Р Е Ш Е Н И Е №34 С., 26.02.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6256 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Д. чрез пълномощника й адвокат В. С. против решение № 378 от 10.07.2014 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 339/5.03.2014 г. по гр.д. № 855/2013 г. на Районен съд-Русе в частта за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт № 37, том ІІ, дело № 204 от 2007 г. на нотариус В. А. при Русенски районен съд договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.07.2007 г. между Н. С. Д. /продавач/ и Н. Л. Д. /купувач/, с който продавачът продава на купувача за сумата от 11 143.30 лв. следния недвижим имот: 304 кв.м. заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 137 кв.м., от която само източната й част с Р. 70 кв.м., състояща се от вход със стълбище към [улица], две стаи, кухня, избени помещения с баня под частта с площ 70 кв.м., таван над частта с площ 70 кв.м. и тераса над кухнята, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от западния вход със стълбище от тавана до избата и от двата клозета на етажа и избата, като привиден и сключен с цел да прикрие договор за дарение на същия имот и между същите страни до размера на 2/4 ид.ч. от описания имот, с които възстановява запазените части на наследниците по закон С. Н. Д. – ¼ ид.ч. и Е. Н. Д. – ¼ ид.ч. и за допускане на съдебна делба на 151/302 ид.ч. от място, намиращо се в [населено място], [улица] площ от 304 кв.м., заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с площ 137 кв.м., от която само източната й част с Р. 70 кв.м., състояща се от вход със стълбище към [улица], две стаи, кухня, избени помещения с баня под частта с площ 70 кв.м., таван над частта с площ 70 кв.м. и тераса над кухнята, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от западния вход със стълбище от тавана до избата и от двата клозета на етажа и избата между съделителите и при права в съсобствеността – С. Н. Д. – ¼ ид.ч., Е. Н. Д. – ¼ ид.ч. и Н. Л. Д. – 2/4 ид.ч. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявените искове. Претендира се възстановяване на направените по делото разноски. С. Н. Д. и Е. Н. Д. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат С. К., в който оспорват основателността на касационната жалба, като претендират възстановяване на направените разноски С определение № 430 от 1.12.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението и 2. За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: За липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., ІV г.о. Въпросите са относими към настоящия правен спор, предмет на който е иск за делба на недвижим имот и лек автомобил /като по отношение на движимата вещ решението на първоинстанционния съд за допускане на съдебна делба е влязло в сила като необжалвано/, останали в наследство от Н. С. Д., поч. 16.02.2012 г., като ищците С. Н. Д. и Е. Н. Д. са низходящи, а ответника Н. Л. Д. е преживяла съпруга на наследодателя. По повод възражението на ответника, че недвижимият имот е нейна собственост въз основа на договор за покупко-продажба, сключен между нея и Н. С. Д. на 11.07.2007 г., ищците са предявили инцидентен установителен иск за признаване нищожност на договора за покупко-продажба, като прикриващ дарение и са поискали да се възстанови запазената им част от наследството на Н. С. Д.. Искът за разкриване на симулацията е основан на твърденията, че приобретателката не е имала нужната финансова обезпеченост и издръжката на семейството е обезпечавана от търговската дейност на наследодателя, като е житейски нелогично последният да е получил от издържаната от него съпруга пари в брой за прехвърления й имот и между страните по договора за покупко-продажба не е извършено разплащане, а същите не са имали и подобно намерение при сключването му. При условията на евентуалност ищците са предявили инцидентен установителен иск ако се приеме, че сделката за покупко-продажба е действителна и е извършено реално плащане на цената, да се признае, че в резултат на извършената възмездна сделка, личният имот на наследодателя е придобил статут на съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи. В отговор на предявените главен и евентуален инцидентен установителен иск ответника Н. В. Д. е навела твърдения, че след заболяването на наследодателя и претърпяната сърдечна операция, ищците се дезинтересирали от него и всички разходи по съпътстващото лечение и издръжката били поети от нея и между двамата били постигната договореност съпругата, която имала спестявания, да закупи имота, а той да има лични средства, с които да покрива разходите си. Във въззивната жалба са били наведени доводи, че изводът на първоинстанционният съд, че договорът за покупко-продажба е симулативен и прикрива договор за дарение, е направен при