Р Е Ш Е Н И Е № 322 гр.София, 28.06.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 725/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 324/ 25.02.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 725/ 2010 г., по жалба на „3 С С.” АД, е допуснато до касационно обжалване решение на Софийски градски съд от 16.12.2009 г. по гр.д.№ 5919/ 2009 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. С. В., извършено със заповед № 306/ 18.12.2008 г. на изпълнителния директор на „3 С С.” АД и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „организатор”, като е отхвърлена претенцията на В. В. касаторът да бъде осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 500 лв. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори на материалноправният въпрос трябва ли при извършване на подбор по чл.329 от КТ работодателят да формира цифрова оценка на атестираните служители по отделните показатели, по които същите биват сравнявани и ако такава не е формирана, прави ли това извършеният подбор незаконен. Касационният съд приема, че подобно задължение за работодателя не съществува. Съгласно установената практика (включително уеднаквената по реда на чл.291 от ГПК с решения на ВКС № 616 от 15.10.2009 г. по гр.д.№ 1327/ 2009 г., ІІІ г.о., № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1446/ 2009 г., ІV г.о., № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 3912/ 2008 г., ІV г.о.), документирането на подбора не е задължително. Работодателят може да състави писмени актове за улесняване на доказването, че подборът е извършен, но не е длъжен да стори това. Няма значение за законосъобразността на подбора и обстоятелството дали той е извършен направо от работодателя, или същият е назначил комисия, която да оцени сравняваните работници. Също така не подлежи на съдебен контрол преценката на работодателя на кои от законоустановените критерии за извършване на подбора придава по-голяма тежест при оценяване на работниците. Поради това обстоятелството, че в протокола за подбор не е посочено колко точки се дават по отделните показатели, по които е оценяван работникът, е ирелевантно за законността на подбора. Щом е установимо какви качества на работника са обсъдени и защо той е оценен по-неблагоприятно в сравнение с останалите подбирани работници или служители, това е достатъчно за установяване на формалната законосъобразност на подбора. Съдът може да проверява дали действително работникът няма качествата, отразени в протокола, но не и с каква тежест по всеки показател работникът трябва да бъде оценен. При този отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, жалбата срещу атакуваното въззивно решение е основателна. Въззивният съд е счел извършеният от работодателя подбор за незаконосъобразен, тъй като ищецът и още 13 служители със сходни длъжности са оценявани по общо 17 критерия, без да е ясно каква е относителната тежест на тези критерии и каква точно цифрова оценка е дала комисията на ищеца по всеки един от тях. Работниците били оценени с посочване на глобален брой точки, без да е установено по кой показател колко точки се определят. Според въззивния съд това опорочава извършения подбор, тъй като не може да се определи относителната тежест на всеки от критериите за отделните служители. Този изводи не съответстват на материалния закон, съобразно изтълкуваното по - горе негово съдържание. Законосъобразността на подбора се преценява според това, дали работникът действително не притежава качествата, заради които е получил по-ниска оценка, а не според това, каква относителна тежест имат отделните показатели, по които оценката е формирана. Следователно въззивното решение е постановено в неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. То следва да бъде отменено, не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищецът е работил в ответното „3 С С.” АД въз основа на правоотношение, възникнало от трудов договор от 01.08.2000 г, на длъжност „охранител”, впоследствие е преназначен на длъжност „организатор”. На 24.10.2008 г. съветът на директорите на дружеството-работодател е приел решение за създаване на ново длъжностно разписание и за съкращаване на щатните бройки, отпадащи според изготвените разписания, включително на звена „Организатори” към направление „Мониторинг”, каквато длъжност е заемал ищецът. Със заповед от 28.11.2008 г. изпълнителният директор на дружеството е назначил комисия за извършване на подбора, която на 01.12.2008 г. е оценила 13 работници, работещи на длъжността „организатор” в „3 С С.” АД. За всеки от тези работници са обсъдени какво образование и квалификация има, както и какви са качествата, които обуславят по-добро или по-лошо изпълнение на възложената работа. За ищецът В. е посочено, че няма образование и квалификация, относими към предмета на дейност на дружеството, няма предишен опит и стаж на длъжността, наказван е дисциплинарно, често отсъства от работа, не се среща с екипа си и не развива качествата на подчинените си. Работникът е оценен с предпоследен резултат от всички сравнявани лица и комисията е предложила на работодателя трудовото правоотношение с него да бъде прекратено. На 09.12.2008 г. на ищеца е връчено предизвестие за уволнение поради съкращаване на щата, а на 18.12.2008 г. му е връчена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, издадена от изпълнителния директор на „3С С.”АД. Уволнението е извършено в съответствие с изискванията на закона. Неоснователни са доводите на ищеца, че не е налице реално съкращаване на щата. Същият не е оспорил документите, които установяват взетото решение на съвета на директорите на „3 С С.” АД, а и от заключението на приетата по делото експертиза е видно, че щатът в действителност е съкратен. Също от експертното заключение е видно, че не е вярно твърдението на ищеца на същата длъжност в дружеството да са назначени, в периода след взетото решение от съвета на директорите, други лица на сходни длъжности. Преназначени са лица, които са участвали в подбора, но не и нови служители. Не е вярно и твърдението на ищеца, че заповедта за уволнението му не е подписана от изпълнителния директор на ответното дружество – заключението на назначената по делото почеркова експертиза установява, че заповедта носи подписа на лицето, означено като нейн издател. И тъй като съдът приема за законосъобразен извършения подбор, то никое от основанията за отмяна на уволнението, изложени от ищеца в исковата молба, не е налице. Исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност са неоснователни и следва да се отхвърлят. Искът за заплащане за обезщетение за оставане без работа е отхвърлен от въззивния съд и в тази част решението му следва да бъде оставено в сила, тъй като обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ работодателят не дължи тогава, когато уволнението бъде признато за законно извършено. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд от 16.12.2009 г. по гр.д.№ 5919/ 2009 г. в обжалваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. В., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против „3 С С.” АД, [населено място], [улица], Е.[ЕИК], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на В. С. В., извършено със заповед № 306/ 18.12.2008 г. на изпълнителния директор на „3 С С.” АД и по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: