С., градският съд изобщо не се е произнесъл ,въпреки задължението му да даде мотивиран отговор на всички искания на страните ,касаещи събирането на доказателства. С оглед на гореизложеното във връзка с непълната и едностранчива оценка на част от доказателствените източници , се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема, че Софийски градски съд, не е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, което налага възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от СГС. В хода на същото следва да се отстранят констатираните нарушения във връзка със събирането на допълнителни доказателства, поискани от осъдените, след което се извърши собствен прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по делото и се отговори на всички възражения на страните. По изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №707/2014 г. по описа на Софийски градски съд,НО. ОТМЕНЯВА въззивно решение №681 от 30.06.2014 г.,постановено по внохд №707/2014 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Софийски градски съд,друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/