неправилна преценка на събраните доказателства и установените факти и в противоречие с материалния закон, а по отношение искането за възстановяване на запазена част – неправилно съдът не е определил стойността на цялата наследствена маса. В решението си въззивният съд е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства относно правото на собственост на процесния недвижим имот, здравословното състояние на наследодателя /преживял четири миокардни инфаркта, с хирургична интервенция на 14.03.2006 г. и инвалидизиран с решение на ТЕЛК от 4.09.2006 г./ и финансовите му възможности – продадена на 17.04.2006 г. собствена земеделска земя от 67.880 дка и заедно със съпругата му на 18.10.2011 г. – от 14.445 дка и на 25.10 2011 г. - от 11.315 дка, а на 13.10.2008 г. наследодателят е прехвърлил дяловото си участие в СД в размер на 22 дружествени дяла; наличие на банкова сметка за периода 1.02.2006 г. – 16.02.2012 г., по която са постъпвали парични средства не само от пенсия – на 13.10.2008 г. – сумата 42800 лв. от продажба на конструкции, къща, която сума на 6.10.2008 г. прехвърлил на ответницата Н. Д., както и свидетелските показания на Р. Х., който живее на семейни начала с ищцата С. Д. /Н. Д. бил много богат човек, с предприемчив дух и възможности, основал първата частна фирма в града и имал около 100 работника; след операцията бил много по-жизнен отколкото преди това, правил ремонт и се разправял с майсторите; през 2008 г. продал цех със склад; след операцията не е започвал различен бизнес, но постоянно правел „някакви продажби”; бил умен човек и имал идеи как да се изкарват пари; през лятото на 2007 г. Н. Д. му казал, че „подарил къщата на госпожа Н.”/ и на М. П., бивш съпруг на ответника Н. Д. /който поддържал отношения с Н. Д., в чийто двор държал машини; последният се оплаквал от заболявания, много често бил в болница; последният път когато се видели през 2005 г. Н. Д. споделил, че „има някаква къща, която ще продаде на Н., защото била стегната и да не я дава на други хора”; искал да подсигури съпругата си, като продаде къщата на нея „да не е на пътя”; свидетелят и бившата му съпруга били спестили 8000 щатски долара, които след развода останали при него и които дал на съпругата и сина си през 2007 г. за купуване на къща/. Доказателствата са обсъдени с оглед твърденията на ответника по исковете Н. Д., че е заплатила вписаната в договора за покупко-продажба продажна цена, че към 2006 г. Н. Д. претърпял сложна сърдечна операция и бил изцяло нетрудоспособен, поради което тя поела всички разходи по лечението му и разходите за домакинството, като той нямал спестявания, с които да поеме лечението си, включително и ежедневните си нужди, поради което предложил да продаде процесния имот и с парите да поеме личните си разходи и съпругата му, която имала спестявания предложила тя да купи имота и при изповядване на сделката му предала цената, като по този начин запазила семейното жилище. Прието е, че свидетеля Р. Х. има лични и непосредствени впечатления от здравословното състояние на Н. Д., а показанията му, че през 2008 г. същият продал цех, т.е. и след операцията реализирал доходи, се подкрепят и от извлечението от банковата сметка. По отношение показанията на М. П., че Н. Д. се притеснявал за съпругата си и за нейното осигуряване, е счетено, че опровергават твърдението на ответницата, че по нейна инициатива и по нейно предложение е купила имота, единствено с цел да запази семейното жилище и да осигури средства на съпруга си. При тази преценка на доказателствата, въззивният съд е направил извод, че Н. Д. е имал достатъчно финансови средства и материални възможности, за да заплаща лечението си, както и че след операцията също е реализирал доходи, поради което правилно първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл.165, ал.2 ГПК свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. В случая от писмените доказателства е установено, че наследодателят не е имал финансови затруднения към момента на сключване на процесната сделка, а от гласните доказателства се установява дарственото намерение спрямо съпругата му. Самото дарствено разпореждане правилно е било намалено до размера на запазените части на ищците или по ¼ ид.ч., а съответно правилно е допусната и съдебна делба при тези квоти. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпросът: За липсата на мотиви във въззивното решение. В решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., ІV г.