Р Е Ш Е Н И Е № 50192 гр. София, 08.02.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1170 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. М. Г., М. В. М. и М. В. Е., чрез адв. М.Г. против решение №11617/21.07.2020г., постановено по в.гр.д. №3595/2019г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение №2347/01.04.2019г. по гр.д. №3204/2016г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите искове с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за солидарно осъждане на ответниците ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да им платят сумата 38 344.09 евро, представляваща стойността на изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по ипотечен кредит №НL47509/ 20.04.2010г., отпуснат от „Юробанк И Еф Джи България" АД на наследодателката им П. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2011г. /датата на настъпване на застрахователното събитие/ до окончателното й изплащане, както и искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищците не дължат на „Юробанк И Еф Джи България" АД сумата от 15 292.80 евро, представляваща непогасената част от задължението по договора за кредит. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила. Касаторите твърдят, че въззивното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържат, че съдът е допуснал грешка при определяне на релевантните за делото факти, като е отхвърлил исковете въпреки наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.242, ал.1 КЗ /отм./. Излагат доводи за необоснованост на изводите на съда, че е доказано правоизключващото условие на чл.11, т. 6 от Договора за групова застраховка, съгласно който застраховката не покрива смърт, настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние. Навеждат аргументи, че застрахованото лице П. В. Г. е починала на 11.05.2011г. /след сключване на застрахователния договор на 30.04.2010г./ вследствие на злокачествено онкологично заболяване, диагностицирано за първи път след извършената операция на 07.02.2011г. Считат, че от доказателствата се установява, че наследодателката им е била диагностицирана на 16.04.2010г. със заболяване „други доброкачествени новообразувания на съединителната и други меки тъкани", което не отговаря на обикновените човешки представи за тежко, остро или хронично заболяване. Предвид изложеното намират за необоснован извода на въззивния съд, че застрахованото лице е знаело, че страда от тежко туморно заболяване и умишлено е премълчало информацията при подписване на декларацията за здравословното си състояние с цел да бъде сключен застрахователният договор. Твърдят, че въззивният съд е пренебрегнал и обстоятелството, че ответникът „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД не оспорва, че съгласието за застраховане е попълнено коректно от починалата П. Г., като същата не е укрила от застрахователя факти, които имат съществено значение за застрахователния риск. Молят да бъде отменено решението и да бъдат уважени исковете. Претендират направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар в полза на адвоката, с когото са сключили договорите за правна помощ на основание чл.38 ЗА за оказана безплатна правна помощ за всички инстанции. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд. Намира, че след преценка на конкретно установените факти и обстоятелства по делото и въз основа на анализ и преценка в тяхната съвкупност, решаващият състав е достигнал до обоснован извод, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Отправя възражение за прекомерност на искания от касаторите адвокатски хонорар. Ответникът ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД не подава отговор на жалбата в законоустановения срок. В представено писмено становище след допускане на въззивното решение до касационен контрол излага доводи за правилността на обжалвания съдебен акт и моли да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд приема за безспорно установено по делото сключването на 20.04.2010г. на договор за кредит между П. Г. и В. Г. - кредитополучатели и „Юробанк И Еф Джи България“ АД – кредитодател, в изпълнение на който е отпуснат кредит в размер на 40 000 евро, обезпечен с ипотека; сключването на 24.08.2009г. на договор за групова застраховка „Живот и безработица“ между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и двамата ответници ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ с предмет живота и здравето на трети лица – кредитополучатели по ипотечни кредити, като банката е едновременно и застраховащ /страна по договора/, и ползващо се лице. Съдът намира, че ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е материално легитимиран по предявения иск, тъй като е застраховател само за осигурителните рискове, обхванати в пакет Б, и съгласно чл.10, ал.2 от договора покрива единствено риска „Безработица“, като отговорността за рисковете по пакет А е за дружеството-животозастраховател. При липса на предвидена в договора солидарна отговорност по отношение на пакет А за риска „Смърт в резултат на злополука или заболяване“ въззивният съд стига до извод, че пасивно легитимиран по предявения иск е само ответника ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“. Решаващият съдебен състав приема за безспорно и обстоятелството, че съгласие за застраховане, въпросник и декларация за включване като застраховано лице по реда на чл.10, т.5 от договора за своя сметка и в полза на банката, е дал само единият от солидарно задължените кредитополучатели- П. Г., поради което на основание чл.233, ал.1, изр. 2-ро КЗ /отм./ тя има качеството застраховано лице, чийто живот е предмет на сключения застрахователен договор, без да е страна по същия. За безспорно е счетено и обстоятелството, че в хода на действие на договора на 11.05.2011г. П. Г. е починала, като след смъртта й ищецът е извършвал плащания по сметка на банката-кредитор за погасяване задълженията по договора за кредит от 20.04.2010г. в общ размер на 38 344.09 евро. Като приема, че платилият на законно основание по смисъла на чл.242 КЗ /отм./ се суброгира в правата на застрахования и има право да претендира от застрахователя по застраховка за „Обезпечаване на задължение“ обезщетение в размер на платените от него суми, въззивният състав определя като основен спорен въпрос по делото дали е налице изключен риск по смисъла на чл.11, т.6 от Раздел VI „Изключени рискове“ от договора, според който „застраховката не покрива смърт, трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са ... резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние“. Решаващият съдебен състав обсъжда събраните по делото доказателства, включително амбулаторните листа, в които е отразено, че на П. Г. на 16.04.2010г., след консултация и преглед, й е поставена диагноза „доброкачествени новообразувания на съединителната и други меки тъкани“, насочена е за оперативно лечение, като на 29.04.2010г. е оперирана. Възприема показанията на свидетеля д-р Либаров, извършил операцията, според който образуванието е било без възпаления, зачервявания и оттоци, без метастази и затова било изрязано в амбулаторна обстановка, като доброкачествено, който вариант като амбулаторна манипулация е изключен при злокачествено образувание, като той преценил, че не следва да се прави биопсия, нито след свалянето на конците е имало отклонения, налагащи извършване на хистологично изследване. Съдът приема, че дали едно заболяване е доброкачествено или злокачествено се установява единствено чрез хистологично изследване, каквото в настоящия случай не е било назначено, като стига до извод, че при липса на хистологична верификация не би могло с категоричност да се твърди, че туморът на наследодателката на ищците е бил доброкачествен. На следващо място, съдът обсъжда приложения по делото ЛАК от 27.01.2011г. на починалата, както и заключението на СМЕ, като приема, че на 03.02.2011г. в Клиниката по онкодерматология е установено, че Г. има авансирал малигнен меланом със засягане на лимфни възли, което онкологичното страдание е доказано с извършена първа биопсия и хистологично изследване. На 07.02.2011г. е извършена операция и втора биопсия с хистологично изследване, след които е поставена диагноза- злокачествено онкологично заболяване инфилтрация на кожата, лимфните жлези и с метастази от него. Съдът възприема заключението на вещото лице, че метастазиралият малигнен меланом е едно от най-злокачествените и бързо развиващи се онкологични заболявания, завършващи с летателен изход, като в случая по косвените данни може да се предполага, че още по време на първото премахване на 29.04.2010г. „бучката на лявото бедро“ е била потенциално опасна за развитието на злокачествения тумор. Кредитира показанията на свидетеля, че косвено може да се твърди, че е налице рецидив от меланом поради метастазирал процес на бързоразвиващо се злокачествено онкологично заболяване предвид еднаквото месторазположение на „бучката“ и на появилия се на същото място злокачествен тумор, с уточнението, че поради липсата на хистологично изследване към месец април 2010г. не може със сигурност да го твърди. При съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства въззивният състав приема, че е налице причинно-следствена връзка между диагностицираното на 07.02.2011г. туморно заболяване и първоначалните диагностицирани изменения на кожата, рецидивирали в най- злокачественото кожно заболяване - метастазирал малигнен меланом и определената диагноза в смъртния акт на П. Г.. Стига до извод, че туморното заболяване на кожата на лявото бедро при починалата датира от 16.04.2010г., като двете биопсии и хистологични изследвания на 03.02.2011г. и на 07.02.2011г. са потвърдили окончателната диагноза „злокачествено онкологично заболяване - метастазирал малигнен меланом“. Въззивната инстанция излага доводи, че П. Г. е имала посочените оплаквания, като още на 16.04.2010г. е била насочена за оперативна интервенция за премахване на туморно образование, и при съобразяване, че договорът за кредит е сключен на 20.04.2010г., както и че съгласно чл.10, ал. 2 от същия, като условие за усвояването му е било необходимо сключване на лична застраховка, респ. стига до извод, че както към 20.04.2010г., така и към 28.04.2010г. са били налице категорични данни, че застрахованата е имало информация относно заболяването, но е премълчала това обстоятелство, подписвайки декларацията- съгласие, в която е отбелязала, че е здрава. Съдът намира, че тези й действия могат да бъдат квалифицирани като „укрито обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на събитието“. С оглед изложеното, решаващият съдебен състав приема, че застрахованото лице към момента на сключване на застрахователния договор е страдало от заболяване, което е рецидивирало и е довело до смърт, като заключава, че е налице посоченото в чл.11, т.6 от договора основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложените съображения намира предявените искове с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за неоснователни. С определение №394 от 29.06.2022г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./, е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност. Предмет на спора са претенции с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за солидарно осъждане на ответниците ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да платят сумата 38 344.09 евро, представляваща стойността на изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по ипотечен кредит №НL47509/ 20.04.2010г., отпуснат от „Юробанк И Еф Джи България" АД на наследодателката им П. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2011г. /датата на настъпване на застрахователното събитие/ до окончателното й изплащане. При безспорност на релевантните факти относно сключването на договора за ипотечен кредит между кредитополучателите П. Г. и В. Г. и кредитодателя „Юробанк И Еф Джи България“ АД за сумата 40 000 евро и сключването на процесния договор за групова застраховка „Живот и безработица“ между банката- кредитодател, имаща едновременно качеството застраховащ и ползващо се лице, и двете ответни застрахователни дружества, с предмет живота и здравето на трети лица – кредитополучатели по ипотечни кредити, обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че вторият ответник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е пасивно материалноправно легитимиран, тъй като е застраховател само за осигурителните рискове, обхванати в пакет Б, и покрива единствено риска „Безработица“. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена /чл.121, ал.1 ЗЗД/. В случая няма клауза в договора за солидарна отговорност между застрахователите, нито такава произтича от закона, поради което отговорността за рисковете по пакет А, вкл. за риска „Смърт в резултат на злополука или заболяване“, е единствено за ответника ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп, който е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Обосновани и законосъобразни са изводите на апелативния състав, че кредитополучателката П. Г. има качеството застраховано лице, чийто живот е предмет на сключения застрахователен договор, без да е страна по същия, на основание чл.233, ал.1, изр. второ КЗ /отм./, както и, че с плащането след смъртта й на сума в общ размер 38 344.09 евро, послужила за погасяване задълженията по договора за кредит от 20.04.2010г., ищците- нейни наследници по закон, платили на законно основание по смисъла на чл.242 КЗ /отм./, са се суброгирали в правата на застрахования и имат право да претендират от ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп- застраховател по процесната застраховка, сключена за обезпечаване на задължението по кредита, обезщетение в размер на платените суми. Ответникът не оспорва плащанията на процесните суми, а въвежда единствено възражение, че за да се суброгират платилите наследници в правата на банката срещу застрахователя, следва да са погасили изцяло задълженията на техния наследодател по договора за кредит. Това възражение е неоснователно, доколкото с всяко плащане след настъпилото застрахователно събитие, наследниците се суброгират в правата на кредитора до размера на платеното, на основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./. Правилно въззивният съд определя, че основният спор по делото е свързан с възражението на ответниците за наличие на изключен риск по смисъла на чл.11, т.6 от Раздел VI „Изключени рискове“ от договора, според който „застраховката не покрива смърт, трайна неработоспособност или временна неработоспособност, когато те са ... резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние“. Настоящият съдебен състав намира, че процесната клауза, така както е формулирана, не представлява по своето правно естество хипотеза на изключен риск. Застрахователният риск е възможната, вероятна опасност от накърняване на застрахованото благо /в сучая живота и здравето на кредитополучателя/, чието осъществяване е винаги бъдещо и несигурно. Ако тази опасност не съществува към момента на сключване на застрахователния договор, тъй като вече е настъпила, т.е. застрахованото благо вече е накърнено, договорът би бил недействителен. В този смисъл не представлява по своето естество изключен застрахователен риск факт или обстоятелство от обективната действителност, съществуващо към момента на сключване на застрахователния договор. С оглед естеството и размера на застрахователния риск застрахователят преценява и определя размера на застрахователната премия, на застрахователната сума и друти условия на договора. Именно затова законодателят е регламентирал задължение на застрахования да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска /чл.188, ал.1 КЗ /отм./, като за съществени се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос /чл.188, ал.2 КЗ /отм./. Последиците от неизпълнението на това задължение са регламентирани в чл.188, ал.3 КЗ /отм./, като изрично е предвидено, че неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на договора, искане за неговото изменение или отказ за плащане на застрахователно обезщетение по чл.189 от кодекса. В хипотезата на съзнателно неточно обявяване или премълчаване на съществено обстоятелство и настъпило застрахователно събитие, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователното обезщетение само ако това обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието /чл.189, ал.4 КЗ и чл.211, т.2 /отм./. Предвид твърдението на ответниците, че застрахованата П. Г. е починала от заболяване, съществувало към момента на сключване на застрахователния договор, за което е знаела и не е декларирала, въпреки изрично поставените от застрахователя въпроси, възражението им, независимо от определянето му в договора и отговора на исковата молба като „изключен риск“, следва да се квалифицира като отказ за плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 вр. чл.189, ал.4 КЗ /отм./. Явно необоснован и незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че смъртта на застрахованата Г. е резултат от предварително съществуващо заболяване, което й е било известно и което не е декларилала пред застрахователя преди сключване на договора, поради което възражението на ответниците за наличие на изключен риск по смисъла на чл.11, т.6 от Раздел VI „Изключени рискове“ от договора е основателно. По делото са събрани доказателства, че на 16.04.2010г., преди сключване на договора за кредит и даване на съгласие за застраховане, вкл. и попълване на въпросник и декларация на застрахователя, на П. Г. й е поставена диагноза „доброкачествени новообразувания на съединителната и други меки тъкани“; на 29.04.2010г. е оперирана амбулаторно, тъй като образуванието е било без възпаления, зачервявания и оттоци, без метастази, като по преценка на опериращия лекар не е правена биопсия, а след свалянето на конците не е имало отклонения, налагащи според лекуващия, разпитан като свидетел, извършване на хистологично изследване. Въпреки правилната констатация, съобразена със заключението на съдебно-медицинската експертиза, че дали едно заболяване е доброкачествено или злокачествено се установява единствено чрез хистологично изследване, и при безспорния факт, че в настоящия случай такова не е било назначено и не е било правено при оперативната интервенция и последващия оздравителен период м.април-м.май 2010г., съдът стига до явно необоснования извод, че образуванието е било злокачествено, респ. че туморното заболяване на кожата на лявото бедро на П. Г., довело до летален изход, датира от 16.04.2010г. Вярно е, че двете биопсии на Г. и хистологичните изследвания от 03.02.2011г. и от 07.02.2011г. са потвърдили диагнозата „злокачествено онкологично заболяване - метастазирал малигнен меланом“, който е едно от най-злокачествените и бързо развиващи се онкологични заболявания, завършващи с летален изход, но категоричният извод на апелативния състав, че това заболяване датира още от м.април 2010г. почива на предположението на вещото лице, че още по време на първото премахване на 29.04.2010г. „бучката на лявото бедро“ е била потенциално опасна за развитието на злокачествения тумор и че косвено може да се твърди, че е налице рецидив от меланом поради метастазирал процес на бързоразвиващо се злокачествено онкологично заболяване, предвид еднаквото месторазположение на „бучката“ и на появилия се на същото място злокачествен тумор. Основателно е оплакването на касаторите, че съдът е формирал изводите си на база предположения на вещото лице, като е игнорирал уточнението му, че поради липсата на хистологично изследване към месец април 2010г. не може със сигурност да се твърди, че образуванието, оперирано на 29.04.2010г., е било злокачествено и диагностицираният през 2011г. меланом е негов рецидив. Възражението на застрахователя за наличие на основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение следва да бъде доказано пълно и главно, поради което настоящият съдебен състав намира, че крайният извод на въззивния съд, че диагностицираното на 07.02.2011г. злокачествено туморно заболяване на Г. е с давност още от 2010г., т.е. преди възникване на застрахователното правоотношение, не почива на доказателствата по делото, а на предположения, поради което е необоснован. С оглед изложените съображения са необосновани и доводите на апелативния състав, че както към 20.04.2010г. /сключване на договора за кредит/, така и към 28.04.2010г. /съгласие на кредитополучателя Г. за застраховането й/ са били налице категорични данни, че застрахованата е имала информация относно заболяването, но е премълчала това обстоятелство, подписвайки декларацията- съгласие, в която е отбелязала, че е здрава, което можело да се квалифицира като „укрито обстоятелство, оказало въздействие за настъпване на събитието“. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано възражението на ответното животозастрахователно дружество, че застрахованото лице П. Г. към момента на сключване на застрахователния договор е страдала от заболяване, което е рецидивирало и е довело до смъртта й, т.