Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр.София, 08 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и след становище на прокурора от ВКП КАЛИН СОФИЯНСКИ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 115/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане от осъдения Ч. С. П. с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането си за възобновяване осъденият посочва, че вчнд № 20/2019г. по описа на Апелативен съд – Варна е било разгледано в негово отсъствие. Моли ВКС да упражни контролните си правомощия. Пред настоящата инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Ч. П. – адв. И. С., поддържа писменото искане на подзащитния си и моли ВКС да упражни правомощията си по Глава XXXIII от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е основателно и следва да се уважи, тъй като същият не бил участвал в производството по чл. 306, ал. 1 от НПК пред Окръжен съд – Варна, в което са били групирани наказанията, наложени му с отделни присъди, и не е бил уведомен за внесеното от Окръжна прокуратура – Варна предложение, инициирало образуването на делото. Счита, че трябва да се отмени както решението на въззивния съд, така и протоколното определение на първоинстанционния такъв. Осъденият Ч. П. поддържа искането си и моли същото да бъде уважено. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения П., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект срещу съдебен акт от кръга на изрично изброените в чл. 419, ал. 1 от НПК. Следва да се приеме, че същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото най-ранната достоверна дата за узнаването на влязлото в сила решение № 16 от 04.02.2019г. на Апелативен съд – Варна, постановено по вчнд № 20/2019г., е тази - на началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода след извършеното групиране по делото, чието възобновяване се иска – 20.11.2019г. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, е ОСНОВАТЕЛНО. Производството по чнд № 1208/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна е било образувано по предложение на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна за групиране на наложени на осъдения П. с отделни присъди наказания, в което предложение изрично е посочено, че осъденият е бил обявен за ОДИ с телеграма № 46766 от 16.12.2016г. на ГД „Национална полиция“ във връзка с изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено му с присъда по нохд № 546/2015г. на Окръжен съд - Варна. Констатирайки това обстоятелство и с цел установяване на актуалното местонахождение на осъдения, сезираният от прокуратурата съд изискал информация относно резултата от ОИМ, справки от ГДИН и НСлС, както и от ОД на МВР – Варна за задграничните му пътувания, разпоредил и проверка по местоживеенето на осъдения. Всички процесуални усилия за призоваването му се оказали безуспешни. Видно от получените от компетентните институции отговори, осъденият П. не е бил задържан в затворите или арестите в страната на някое от основанията по НПК, нямал е регистрирани задгранични пътувания за периода 01.01.2008г. – 11.11.2018г., не е бил открит на известните негови адреси, а роднините и познатите му са заявили, че не поддържат връзка с него и не им е известно местонахождението му, поради което Окръжен съд – Варна в съдебно заседание от 20.12.2018г. е дал ход на чнд № 1208/2018г. и се е произнесъл с протоколно определение по същество в отсъствие на осъдения П. – в условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, с участие на служебно назначения му защитник. С определението съдебният състав е групирал, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, наказанията, наложени на осъдения със съдебни актове по нохд № 546/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна, нохд № 974/2016г. по описа на Районен съд – Варна, нохд № 1620/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, нохд № 2381/2012г. по описа на Районен съд – Велико Търново и по нохд № 57/2012г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, и му е наложил едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца. Към така наложеното наказание е присъединил, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, наказанията, наложени по нохд № 1411/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна - конфискация на една втора идеална част от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 59, 570 кв. м., и изба /№ /, с площ 5, 90 кв. м., парцел УПИ – /номер/, и конфискация по нохд № 546/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна на цялото налично имущество, както и наказанието глоба в размер на 100 лв. Със същото определение, на основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил така определеното наказание с двадесет и четири месеца, общо на седем години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗИНЗС. Приспаднал е, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, изтърпяното до момента от осъдения П. наказание лишаване от свобода и наказание пробация и е постановил отделно изтърпяване на наказанията, наложени с определение за одобряване на споразумение по нохд № 1941/2010г. и с присъда по нохд № 503/2007г., двете по описа на Районен съд – Велико Търново, както и изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода по УПО по чнд № 1527/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна. В законовия срок, по частна жалба на служебния защитник на осъдения е било образувано вчнд № 20/2019г. по описа на Апелативен съд – Варна с предмет постановеното по чнд № 1208/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна протоколно определение. След щателно издирване на осъдения П. призоваването му за насроченото съдебно заседание отново е било безуспешно, поради което въззивният съд е разгледал на 01.02.2019г. делото в негово отсъствие, с участие на служебния му защитник. Апелативен съд – Варна се е произнесъл с решение № 16 от 04.02.2019г., с което е изменил атакуваното определение, като е групирал наложените на осъдения наказания в две отделни групи, както следва: в първата - наказанията, наложени по нохд № 57/2012г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и по нохд № 1941/2010г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като е определил едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от три години, а във втората група е кумулирал наказанията, наложени по нохд № 1411/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна, нохд № 546/2015г. по описа на същия съд, нохд № 974/2016г. по описа на Районен съд – Варна и по нохд № 2381/2012г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като е определил едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца. Съдът, на основание чл. 24 от НК, е увеличил така определеното по втората група наказание с две години, т.е. постановил е изтърпяване на наказание лишаване от свобода общо за срок от седем години и шест месеца. Със същото решение Апелативен съд – Варна е отменил първоинстанционното определение в частта, отнасяща се до изтърпяването на остатъка от наказанието лишаване от свобода по УПО по чнд № 1527/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, а в останалата част – го е потвърдил. С оглед установената фактология на процесуалното развитие на производството настоящият състав извърши преценка за наличието на основание по чл. 423, ал. 1 от НПК, която разпоредба не ангажира съда с безусловно задължение за възобновяване на наказателното производство, проведено в условията на чл. 269 от НПК, а във всички случаи се изследват и преценяват предпоставките, регламентирани в чл. 423, ал. 1 от НПК, при наличието на които се уважава искането на задочно осъдения. В посочената норма е установена възможност за възобновяване на наказателното дело, която цели възстановяване на правото на осъдения да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното в негово отсъствие разглеждане и решаване на делото. В такава хипотеза последното се възобновява, постановеният в отсъствието на осъдения съдебен акт се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство, но само ако самият осъден, със собственото си процесуално поведение, не е предпоставил невъзможността да бъде призован за съдопроизводствените действия, укрил се, и така недвусмислено е манифестирал отказ от упражняване на правото си, в който случай той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, предвид изложената по-горе фактология, е видно, че осъденият Ч. П. изобщо не е бил известен за образуваното производство за определяне на общо наказание измежду наложените му с отделни присъди. Няма данни неучастието му да се дължи на негово поведение, което да бъде окачествено като укриване, не и във връзка с производството, чието възобновяване се иска. Липсват доказателства, сочещи на преднамерено ориентирани действия на осъдения към отклоняване именно от производството по кумулация. Фактът, че не е уведомил правораздавателните и правоприлагащите органи за нов адрес, на който пребивава, тъй като видно от приобщените по делото писмени доказателства не е бил открит на известните негови адреси – [населено място], [улица] [улица], ет. /номер/, ап. /номер/, би могъл да се обсъжда единствено във връзка с производството по нохд № 546/2015г. на Окръжен съд – Варна, приключило с присъда, в изпълнение на която осъденият е бил обявен за ОДИ. Това обаче не би могло да рефлектира автоматично върху производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, развило се пред Окръжен съд – Варна, а впоследствие и върху производството по чл. 341, ал. 1, вр. чл. 313 и следв. от НПК пред Апелативен съд – Варна, при провеждането на които осъденият разполага със самостоятелно право на лично участие. От материалите по делото е видно, че той не е знаел нито за внесеното от Окръжна прокуратура – Варна предложение за групиране на наложените му с отделни присъди наказания, нито за последвалото развитие на процеса, завършил с окончателен съдебен акт след проведения инстанционен контрол. Следователно, осъденият П. с основание се позовава на обективното си незнание за проведеното производство по кумулация и претендира неговото възобновяване по реда на Глава XXXIII от НПК. Изложените доводи мотивират крайния извод на касационната инстанция за това, че са налице основанията за възобновяване на наказателното производство, съответно искането на осъдения следва да бъде уважено, а по отношение на релевираните оплаквания по съществото на делото и във връзка с разпоредбата на чл. 24 от НК, ВКС не е компетентен да се произнесе, предвид възстановяването на висящността на производството по чл. 306, ал. 1 от НПК с всички произтичащи от възобновяването последици, включително възможността да се правят възражения пред първоинстанционния съд и да се ангажират доказателства в подкрепа на заявените твърдения. Относно приложението на чл. 423, ал. 4 от НПК настоящият съдебен състав намери, че не следва да вземе мярка за неотклонение по отношение на осъдения П., тъй като настоящото производство се отнася до възобновяване на чнд с предмет налагане на общо наказание по съвкупност от престъпления, в извършването на които искателят е бил признат за виновен и осъден с отделни влезли в сила присъди. В тази хипотеза не стои въпросът за определянето на мярка за неотклонение, тъй като осъденият се задържа в Затвора – Варна на основание изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода с окончателни съдебни актове, постановени в производства, които не са предмет на настоящата процедура по възобновяване. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА вчнд № 20/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна, НО, и чнд № 1208/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, НО. ОТМЕНЯВА решение № 16 от 04.02.2019г., постановено по вчнд № 20/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна, НО, и контролираното с него определение № 1099 от 20.12.2018г. по чнд № 1208/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Варна от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.