Р Е Ш Е Н И Е № 96 Гр. София, 22 юни 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 245/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по жалба на частния обвинител Р. Н., подадена чрез повереника й – адв. К. Л. от АК – Силистра, против решение № 12/04.02.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 373/2021 година на АС Варна, с което е изменена присъда № 9/08.09.2021 година по н.о.х.д. № 135/2021 по описа на ОС Силистра. В жалбата са изложени съображения за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. От върховната инстанция се иска да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. 354, ал. 1, т. 5 НПК като отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Варна или на ОС Силистра. В съдебното заседание пред ВКС частният обвинител Н. не се явява, но повереникът й – адв. Л., поддържа касационната жалба, изложените в нея оплаквания и направеното искане. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивното решение. Подс. С. и неговият защитник адв. В. също считат, че решението е правилно и законосъобразно и молят то да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 9/08.09.2021 година по н.о.х.д. № 135/2021 година на ОС Силистра, подс. С. след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК е признат за виновен и наказан по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК с три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години, както и с лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Първоинстанционният съдебен акт е проверен от АС Варна само по протест на прокурора, с който е поискано утежняване на положението на подсъдимия чрез отмяна на условното освобождаване от изтърпяване на наказанието, алтернативно - на основание чл. 67, ал. 3 НК да се постанови в изпитателния срок да се изпълнява и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК и във всички случаи да се увеличи наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС от пет на шест години. Частният обвинител Н. след като пред първоинстанционния съд чрез процесуалния си представител е пледирала за налагане на наказание, което да бъде преценено от съда, така че по вид и размер да има възпиращо и възпитаващо действие спрямо подсъдимия С., не е обжалвала присъдата лично или чрез повереник. С решението № 12/04.02.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 373/2021 година, чиято касационна проверка се инициира сега от частния обвинител Н., АС Варна е изменил първоинстанционната присъда като е увеличил наложеното на подс. С. наказание лишаване от право да управлява МПС с една година. При тези данни касационната жалба на частния обвинител Н., макар и подадена в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, е недопустима. Правото на касационна жалба на другите страни извън прокурора съгласно чл. 349, ал. 3 НПК възниква тогава, когато с въззивния акт са нарушени техни права и законни интереси. Накърняването на правата и законните интереси би било налице в случаите, когато направените от съответната страна искания са останали неудовлетворени или частично удовлетворени. Частният обвинител Н. не е оспорила присъдата пред въззивната инстанция с подаването на жалба срещу нея и така се е лишила от правото да претендира по-нататък утежняване на положението на подсъдимия С.. Действащият НПК изключва възможността за т.н. „прескачащо“ обжалване, което да позволява извършването на касационна проверка на въззивен съдебен акт при липса на въззивна жалба или протест срещу първоинстанционната присъда. Не е налице и единствената възможна хипотеза при която страната, независимо че не е инициирала въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт, разполага с право да обжалва по касационен ред решението на втората инстанция – ако след надлежно обжалване/протестиране от друга страна е получен резултат, който не е в неин интерес. Отмереното от първоинстанционния съд на подс. С. наказание, с което касационната жалбоподателка се е съгласила, след като не го е обжалвала, не е смекчено заради подадения от прокурора при окръжна прокуратура протест. По изложените съображения и на основание чл. 349, ал. 3 и чл. 351, ал. 4, т. 2 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената касационна жалба от частния обвинител Р. Н. чрез повереника й – адв. К. Л. от АК – Силистра, против въззивно решение № 12/04.02.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 373/2021 година по описа на АС Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по н.д № 245/2022 година на ВКС, първо наказателно отделение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.