о. е възприета практиката на ВКС по решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. и решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. и е дадено тълкуване, че предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл.269 ГПК/. Аргумент за това са нормите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Изложеното дава основание да се приеме, че и при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Посочената практика на ВКС се възприема и от настоящия съдебен състав, По основанието за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението и 2. За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част. Отговорът на въпросите е свързан с необходимост от тълкуване в кои случаи е необходимо образуване на наследствена маса по чл.31 ЗН и какво е действието на съдебно решение, с което се възстановява запазена част, накърнена с дарение без да е намалено дарението. Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Закона за наследството при регламентацията им /чл.28 и чл.29/ да употребява изразите “част от наследството” и “част от имуществото на наследодателя, тъй като начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл.31 от ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Следователно с оглед същността на правото на възстановяване на запазена част като потестативно право, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл.30 ЗН, то волята на съда, че безвъзмездно разпореждане на наследодателя с негово имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на съдебното решение, тъй като правната промяна – отпадане правата на облагодетелствания от разпореждането и съответно придобиване на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от наследника със запазена част в случаите когато не намира приложение някоя от хипотезите на чл.36 ЗН настъпват за в бъдеще с влизане в сила на решението. Ако в диспозитива на решението си съдът не е отразил волята си за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазената част, то не настъпва потестативния ефект на решението /освен ако не се касае до очевидна фактическа грешка, при която е налице формирана и отразена в мотивите воля, но е пропуснато обективирането й в диспозитива/, съответно между облагодетелствания от дарственото разпореждане и наследника, поискал възстановяване на запазената си част не е възникнала съсобственост, която да бъде прекратена чрез съдебна делба. Когато безвъзмездното разпореждане от наследодателя е извършено чрез договор за дарение или чрез завет изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част се извършва при спазване поредността на действията, посочени в чл.31 ЗН за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл.28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл.32 – чл.35 от ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл.36 от ЗН. В диспозитива следва да намери отражение формираната воля на съда с каква сума се намалява всяко от извършените от наследодателя или от всеки от наследодателите /при съвместно разпореждане от двама наследодатели/ безвъзмездни разпореждания – завет/и и/или дарение/я и каква е правната последица от това – възникване на съсобственост между наследника със запазена част и заветника или надарения, ако не всички наследници със запазена част участват в съдебното производство или ако всички участват - отделяне и връщане в наследството на това, с което се надвишава разполагаемата част, а ако това е невъзможно: задържане на имота от страна на облагодетелствания, при направено от него изрично искане в тази насока и заплащане стойността на накърнението на запазената част по цени към момента на намалението /т.е. постановяване на съдебното решение/ или връщане на имота в наследството за разпределение между наследниците по закон /ако всички са заявили искане за възстановяване на запазена част/ и заплащане стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването. Следователно във всички случаи когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя /наследодателите/ преценката накърнена ли е запазената част се извършва след като се образува и остойности наследствена маса по правилата на чл.31 ЗН, а самото възстановяване – чрез намаляване на дарението с паричната сума, необходима за допълване на запазената част на наследника със запазена част, предявил иска или възражението, а не чрез обикновената дроб, посочена като размер на запазената част в чл.28 и чл.29 ЗН. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване следва, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В. съд не е изложил мотиви по доводите във въззивната жалба по отношение ценене на събраните доказателства, а именно, че материалното състояние на страната по договор за покупко-продажба не е основание да се правят изводи за действителните отношения и намерения при извършването на такава сделка, както и че свидетелските показания и писмените доказателства следва да бъдат ориентирани във времето към момента на сключване на сделката, а не към предишни или следващи такива. В хипотеза, в която се претендира, че договор е симулативен и прикрива друг договор, следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, както и каква е била действителната им воля и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. В пракитката на ВКС по Решение № 31 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г., ІІІ г.