Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията * оттегляне на заявление за заличаване на възбрана


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 297
С., 20,04,2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………...………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 114 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 2 във вр. чл. 577 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 384/4.ІІ.2011 г. на [фирма]-гр. В. Т., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие против въззивното определение № 51 на Г. ОС от 17.І.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 129/10 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на д-вото срещу определение № 2/9.VІІІ.2010 г. на съдията по вписванията при Д. РС, обективиращо негов отказ „да се разпореди исканото оттегляне на заявление с рег. № 893/6.VІІІ.2010 г. за заличаване на наложена възбрана съгласно определение № 404/27.07.2010 г. на Г. окръжен съд”.
Оплакванията на търговеца частен касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно определение в нарушение на материалния закон /ПВ/. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдел отменен атакуваният отказ на съдията по вписванията при Д. РС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. В. Т. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Г. ОС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: „Следва ли при съдебен акт, подлежащ на вписване, но с неясно, двузначно тълкуване, съдията по вписванията да изчака тълкувателното решение на органа, който го е издал, още повече, че вече е бил уведомен за процесното тълкуване; или, алтернативно, сам да поиска такова тълкуване – с оглед важното обстоятелство по извършване на вписването за заличаване на възбрана на спорен имот и охраняване на интересите на собственика на имота?” Тъй като по така релевирания въпрос липсвала съдебна практика, той бил от значение както за точното прилагане на закона /по-специално на „правилата по вписването на заличаване на наложено обезпечение”/, така и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Г. ОС, частната касационна жалба на [фирма]-гр. В. Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
В процесния случай, за да остави без уважение частната жалба на [фирма] /представлявано от управителя си П. Б. Ц./ срещу атакувания отказ на съдията по вписванията, въззивната инстанция е съобразила разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ЗКИР, че молбата за вписване „може да се оттегли с нова молба”, тълкувайки я в насока, че оттеглянето е мислимо само преди вписването, предмет на първоначалната молба, да е било извършено. С оглед на това тълкуване на текста е изгладен и решаващия извод на Г. ОС, че не е възможно, след като възбрана върху недвижим имот е заличена въз основа на съдебен акт и надлежно заявление, „след няколко дни отново да бъде наложена поради оттегляне на заявлението за вдигането й”. Следователно формулираният от търговеца частен касатор релевантен процесуалноправен въпрос е бил разрешен от въззивния съд в отрицателен смисъл. Същият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като правната уредба на вписванията на възбрана върху недвижими имоти, респ. за заличаването й, понастоящем съществува паралелно в закон /ЗКИР/ и в специален правилник /ПВ/, при прилагането на които следва да се отчита не само различната им юридическа сила, но и обстоятелството, че тези два нормативни акта са били приети при съществено различаващи се обществени условия.
Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна, макар и по съображения, различни от оплакванията на търговеца частен касатор.
Съгласно чл. 79 ЗКИР молбата за вписване не може да се подава „под условие, срок или друга уговорка”, а според чл. 32б ПВ правилата на чл. 32а от същия, отнасящи се до отказа за вписване, се прилагат съответно и при „отказ за отбелязване” и „отказ за заличаване”. Следователно законодателят лимитативно е ограничил възможните откази, които съдията по вписванията може да постановява. Сред възможните три не фигурира процесният, атакуван пред въззивния съд, „отказ да се разпореди оттегляне на заявление за заличаване наложена възбрана”. Това сочи на недопустимост на атакувания отказ на съдията по вписванията, потвърден от въззивната инстанция, която по този начин е възпроизвела неговия порок в собствения си съдебен акт. Горният извод се налага и по аргумент от текста на чл. 577, ал. 3 ГПК. Освен, че пред съдията по вписванията се развива „съдебно” по естеството си производство, подчиняващо се поради това на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, ако една възбрана към даден момент е била заличена по молба на заинтересуваната страна, не съществува пречка за повторното й налагане върху същия недвижим имот от съдията по вписванията по местонахождението му: при наличие на друго, последващо основание за това, каквото – съгласно чл. 24, б. „д” ПВ - представлява влязлото в сила определение № 431/17.VІІІ.2010 г. на Г. ОС, постановено по гр. дело № 594/04 г., с което е било извършено тълкуване на определение № 407/28.VІІ.2010 г., отменящо частично допуснато обезпечение на иск в полза на дружеството настоящ частен касатор.
С оглед изложеното и при веднъж вече извършеното от него надлежно заличаване на една вписана възбрана, съдията по вписванията при Д. РС е следвало да се отнесе към т.нар. „нова молба” на управителя на [фирма] като към искане за вписването на друга възбрана върху съответната част от същия недвижим имот – на основание последващ влязъл в сила съдебен акт. Това налага обезсилване на обжалваното въззивно определение, както и потвърденият с него недопустим отказ на съдията по вписванията и връщане на делото на последния за произнасяне по последваща молба за вписване на възбрана.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното определение № 51 на Г. окръжен съд от 17.І.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 129/10 г., КАКТО И потвърденият с него отказ на съдията по вписванията при Д. РС, обективиран в определение № 2 от 9.VІІІ.2010 г. „да разпореди исканото оттегляне на заявление с рег. № 893 от 6.VІІІ.2010 г. за заличаване на наложена възбрана съгласно определение № 407/27.VІІ.2010 г. на Г. ОС”, постановено по гр. дело № 594/2004 г`.
В Р Ъ Щ А делото на съдията по вписванията при Д. РС за произнасяне по съществото на молбата на [фирма]-гр. В. Т., представлявано от управителя си П. Б. Ц. за оттегляне на заявление с вх. № 893/6.VІІІ.2010 г., като по ново искане за вписване на възбрана.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2