2 Р Е Ш Е Н И Е № 4 гр. София, 27.01.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4608 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение №163/15.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 202/2013 г. от състав на Окръжен съд – Враца. С писмен отговор, ответникът по жалбата я оспорва. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1185/23.10.2013 г. Правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, е свързан със задължението на съда да разгледа законността на прекратяването на трудовото правоотношение дори тогава, когато в заповедта цифровото посочване на основанието е посочено неточно, но основанието се извежда от мотивите на същата заповед, както и правен въпрос относно това, следва ли да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение тогава, когато преди да заведе делото, работникът е бил наясно с причините за уволнението, въпреки неточното цифрово посочване на основанието за това. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното: В случаите, при които трудовият договор е прекратен на основание разпоредби, включващи по две самостоятелни и независими едно от друго безвиновни основания за прекратяване на трудовия договор, работодателят също е длъжен да посочи в заповедта точното основание, което е приложил в конкретния случай. Ако основанието за уволнение е посочено общо като цифрово основание и в съдебното производство се изясни, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор. В този смисъл са постановени цитираните от касатора съдебни решения от ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, като това разрешение се споделя напълно от настоящия съдебен състав. По касационната жалба на [община]. За да достигне до извод за основателност на предявените искове, съдът е счел прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ за незаконосъобразно, тъй като заповедта за прекратяването не е достатъчно обоснована и мотивирана по начин, определящ в достатъчна степен причината за прекратяването на трудовото правоотношение, оттам и възможността на съдебната инстанция да извърши проверка относно съществуването на факта, посочен като основание за прекратяването и неговото съответствие на посочената правна норма. Оттук съдът е приел и лишаването на служителя да узнае за причината, мотивирала работодателя да прекрати трудовото правоотношение и да организира защитата си против него. Горните правни изводи, съдът е обосновал с посочването на две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта – чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ като изрично е посочил в мотивите си, че не съществува пречка трудовото правоотношение да бъде прекратени и на двете основания, но липсва мотивировка на същата, защо са посочени и двете основания. Решението е правилно. Действително тогава, когато цифровото изражение на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е изписано грешно или в случаите, в които са записани две основания, несъвместими заедно, е налице основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед отговора на правния въпрос, тогава, когато работникът е бил предварително уведомен за основанието и това основание му е сведено до знанието, то същия е имал възможност да организира защитата си, знаейки на какво основание се прекратява правоотношението. В случая, това знание се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – заповед, с който ищецът е запознат с новото изискване за длъжността по отношение на изискуемото се образование, новата длъжностна характеристика, в който се съдържа същото, дадената възможност на ищеца да представи доказателства за своето образование, предизвестие, в което изрично е посочено основанието – промяна в изискванията за заемане на длъжността и др. Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът е знаел действителното основание за прекратяването на трудовото правоотношение. При горните данни, съдът е следвало да изследва обстоятелствата, наведени от ищеца по исковата молба, дали въведеното ново изискване за образование е произволно и необосновано и дали същото представлява недобросъвестно упражняване на права на работодателя, предвид твърденията на ищеца, че въвеждането на ново изискване за образование е без обективна необходимост от това. Съдът е изложил мотиви в тази насока, като е приел, че липсват доказателства въвеждането на ново изискване за длъжността по отношение на изискуемото се образование за това, да е продиктувано от обективни причини. При оспорване на законността на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ, в тежест на работодателя е да представи доказателства, установяващи по несъмнен начин обективната необходимост от промяната на образователния ценз за длъжността по длъжностна характеристика. В случая, от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, не са установява наличието на сочените като мотиви в заповедта за изменение на длъжностната характеристика по отношение на необходимото образование да са налице, а именно множество сигнали за лошо медицинско обслужване на домуващите в Д. за с. х. [населено място], чийто директор е бил ищеца, още повече, че наличието на такива сигнали би следвало да се установява с писмени доказателства, каквито по делото липсват. От сравнението на двете длъжностни характеристики – старата, по която е бил назначен на длъжността ищеца и новата, в която е отразено новото изискване за образование, не са установяват различия по отношение на трудовите функции за длъжността, напротив, те са напълно идентични. Въз основа на горното, състава на ВКС приема, че промяната на изискването за образование за заеманата от ищеца длъжност не е наложена от обективни причини и не може да се приеме, че тази промяна съответствува на променени условия за изпълнението на трудовите функции за длъжността. Липсата на доказателства в тази насока и тежестта от доказването на тези факти, води състава до извод, че предявения иск е основателен, като постановеното в тази насока решение на въззивния съд, макар и по частично различни мотиви /отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване/, следва да се остави в сила. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №163/15.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 202/2013 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.