о. е дадено тълкуване за тежестта и значението, което могат да придобият няколко косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност биха могли да обосноват извод, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба страните не са целели настъпването на правните последици на възмезден договор, а са желаели да прикрият дарение, като за да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В случая събраните по делото косвени доказателства не могат да обосноват сигурност, че волята на страните по договора за покупко-продажба е била приобретателя да придобие имота при условията на дарение. Установените от свидетеля Р. Х. факти са, че наследодателят бил много богат човек и осъществявал търговска дейност с около сто работници, операцията във връзка със сърдечното му заболяване била през 2006 г., като казал, че е безплатна, след операцията бил жизнен, ходил със съпругата си на гости на свидетеля и ищцата С. Д. и носили подаръци на децата, направил ремонт на къщата и се разправял с майстори, а през лятото на 2007 г. при разговор казал, че е подарил къщата на съпругата си, през 2008 г. казал на свидетеля, че ще даде на съпругата си парите от продажбата на имот. Писмените доказателства установяват извършени продажби през 2006, 2008 и 2011 г. Извлечението от банковата сметка на наследодателя съдържа данни за операции с парични средства за периода от 12.02.2008 г. до 10.02.2012 г. Същевременно свидетелят М. П. установява, че ответницата е разполагала с отразената по договора за покупко-продажба цена, която бил събрана по време на брака между свидетеля и нея и която той лично й предал във връзка с покупката. Твърденията на ищците са, че ответницата не е разполагала с парични средства, за разлика от наследодателя, който осигурявал и цялостната издръжка на семейството и не е имал финансови затруднения. Твърденията на ответницата са, че във връзка със заболяването му, операцията и следоперативното лечение, тя трябвало да осигурява издръжката на семейството, което налагало продажба на имущество, поради което се стигнало и до процесния договор за покупко-продажба. Така събраните доказателства съотнесени към твърденията на всяка от страните не могат да обосноват еднозначен извод, че волята на наследодателя и съпругата му при сключването на договора за покупко-продажба е за придобиване на собствеността от последната при условията на дарение, тъй като установените доказателствени факти не позволяват формиране на сигурен извод в тази насока. Свидетелят Р. Х. предава впечатленията си от общуването с Н. Д. и това което последния е споделял в разговорите им, включително и че е подарил къщата на съпругата си, докато впечатленията на свидетеля М. П. са, че Н. Д. казал още през 2005 г., че ще продаде къщата на съпругата си, за да не отива при чужди хора. И двамата свидетели са заинтересовани от изхода на спора, доколкото първия живее на съпружески начала с ищцата С. Д., а втория е бивш съпруг на ответницата, с която имат син. Основание за кредитиране на свидетелските показания не могат да се изведат и от установените по делото факти за сключени сделки на разпореждания с недвижими имоти - първото разпореждане с имот на наследодателя е от 2006 г. скоро след претърпяната оперативна интервенция, но липсват данни каква сума е получена от покупко-продажбата и за какво е изразходвана, а останалите сделки са сключени през 2008 и 2011 г., т.е. след процесната покупко-продажба – както и от движението по банковата сметка на наследодателя, по която не фигурират данни, относими към момента на сключване на процесния договор през 2007 г. Фактите, че Н. Д. винаги е разполагал с финансови възможности и е казал, че е подарил къщата на съпругата си, съпоставени с липсата на конкретни данни за финансовото му състояние, установеното влошено здравословно състояние, изискващо средства за лечение – хигиено-диетичен режим и медикаментозно лечение, отразени в представените епикризи /дори и да не е заплатено за хирургичната интервенция през 2006 г./ и разговори, че желае да продаде къщата на съпругата си, която към релеватния момент на сделката е разполагала с покупната цена, не позволят формиране на сигурен извод, че при сключването на договора за покупко-продажба страните по него са прикрили действителната воля прехвърлянето на собствеността да стане при условията на договор за дарение, следователно ищците, чиято е доказателствената тежест не са провели главно доказване на фактите, относими към твърдяната относителна симулация. При неустановяване симулативността на волеизявленията за прехвърляне на собствеността чрез договор за покупко-продажба, то обстоятелството дали цената в действителност е платена или не е относимо към изпълнението на поетото договорно задължение, но не и към действителността на договора. Основателни са и доводите в касационната жалба, че въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба е постановено при съществено нарушение на материалния закон. П. нищожността на договора за покупко-продажба като прикриващ дарение не води до отпадане правата на приобретателя Н. Д. нито до възстановяване запазената част на ищците, както неправилно е приел въззивния съд. С оглед отговорът на въпросите обусловили допускане на касационното обжалване, наследниците с право на запазена част, които са поискали възстановяване, придобиват вещно право върху имот, дарен от наследодателя, само ако след образуване на наследствена маса по реда на чл.31 ЗН съдът прецени, че запазената им част е нарушена и я възстанови, постановявайки изричен диспозитив за намаление на дарението със сумата, необходима за допълване на запазената част, като действието на възстановяването в случай като настоящия, когато по делото участват всички наследници със запазена част, се преценява съобразно хипотезите на чл.36 ЗН, формираната воля за което отново се отразява в диспозитива, след което се формира извод налице ли е съсобственост и при какви права с оглед произнасяне по иска за делба. В обобщение въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявените инцидентен установителен иск по чл.26, ал.2, пр.последно във връзка с чл.17, ал.1 ЗЗД, както и на иска за съдебна делба, доколкото процесният недвижим имот се явява собственост на ответника Н. Д. въз основа на сключения с наследодателя договор за покупко-продажба. Волеизявленията на страните по договора са, че покупната цена е заплатена и по делото е установено, че това е станало с лични средства на купувача Н. Д., придобити преди сключване на брака й с наследодателя /показанията на свидетеля М. П., в които единствено се съдържат данни за произхода на средствата, с които е разполагала Н. Д./, поради което не е възникнала съсобственост и на евентуалното основание, на което се позовават ищците, а именно че закупеният имот е станал съпружеска имуществена общност. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 2745.00 лв. На основание чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс всеки от ищците следва да заплати държавна такса по иска за делба в размер на 50.00 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ против решение № 378 от 10.07.2014 г., постановено по гр.д. № 479 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Русе, гражданска колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и Е. Н. Д., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 адвокат С. К. против Н. Л. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], у.”Църковна независимост” № 11, адвокат В. С. иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.първо, предл.последно вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нотариален акт № 37, том ІІ, дело № 204/2008 г. на Нотариус В. А. с район на действие Русенски районен съд договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 11.07.2007 г. между Н. С. Д. /продавач/ и Н. Л. Д. /купувач/, с който продавачът продава на купувача за сумата 11143.30 лв. следния недвижим имот: дворно място с площ от 151 кв.м., част от имот номер 2913 с площ от 305 кв.м., представяващо УПИ ХІІІ-2913 в кв.33 по плана на [населено място], заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда, само за източната й част с разгърната застроена площ от 70 кв.м., а цялата площ от 137 кв.м., състояща се от вход със стълбище от към [улица], две стаи, кухня, избени помещения с баня под частта с площ от 70 кв.м., таван над тези помещения с площ от 70 кв.м. с тераса над кухнята, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата /западния вход със стълбище от тавана до избата и двата клозета на етажа и избата/, като привиден и с цел да се прикрие договор за дарение на същия имот и иск за допускане на съдебна делба на същия имот. ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН [ЕГН] и Е. Н. Д., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 адвокат С. К. да заплатят на Н. Л. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], у.”Църковна независимост” № 11, адвокат В. С. разноски за съдебното производство в размер на 2745 лв. ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 адвокат С. К. да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса по иска за делба в размер на 50.00 лв. ОСЪЖДА Е. Н. Д., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 адвокат С. К. да заплати по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса по иска за делба в размер на 50.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: