Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 15 септември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1303/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на СГП, срещу присъда от 27.01.2011г. на СГС, НО-15 въззивен състав, постановена по внохд № 29/11г. В протеста се релевира касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон.На основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК се прави искане въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП не поддържа протеста.Смята, че се касае за гражданско-правни отношения. Адв.В., служебен защитник на подсъдимия пледира за отхвърляне на протеста и оставяне в сила на въззивната присъда.Твърди, че последната е правилна и законосъобразна. Подсъдимият И. И. не се явява, като по отношение на него делото се разглежда по реда на чл.353, ал.3 от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното: С присъда от 17.12.2010г., постановена по нохд №14 555/10г., СРС, НО-11 състав е признал подсъдимия И. В. И. за виновен в това, че на 14.10.2009г. в [населено място], противозаконно е присвоил чужда движима вещ –л.а. „Фиат Мареа” с рама ZFD 185000000223266, на стойност 3 100лева, собственост на [фирма], която владеел по силата на предварителен договор за покупко-продажба, поради което и на основание чл.206, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. С въззивна присъда от 27.01.2011г., постановена по внохд № 29/10г., Софийски градски съд, Наказателно отделение-15 въззивен състав е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия И. И. за невиновен, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Касационният протест е основателен. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първостепенния съд. Също така, е намерила за правилна оценката на доказателствената маса, приемайки, че същата съдържа непротиворечиви доказателства, който по несъмнен начин установяват фактите, относими към предмета на доказване в настоящото производство. При вярно установена фактология, почиваща на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въззивният съд е достигнал до различни правни изводи. За разлика от първата инстанция, СГС е приел, че автомобилът , който е предмет на обвинението за престъпно обсебване е собственост на подсъдимия, поради което той е имал правомощието да се разпорежда с него. Този извод, настоящата инстанция не възприема за правилен, тъй като същият не почива както на установените факти, така и на гражданско-правните характеристиките на сключения договор. Действително процесният автомобил към 03.05.2009г. не е имал регистрация в страната, поради което при прехвърляне на собствеността не се изисква нотариална заверка на подписите на страните по договора, като е достатъчно последният да бъде в писмена форма - чл.144 от Закона за движение по пътищата. В тази връзка въззивният съд е приел, че с подписания предварителен договор е реализирана сделката по покупко-продажба, породила целения вещно прехвърлителен ефект, а частичното неизпълнение на задълженията на подсъдимия по заплащане на цената не представлява противозаконно присвояване, а поражда право на продавача да поиска разваляне на договора. Действително разпоредбата на чл.19 от ЗЗД визира предварителния договор, при това в писмена форма, когато за сключването на определен окончателен договор се изисква нотариална или нотариално заверено форма, но това не изключва възможността за сключването на предварителен договор при сделки по отношение на които не се изисква форма за действителност. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка се схваща в смисъл, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичайте в практиката и добросъвестността –чл.20 от ЗЗД.Преценявайки всички клаузи на сключения между подсъдимия и [фирма] договор не може да се направи извод, че става въпрос за прокупко-продажба с разсрочено плащане на цената независимо от изказът, възприет от страните при изготвяне на договора. Наличните клаузи, забраняващи разпоредителни действия/разпореждането е един от трите елемента, включващи се в правото на собственост/ преди изплащане на окончателната сума по договора, предвидената възможност за връщане на платената от купувача сума, което респективно означава връщане на автомобила, задържането на един от ключовете, както и отложеното предаване на необходимите за регистрацията на МПС документи, сочат на воля за постигане на транслативния ефект от сделката, свързан с придобиване собствеността върху автомобила от страна на подсъдимия едва след окончателно изплащане на цената и сключването на окончателен договор. Ето защо, касационната инстанция не приема за правилни изводите на СГС, че лекият автомобил е принадлежал на дееца и той е могъл да извършва разпоредителни действия с него, поради което деятелността на подсъдимия не обективира съставомерност на престъплението обсебване. С оглед на горното, не може да се приеме, че става въпрос за гражданско-правни отношения в каквато насока е разсъждавал въззивният съд. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира протеста на СГП за основателен.Атакуваната въззивна присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, тъй като е налице отменителното основание на чл.354, ал.3, т.3 от НПК. При новото разглеждане на делото, съдът следва правилно да приложи материалния закон. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда от 27.01.2011г., постановена по внохд № 29/10г., Софийски градски съд, Наказателно отделение-15 въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: