Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
София 11.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4290 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Б. К. и Л. Л. К.-двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител-адвокат Ж. против въззивно решение от 23.01.2008г.по в.гр.д.№ 1631 по описа за 2007г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.05.2007г.по гр.д.№ 3448/2007г.на Районен съд София,29 състав в обжалваната част. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество,като бъде уважен предявения иск. Претендира направените по делото разноски за всички инстанции.
С определение № 362 от 27.03.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за това дали представеният като доказателство протокол за държавна приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строеж Ж1/288-ж.к.”Д. 2” бл.304 вх.”Г” /с оглед изразеното особено мнение на арх.П./-установява знание от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградения апартамент,предмет на исковата претенция,с оглед прилагане на нормата на чл.264 ал.2 изр.последно от ЗЗД.
В съдебно заседание страните не се явяват.Касаторите се представляват от процесуалния си представител,който поддържа изложеното в подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на районния съд в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от И. Б. К. и Л. Л. К. против Министерство на отбраната [населено място] искове, на основание чл.265 ал.1,изр.2 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 6 650лв./формирана като разлика между уважената част от иска от 560лв.и пълния предявен размер от 7 210лв./,представляваща обезщетение за направените разходи за отстраняване на недостатъци на изграден от ответната страна,на основание договор от 16.03.1995г.-апартамент №71, находящ се в [населено място] ж.к. Д.-2” бл. № 304,вх.”Г”,ет.13,с площ от 105.06кв.м.,ведно с прилежащо избено помещение № 71,ведно с приспадащите се 5 136 ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,както и частични искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100лв.-обезщетение за забавено плащане върху главницата от 7 210лв.
За да постанови решението си –въззивният съд независимо, че е констатирал,че между страните е налице сключен договор за изработка и че във връзка с него изпълнителят има задължение да изпълни работата с добро качество, е приел,че в случая е преклудирано правото на възложителя да претендира заплащане на разходи за отстраняване на скрити недостатъци,тъй като не е изпълнил своевременно задължението си да възрази веднага-при откриването им.Счел е,че при положение,че ищците са узнали на 25.08.2002г./ от извършената по тяхна инициатива частна експертиза/ за наличие на скрити недостатъци, а са уведомили ответника на 25.10.2002г.-не може да се приеме,че това е направено в законовоопределения срок/.
Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.Тезата на касаторите е,че недостатъците са били известни на ответника. Аргументира се със следните факти:1.Ответникът освен продавач е и изпълнител на строителството и като такъв най-добре е запознат как то е извършено и 2.В Протокола на държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строежа- изрично е изразено особено мнение,което е във връзка с установеното некачествено изпълнение.
Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, във връзка с представени противоречиви решения,в които съдилищата са се произнесли по различен начин- в идентична хипотеза, във връзка с други жилища,изградени в същия вход”Г” на блок 304- по поставения въпрос за знанието от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградените обекти.В представените от касатора решения е направен правен извод, който е противен на този в обжалвания акт.Прието е, че Протоколът на държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строежа и по-специално изразеното особено мнение на архитект П. установяват знание от страна на изпълнителя за всички недостатъци на цялата сграда, включително и на всеки един от апартаментите във вход”Г”,поради което не би могло да се приеме,че правото на възражения за недостатъци на вещта от страна на възложителя е преклудирано./В този смисъл са приложените решение от 2.04.2007г.по гр.д.№ 4371/06г.на СГС, решение от 9.06.2006г.по гр.д.№ 3116/05г.на СГС и решение № 1224 от 22.11.2007г.по гр.д.№ 1214/06г.на ВКС/.
Настоящият съдебен състав възприема тази теза по следните съображения :
Протоколът на държавната приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строеж Ж 1/288 –[жк]- касае конкретно извършеното строителство на вход”Г”на блок 304,т.е. – отнася се включително и до всички апартаменти от този вход /какъвто е и процесния/. Освен това-изразеното особено мнение на архитект П. датира още от 29.11.97г. /т.е то е дадено пет години преди осъществения на 1.08.2002г.въвод във владение на ищците./Изложеното особено мнение е твърде подробно и ясно – съдържа точно описание на констатираните нередности,засягащи изпълнението на хоризонталните и вертикални плоскости на фасадите,парапетите,балконите,френските прозорци, мазилките, интериорите, стълбите. Извън горното – то е недвусмислено.С него - архитектът е изразил категоричната си позиция на специалист, че в това си състояние: ”жилищният блок не може да бъде въведен в експлоатация”.Следва да се има пред вид,че това особено мнение не е останало без последици. Заради изразената с него категоричност е последвало становище на председателя на държавната приемателна комисия, в което независимо,че се предлага особеното мнение на архитект П. да не се взема под внимание, се признава, че посочените в него недостатъци ”са основателни”, че те са „констатирани са от комисията и са описани в раздел „Г”на Протокол обр.16”,както и че те „са трудно отстраними и евентуалното им отстраняване на би довело до по-качествено изпълнение”.
Горецитираните факти,както и обстоятелството на което се позовават касаторите, че изпълнител на строителството е Министерството на отбраната,който-в това си качество най-добре би могъл да бъде запознат с начина на извършване на строителството , както и с всички предприети /и непредприети/ строителни действия, както и имайки пред вид,че е логично лицата, осъществили въвода във владение на касаторите /на 1.08.2002г./ да са притежавали специални знания и отново,на място,да са констатирали наличието на дефекти /за разлика от ищците-сега касатори,на които е било необходимо време да се настанят и да живеят в жилището,за да установят наличието на скритите недостатъци/ - мотивират настоящият състав да приеме,че-към момента на отправяне на поканата /28.10.2002г/- Министерството на отбраната - като изпълнител по сключения между страните договор от 16.03.1995г.- е знаел за всички недостатъци, включително на всеки един от апартаментите във вход”Г”на бл.304./ Следва да се има пред вид,че –видно от решенията по делата,във връзка с които настоящия състав прие хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като се касае до множество апартаменти –многократно Министерството на отбраната е било уведомявано от други живущи във вход”Г”на бл.304 за това,че осъщественото строителство е със скрити недостатъци/. В хипотезата на знание от страна на изпълнителя на причинените от него скрити недостатъци, т.е. в хипотеза на изпълнение на възложеното с лошо качество /когато изпълнената работа има недостатъци/- той дължи съгласно чл.265 от ЗЗД –заплащане на разходите, необходими за поправката.В случая-техният размер от 7 875лв. - е установен от неоспорена по делото експертиза,/но претендираната сума е 7 210лв./
Освен горното- следва да се има пред вид,че нормата на чл.264 ал.2 от ЗЗД –поставяйки изискване пред поръчващия да извести изпълнителя веднага след откриването на скритите недостатъци,не визира конкретен срок.Определянето на същия зависи и следва да се преценя в зависимост от конкретните факти по делото.В случая – въводът във владение на ищците/сега касатори/ е на 1.08.2002г.,като е бил съставен протокол,в който е описано състоянието на имота при предаването му.На 28.10.2008г.-ищците са уведомили Министерството на отбраната,че с вещо лице са констатирали лошо качеството на извършените строителни работи и са поискали назначаване на комисия от специалисти да извърши оглед и съвместно да бъде съставен протокол за стойността на лошокачествените работа,с оглед обезщетяването им.С оглед липсата в договора на предвиден между страните срок за рекламация,пред вид характера на вещта-недвижим имот с площ от 106.05кв.м.,чийто подробен оглед изисква по-продължително време след настаняването,както и с оглед вида и характера на недостатъците/те не са явни, част от тях изискват конкретно замерване,като според вещото лице повечето от тези недостатъци човек без специални знания не може да констатира на място/ - съдът приема,че изтеклият период от два месеца не може да се приеме за прекомерен.
Като е приел обратното-въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен и вместо това постановен друг,с който искът да бъде уважен.
С оглед направеното от касаторите искане за присъждане на разноски по делото, изхода на делото и като взе пред вид,че са представени доказателства/вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 1002лв.,за адвокатско възнаграждение- 1 450 и за експертиза -70лв./, следва в тежест на ответника да бъде присъдена сумата от 2 522лв.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ решение от 23.01.2008г.по в.гр.д.№ 1631 по описа за 2007г.на Софийски градски съд в обжалваната част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Министерство на отбраната София да заплати на И. Б. К. и Л. Л. К.-двамата от [населено място], със съдебен адрес: [населено място] [улица]-адвокат Ж. сумата от 6 650лв./шест хиляди шестстотин и петдесет /лева,формирана като разлика между вече уважената част от 560лв. и претендираните 7 210лв. и представляваща обезщетение за направените разходи за отстраняване на недостатъци на изграден от ответната страна,на основание договор от 16.03.1995г.-апартамент №71, находящ се в [населено място] ж.к. Д.-2” бл. № 304,вх.”Г”,ет.13,с площ от 105.06кв.м.,ведно с прилежащо избено помещение № 71,ведно с приспадащите се 5 136 ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,а така също И да заплати сумата от 100лв.- обезщетение за забавено плащане върху главницата,предявен като частичен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД,както И да заплати сумата от 2 522лв./две хиляди петстотин двадесет и два/ лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.