Р Е Ш Е Н И Е № 106 С. 24.04.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав: П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4294 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителите М. и А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение № 1162 от 19.02.13г. по в.гр.д.№ 15622/12г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.08.12г.по гр.д.№ 48419/11г. на СРС, с което са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и частично иска по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 361.13лв. Искането на касатора е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително и за юрисконсулско възнаграждение за всички инстанции. С определение № 16 от 6.01.2015г. /след като с определение № 268 от 14.11.2013г. е сезирано Общото събрание на Гражданска колегия на основание чл.292 от ГПК/ е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради констатирано противоречие с ТР по т.д.№ 9/13г. по въпроса : „Председателят на една от синдикалните секции на КТ „Подкрепа” ползва ли се от предварителна синдикална закрила по чл.333 ал.3 от КТ, във вр.с §1 т.6 от КТ или с такава се ползват само председателя и секретаря на съответната синдикална организация?”. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител. Поддържа касационната жалба и желае да бъде уважена. Ответникът се явява лично. Искането му е въззивния акт да бъде потвърден. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Съгласно ТР № 9 от 12.14.2014г. по т.д.№ 9/2013г. на ГК на ВКС, с предварителна синдикална закрила по чл.333 ал.3 от КТ, във вр.с §1 т.6 от КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикална организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация. Посочено е, че с легалната дефиниция на понятието „синдикално ръководство“, дадена в §1, т.6 от ДР на КТ, законодателят е ограничил приложението на закрилата само до председателя и секретаря на „съответната синдикална организация”. Синдикална организация на ниво предприятие, следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща при отделния работодател. Вътрешни подразделения на синдикалната организация (обособени групи, секции и др., респ. ръководствата им), създадени и структурирани в различни (производствени, териториални и др.) звена на предприятието на един работодател, не попадат в обхвата на закрилата. Имайки пред вид така дадения отговор, постановения въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен, тъй като решаващият довод въз основа на който съдът е счел извършеното уволнение за незаконосъобразно е нарушение на изискването на чл.333 ал.3 от КТ, във вр. с § 1 т.6 от ДР на КТ от страна на работодателя, който не е поискал съгласие от компетентния синдикален орган преди уволнението. Ищецът е бил председател на синдикална секция на КТ ”Подкрепа” в Ч. Б. към Синдикална организация Енергетика Подкрепа, а не на първична синдикална организация, поради което не се е ползвал от посочената закрила. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът е обсъдил само доводите за допуснати нарушения на чл.194 и чл.195 от КТ, които е счел за неоснователни, без да се произнесе по съществото на спора. Ищецът е заемал длъжността „Експерт инвеститорски контрол старши” въз основа на сключен на 28.12.2009г. трудов договор. Трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 2393/8 от 16.09.2011г. на основание чл.330 ал.2 т.6, във вр.с чл.188 т.3 и чл.187 т.7 и т.10 от КТ, след констатирано нарушение на императивна забрана, установена в чл.11.1 от трудовия договор и чл.6.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, тъй като през периода от 20.09.2010г. до 19.12.2010г. е сключил и работил по трудов договор в друго дружество / [фирма]/ без да е поискал и съответно получил необходимото съгласие от работодателя си. В исковата си молба ищецът е твърдял липса на виновно неизпълнение на трудовите задължения /липса на нарушение на установена забрана/ като основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Същото не е обсъдено от съда. Необходимостта от произнасяне по изложените от ищеца доводи налага, на основание чл.293 ал.3 от ГПК, делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който съгласно разпоредбата на чл.294 ал.2 от ГПК дължи произнасяне и по искането за разноски. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1162 от 19.02.13г. по в.гр.д.№ 15622/12г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.