е., че е налице основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.211, т.2, вр. чл.189, ал.4 КЗ /отм./, вр. чл.11, т.6 от договора за застраховка. Налице са всички релевантни факти за възникване отговорността на застрахователя ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ за плащане на застрахователно обезщетение на наследниците на починалата кредитополучателка П. Г., заплатили след нейната смърт по сметка на банката-кредитор сумата 38 344.09 евро за погасяване на задълженията й по договора за ипотечен кредит и суброгирали се в правата на застрахованото лице, поради което съдът намира предявените искове с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ срещу първия ответник за основателни. Неоснователна е претенцията за солидарно осъждане на втория ответник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ , тъй като той не е страна по конкретното застрахователното правоотношение и няма законово или договорно основание за възникване на солидарна отговорност на двете застрахователни дружества. Неоснователно е възражението на ответника ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, поддържано и в становището пред касационната инстанция, че спорът относно дължимостта на процесната сума е решен със сила на пресъдено нещо. С цитираното решение по гр.д. №12705/2012г. по описа на Софийски градски съд е разгледан иск, предявен от ищците срещу ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, с правно основание чл.238, ал.1във вр. чл.199а, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.22 ЗЗД за заплащане на застрахователна сума по процесния договор за застраховка, като ищците са твърдели, че са трети ползващи се лица по договора. Съдът не се е произнасял по суброгаторен иск с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./, който ищците предявяват в настоящото дело, твърдейки, че са платили част от дължимата от наследодателката им сума до договора за ипотечен кредит и с плащането са се суброгирали в правата на банката-кредитор срещу застрахователя. Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковите претенции с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./, предявени срещу ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, като бъдат уважени исковете изцяло, ведно със законната лихва от 15.03.2016г. до окончателното плащане. В останалата част обжалваното решение следва да се потвърди като правилно. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, при съобразяване, че уважените искови претенции са в размер на 71.49% от цената на предявените исковете, ищците В. Г. и М. Е. имат право на разноски, дължими от ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, както следва: за касационното производство сумата 1029.93 лева /държавна такса/; за въззивното прозводство сумата 664.88 лева /държавна такса/ и за първоинстанционното производство сумата 1 794.76 лева /1 329.76 лева държавна такса и 465 лева депозити на експертизи и свидетел/. Предвид освобождаването на М. М. и частичното освобождаване на М. Е. от задължение за внасяне на държавна такса, ответникът ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ следва да плати по сметка на ВКС сумата 499.96 лева държавна такса за касационното производство, сумата 821.19 /499.96+ 321.23/ лева държавна такса за въззивното производство и сумата 1 357.38 /999.93+642.48/ лева държавна такса за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ следва да плати на адв.Щ. Х. Щ., АК-Х. възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ищците в размер на 8 340 лева за трите инстанции. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не претендира присъждане на разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №11617/21.07.2020г., постановено по в.гр.д. №3595/2019г. на Апелативен съд –София, в частта, с която е потвърдено решение №2347/01.04.2019г. по гр.д. №3204/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от В. М. Г., М. В. М. и М. В. Е. искове с правно основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ за осъждане на ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД да плати сумата 38 344.09 евро, представляваща стойността на изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по ипотечен кредит №НL47509/ 20.04.2010г., отпуснат от „Юробанк И Еф Джи България" АД на наследодателката им П. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2016г. до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на В. М. Г., ЕГН [ЕГН], М. В. М., ЕГН [ЕГН] и М. В. Е., ЕГН [ЕГН] на основание чл.242, ал.1 КЗ /отм./ сумата 38 344.09 евро, представляваща стойността на изплатените от тях вноски за погасяване на задължение по ипотечен кредит №НL47509/ 20.04.2010г., отпуснат от „Юробанк И Еф Джи България" АД на наследодателката им П. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2016г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на адв.Щ. Х. Щ., АК-Х. възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ищците в размер на 8 340 лева за трите инстанции, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати на ищците В. М. Г. и М. В. Е. разноските по делото, както следва: за касационното производство сумата 1029.93 лева; за въззивното прозводство сумата 664.88 лева и за първоинстанционното производство сумата 1 794.76 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК . ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 499.96 лева държавна такса за касационното производство, сумата 821.19 лева държавна такса за въззивното производство и сумата 1 357.38 лева държавна такса за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.