О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 525 София, 07.11.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 3598/2017 год. Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Б. Г. лично и в качеството му на законен представител на малолетната А. А. Г., против определение № 1747/23.01.2017 г., постановено по в.ч.гр.д № 15953/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 18227/10.11.2016 г., постановено по гр.д. № 16308/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 83 с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Районен съд – Кула. В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че е постановено при погрешни фактически и правни изводи относно мястото на което детето реално живее и респективно прилагането на правилата за местната подсъдност. Иска се отмяна на обжалваното определение и разглеждане на предявения иск от сезирания Софийски районен съд. Като основание за допускане на касационно обжалване е формулиран следният въпрос: „Как се определя настоящият адрес на детето към датата на подаване на исковата молба - дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи формалният признак по Закона за гражданската регистрация?". Позовава се на противоречие с определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. по описа на ВКС, II г.о. Ответницата по частната жалба – В. М. Х.,чрез адв.Ж.Ж.,в представения писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване,както и основателността й,поради установения факт за настоящ адрес на детето,а именно този в [населено място],определящ и местната подсъдност за разглеждане на иска от Районен съд – Кула. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК/ доколкото няма данни обжалваният съдебен акт да е връчен на жалбоподателя А. Б. Г./, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1-3 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Допустимо е предявяването на частна жалба и от името на малолетното дете чрез законния му представител – баща му, доколкото законът осигурява право на жалба на детето във всяко производство, което засяга правата и интересите му – аргумент от чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. За да се произнесе СГС е посочил, че пред СРС, 83 с-в е висящо гражданско дело по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс за определяне на режим на лични отношения между баба и малолетно дете. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата В. Х. – майка на детето А. Г. е направила възражение за местна подсъдност, тъй като детето живее в [населено място], поради което компетентен да разгледа спора е РС-Кула,за което обстоятелство е приложено и удостоверение за настоящ адрес. Въззивният съд е постановил определението си, като е приел, че по делото не се спори, че детето живее в [населено място],поради което спорът относно личните отношения между детето и неговите баба и дядо следва да се разгледа от районния съд по настоящия адрес на детето, който съгласно чл. 94 от Закона за гражданската регистрация е адресът, на който лицето живее. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпроси,който отговаря на изискванията за общо основание, доколкото е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е решен в противоречие с цитираното определение на ВКС, чиито правни изводи настоящият състав изцяло споделя и приема ,че настоящ адрес на детето е неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 128 СК. В този смисъл следва да се тълкува това понятие в законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете както за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, така и за осъществяване на личните отношения на детето с неговите баба и дядо, тъй като в посочените съдебни производства основната цел е закрилата на интересите на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Горният извод не противоречи на уредбата в ЗГР – съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Поради това не е налице противоречие в разпоредбите на ЗГР и ЗЗД – § 1, т. 15 от ДР, съгласно който настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава. Въззивното определение е неправилно,с оглед отговора на поставения въпрос и предвид данните по делото, поради което следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд - Софийски Районен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. В настоящия случай неправилно СГС е приел, че по делото не се спори относно мястото на фактическо пребиваване на детето. Напротив, в исковата молба бабата Е. Х. Г. навежда твърдения, че детето А. А. Г. живее в [населено място], заедно със своята майка ответницата В. М. Х.. Прилага като доказателство и протокол от открито съдебно заседание, провело се на 05.02.2015 г.по гр.д № 1717/2014 г. по описа на СРС, 84 с-в, обективиращ решение № III-84/25/05.02.2015 г., с което е потвърдено постигнатото споразумение между ответниците в настоящото производство А. Б. Г. и В. М. Х., с което се урежда упражняването на родителските права от страна на майката, местоживеенето на детето в [населено място], режима на лични отношения на бащата с детето и издръжката му. В отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК ответницата В. М. Х. е навела твърдения, че към момента на предявяване на исковата молба детето живее в [населено място], където е регистриран и настоящия му адрес видно от приложеното удостоверение. Първоинстанционният съд въз основа на приложеното писмено доказателство – удостоверение за настоящ адрес е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност в Районен съд – [населено място]. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от ищцата – бабата Е. Х. Г., в която са изложени подробни оплаквания относно неправилността на фактическите изводи относно местоживеенето на детето. Бащата – настоящ жалбподател, също поддържа в подадената частна касационна жалба, че детето живее в [населено място], където е местоработата на майката, във връзка с което като доказателства прилага трудов договор и договори за наем на лекарски кабинет, а също и извлечения от електронна поща, последното от които от 03.03.2017 г., в което е отразено, че считано от посочената дата бащата следва да вземе детето за осъществяване на лични отношения от адрес в [населено място], а ако този адрес бъде променен родителят ще бъде своевременно уведомен. В отговор на частната касационна жалба майката В. М. Х. е изложила твърдения, че понастоящем детето живее в [населено място], където посещава и детска градина, според приложеното писмено удостоверение от детското заведение, приложено е и извлечение от електронна поща от 04.05.2017 г., в което е посочено, че майката и детето се намират в [населено място] и от тази датата бащата следва да взема детето оттам за осъществяване на лични отношения. От изложеното е видно, че между страните в производството е налице фактически спор къде пребивава детето, като всяка страна поддържа твърдените от нея обстоятелства, като прилага различни писмени доказателства. Следва да се подчертае, че въпросът относно местоживеенето на детето не може да бъде решен по усмотрение на единия родител, а е прерогатив на двамата родители общо. Недопустимо е упражняващият родителски права, в случая майката, еднолично да променя местоживеенето на детето. От приложените доказателства и фактически данни също не може да бъде направен и еднозначен фактически извод къде живее детето в момента. Очевидно е, че местопребиването му се сменя според възможностите на майката да се грижи за него, както и здравословното му състояние. От друга страна не бива да се пренебрегва и фактът, че между страните /А. Б. Г. и В. М. Х./ е налице производство по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 СК, по което е образувано гр.д. № 60288/2015 г. по описа на Софийски районен съд, насрочено за 31.10.2017 г., респективно стабилизирана е местната подсъдност на идентично основание в [населено място]. Искането с правно основание чл. 17, ал. 2 ГПК, заявено в частната касационна жалба по отношение на промяната на административният адрес на детето А. А. Г., не може да бъде предмет на настоящото произовдство и подлежи на разглеждане от съда по същество в случай, че е редовно заявено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1747/23.01.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 15953/2016 г. по описа на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 1747/23.01.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 15953/2016 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд ,ІІІ г.о.,83 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 16308/2016 г. съгласно мотивите на постановеното определение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: