4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
София, 03.07. 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4192 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р. от [населено място], [община], срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 24.06.2016г. по в.гр.д.№858/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на Д. Д. Р., че [фирма] е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 61056.501.357, идентичен с УПИ III-358, кв.57, с административен адрес: [населено място], [община], област Б..
С определение №157/16.03.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса след успешно проведен по реда на чл.24, ал.4 СК иск, извършеното разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност запазва ли своето действие по отношение на частта на извършилия го съпруг и преминават ли правата върху притежаваната от него ½ идеална част от имота върху приобретателя по сделката.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като в противоречие с разпоредбата на чл.24, ал.4 СК е прието, че в резултат на прехвърлителната сделка, сключена на 07.04.2010г. с н.а.№89, том I, рег.№788, н.д.№87/2010г. констатираната с влязло в сила решение на Несебърския районен съд недействителност няма за последица връщане на имота в патримониума на съпрузите и възстановяване състоянието на СИО по отношение на разпоредения имот, както и че имотът е престанал да бъде СИО с извършеното разпореждане. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от [фирма] иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационна жалба [фирма] не изразява становище.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
[фирма] е предявило срещу Д. Д. Р. иск за признаване право на собственост върху ½ идеална част от недвижим имот с твърдението, че правото на собственост е придобито по силата на договор за покупко-продажба /н.а.№4, том X., рег.№14355, дело №3072/2011г./ от Тянка Я. С. и Г. Т. С., като продавачите са закупили имота с н.а.№89, том I, рег.№788, дело №87/2010г. от Д. Д. Р., действащ лично и в качеството си на пълномощник на тогавашната си съпруга Р. Р.. Твърди, че с решение от 26.07.2013г. по гр.д.№857/2012г. на Районен съд-Несебър, което е влязло в сила, на основание чл.24, ал.4 СК по предявения от Р. В. Р. срещу Д. Д. Р., Тянка Я. С. и Г. Т. С. иск е прието за установено, че договорът, сключен на 07.04.2010г. с н.а.№89 е недействителен по отношение на Р. В. Р., след което на 25.07.2014г. /н.а.№11, том Х, рег.№9934, дело №1762/2014г./ Р. В. Р. е прехвърлила на дружеството собствената си идеална част от имота.
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е основателен.
Прието е, че при извършено от единия съпруг разпореждане с вещ под режим на съпружеска имуществена общност без участието на другия е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването ѝ, като след изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастието на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление. Изложени са съображения, че последиците от относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества и нямат действие по отношение на всички, като тази недействителност може да бъде заздравена, което според въззивния съд сочи, че относителната недействителност, която е установена със съдебното решение №132/26.07.2013г. по гр.д.№857/2012г. на Несебърския районен съд има действие спрямо неучаствалия в сделката съпруг, т.е. само спрямо Р. В. Р., но спрямо всички други лица, включително спрямо разпоредилия се съпруг Д. Д. Р., сделката е действителна и поражда целените правни последици, т.е. че установяването на тази недействителност няма за последица връщане на имота в патримониума на съпрузите и възстановяване на състоянието на СИО и по отношение на разпоредения имот, тъй като е престанал да бъде СИО с извършеното разпореждане.
В производството по чл.288 ГПК е прието, че въпросът за вещноправното действие на извършеното само от единия съпруг разпореждане с имот в режим на СИО след успешно провеждане на иск по чл.24, ал.4 СК е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
По така поставения въпрос в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №737/24.11.2010г. по гр.д.№349/2010г. на Четвърто ГО на ВКС е прието, че надлежното предявяване на иска по чл.22, ал.3 СК, 1985г. /чл.24, ал.4 по сега действащия СК/ осуетява настъпването на вещноправното действие на сделката изцяло, което следва от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и неделимостта на имота, обхванат от тази общност до момента на нейното прекратяване. В същия смисъл е и разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №406/11.07.2013г. по гр.д.№419/2011г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че в тези хипотези се касае за висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост.
Това разрешение, което настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС споделя, следва да намери приложение и по настоящето дело, като се приеме, че след успешно преведен по реда на чл.24, ал.4 СК иск, с което договор за покупко-продажба е прогласен за недействителен изцяло, извършеното разпореждане с имущество в режим на съпружеска имуществена общност не запазва своето действие по отношение на частта на извършилия го съпруг и правата върху притежаваната от него ½ идеална част от имота не преминават върху приобретателя по сделката.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му неправилно е приложена разпоредбата на чл.24, ал.4 СК.
По изложените по-горе съображения за характера на установената с чл.24, ал.4 СК недействителност и като се има предвид, че с решението, постановено на 26.07.2013г. по гр.д.№857/2012г. на Несебърския районен съд, договорът за продажба, сключен на 07.04.2010г. /н.а.№89, том I, рег.№788, дело №87/2010г./ е прогласен за недействителен изцяло, а не само за частта на предявилата иска Р. В. Р., следва да се приеме, че купувачите Тянка Я. С. и Г. Т. С. не са придобили право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61056.501.357, идентичен с УПИ III-358, кв.57 по плана на [населено място] и не са могли да прехвърлят това право на [фирма] със сключения на 16.09.2011г. /н.а.№4, том X., рег.№14355, дело №3072/2011г./ договор. И тъй като продавачът не може да прехвърли на купувача вещни права върху недвижим имот, които не притежава, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това предявеният от [фирма] иск за признаване правото му на собственост върху ½ идеална част от имота бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора в полза на Д. Д. Р. следва да бъде присъдена сумата 780лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №III-82, постановено от Бургаския окръжен съд на 24.06.2016г. по в.гр.д.№858/2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], етаж 5, ап.13, ЕИК[ЕИК] срещу Д. Д. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], иск за признаване за установено, че [фирма] е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 61046.501.357, идентичен с УПИ III-358, кв.57 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [община], с площ по скица от 618 кв.м., с трайно предназначение-урбанизирана територия; начин на трайно ползване-ниско застрояване /до десет метра/, при граници: ПИ с идентификатори 61056.501.354, 61056.501.358, 61056.501.524, 61056.501.356 и 61056.501.355 по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 16.09.2011г. /н.а.№4, том X., рег.№14355, дело №3072/2011г./.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д. Д. Р. сумата 780лв. /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: |