3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168 София, 25.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 92/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. В. чрез адв. Д. К., срещу определение № 613 от 06.11.2013 г. по в. ч. гр. д. № 504/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2868 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 2765/2013 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на държавна такса. Ответницата по частната касационна жалба Р. В. С. счита същата за неоснователна. При проверка допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Г. Т. В. е предявил срещу Р. В. С. иск за прогласяване нищожност на основание чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл на саморъчно завещание от 22.01.2009 г., с което М. Й. Василева - наследодателка на ищеца, завещала в полза на ответницата цялото си недвижимо и движимо имущество, права и влогове. Варненският окръжен съд, който приел, че делото е родово подсъдно нему, намерил предявения иск за оценяем, като цената му се определя по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, а тъй като искът не е вещен и не се претендира право на собственост, разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е неприложима. Дължимата държавна такса от 20 094.10 лева /при първоначално внесена такава от 50 лева/ не е внесена в дадения от съда срок, исковата молба е приета за нередовна и производството по делото е прекратено. Въззивният съд потвърдил определението, като изложил съображения, че завещанието е едностранна сделка, подчиняваща се на режима на двустранните договори по отношение на процесуалния ред за оспорването й. Установяването на нищожността в случая е чрез отрицателен установителен иск за несъществуването на сделката, като не се касае за иск за право на собственост по смисъла на чл. 71, ал. 2 ГПК. По искове за не/съществуване на договори, цената на иска се определя от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот - от данъчната оценка съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и върху тази цена се събира държавна такса в размер на 4%. В изложението за допускане на касационно обжалване е поставен въпросът: как се определя размерът на държавната такса по иск за прогласяване нищожност на завещание, когато същото има за предмет вещни права върху недвижими имоти. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, според която правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарната цена на вещното право, в т. ч. и по облигационни искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори. Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, който е определящ изхода на спора по редовността на исковата молба, и същевременно е от значение за точното прилагане на закона /чл. 68, чл. 69, ал. 1, т.т. 2 и 4 ГПК, чл. 71 ГПК/. Преди всичко следва да се посочи, че настоящият състав на ВКС не се произнася по въпроса дали искът за нищожност на завещание е оценяем или неоценяем /поставян от жалбоподателя пред първоинстанционния и въззивния съд/, защото в разглеждания случай той е разрешен с решение № 1638/18.07.2013 г. по в. гр. д. № 831/2013 г. на Варненския окръжен съд. С него, действащият като въззивна инстанция окръжен съд, обезсилил първоинстанционното решение по гр. д. № 13483/2011 г. на Варненския районен съд, и приел иска за оценяем, а тъй като цената, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК на 503 602.40 лева, е над посочената в чл. 104, т. 4 ГПК, иззел делото от районния съд, който разгледал иска като неоценяем. Решението на окръжния съд е влязло в сила като необжалвано от страните по делото, включително и от жалбоподателя. Следователно, спорът е съсредоточен върху това дали по иск за нищожност на завещание е приложима разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК, според която когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. С определения, постановени в производства по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика, е прието, че правилото на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложимо във всички случаи, когато цената на иска се определя от данъчната или пазарната цена на вещното право, в т. ч. и по облигационни искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, както и за сключване на окончателен договор - определение № 397/29.06.2010 г. по ч. гр. д. № 176/2010 г., определение № 580/13.10.2010 г. по ч. гр. д. № 441/2010 г., определение № 348/07.05.2012 г. по ч. гр. д. № 156/2012 г., всичките на ВКС, ІV-то г. о., и др. Приложено към разглеждания случай, това становище налага да се приеме, че и по иск за нищожност на завещание като едностранна сделка, към която правилата относно договорите намират съответно приложение, държавната такса ще бъде определена съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че размерът на държавната такса е определен неправилно. След като цената на иска е 503 602.40 лева, то дължимата такса е 4% върху една четвърт от цената на иска и възлиза на 5 036.02 лева. Неправилно при това положение от ищеца е поискано до довнесе 20 094.10 лева държавна такса, вместо 4 986.02 лева и неизпълнението на това указание е санкционирано с връщане на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК. В обобщение, обжалваното определение на въззивния съд, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, ще бъдат отменени като неправилни, а делото ще бъде върнато на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 613 от 06.11.2013 г. по в. ч. гр. д. № 504/2013 г. на Варненския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 613 от 06.11.2013 г. по в. ч. гр. д. № 504/2013 г. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 2868 от 24.09.2013 г. по гр. д. № 2765/2013 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: