1 Р Е Ш Е Н И Е № 191 С., 18.03.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Стефка Тодорова изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 824/2009 година. Производство за разглеждане на касационни жалби по чл. 290 ГПК. Ищците по делото С. Н. У. и М. Н. У. са подали касационна жалба срещу въззивно решение на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1556/2008 год., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Старозагорския районен съд по гр. д. № 998/2007 г., в частта за отхвърляне на исковете им за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер 15 000 лв. до предявения размер 30 000 лв., поотделно на всеки от двамата. Двамата жалбоподатели искат уважаване на исковете им изцяло в размер на 30 000 лв. Ответникът по делото [фирма], [населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 1556/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са уважени исковете на тримата ищци, както следва: на Д. У. за сумата 13 200 лв., на С. У. за 15 000 лв. и на М. У. за 15 000 лв.. Жалбоподателят моли да бъдат отхвърлени изцяло исковете и да му се присъдят разноските по делото. При касационната проверка се установи следното: По жалбата на ищците С. и М. У.: Двамата жалбоподатели се позовават на допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като считат, че определеното им обезщетение от по 15 000 лв. не съответства на причинените им болки и страдания и следва да бъде увеличено на 30 000 лв. за всеки. Искането е необосновано. Първоинстанционният и въззивният съд са приложили точно закона – изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като са приели, че равностойна парична компенсация за неимуществените вреди на всеки от двамата ищци е сумата 15 000 лв.. В мотивите на въззивното решение правилно е посочено обстоятелството, че и двамата ищци, които са на възраст около и над 40 години, и сами осигуряват материалните си нужди, не са изпитали допълнителна травма от загубата на баща им като материална подкрепа. От гласните доказателства по делото е установено, че и двамата живеят и работят в [населено място], където са се установили още като студенти, там имат свои семейства, и в този смисъл допълнителната емоционална близост, която се поражда от съвместното съжителство, е била прекъсната спрямо баща им в продължение на години преди злополуката и последвалата му смърт, което обстоятелство има своето значение при определяне на размера на моралните вреди. По жалбата на ответника [фирма], [населено място]: Жалбоподателят претендира за отхвърляне изцяло на исковете на тримата ищци, но фактически излага съображения за намаляване на отговорността му на основание чл. 201, ал. 2 КТ и съответно намаляване на присъдените обезщетения. Позовава се и на неправилно определяне размера на обезщетенията по чл. 52 ЗЗД. Жалбата е неоснователна досежно искането за прилагане на чл. 201 ал. 2 КТ – намаляване на отговорността на работодателя, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука поради груба небрежност. Доводите на жалбоподателя се основават на неговите предположения за причините и механизма на трудовата злополука на наследодателя на ищците, а именно, че падането му по стълбите в резултат на препъване се дължи единствено на грубото му лекомислие и самонадеяност, като е започнал да пренася масичка по стълбите на сградата, без да потърси съдействие от колегата му и без да прояви необходимото внимание при самостоятелното му движение по стълбите. Въззивният съд правилно е констатирал, че тези твърдения са само предположения, тъй-като липсват доказателства за начина, по който е станала злополуката и наред с това правилно е посочил, че обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ може да бъде ограничена само при допусната груба небрежност от пострадалия работник, каквато в случая не е била налице. Неоснователна е касационната жалба на [фирма] относно размера на присъденото обезщетение на ищцата Д. У. от 13 200 лв.. Въззивният съд е взел предвид, че нейната начална претенция за обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. и тази сума съответства на действително претърпяните от нея болки и страдания, като се има предвид, че тя е живяла заедно с наследодателя и неин съпруг до смъртта му, а след това е останала да живее сама в общия й дом, което допълнително увеличава болките и страданията от загубата на най-близкия й човек и другар в живота. След намаляване на сумата 30 000 лв., с полагащата се на ищцата У., част от застрахователното обезщетение 16 800 лв., платено на тримата наследници на починалия, т. е. след приспадане на сумата 5600 лв., същата ищца има право да получи сума, по-голяма от присъдения размер 13 200 лв.. Ето защо няма правно основание за намаляване на така присъденото в нейна полза обезщетение. Основателна е жалбата на [фирма] относно крайния размер на дължимото обезщетение на другите двама ищци. Както е казано по-горе, синовете на починалия - С. и М. У., следва да бъдат обезщетени със сумата от 15 000 лв., за всеки от двамата поотделно. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, това обезщетение следва да се намали с полагащата им се част от изплатеното застрахователно обезщетение 16 800 лв., т. е. със сумата 5600 лв.. При това положение, всеки от двамата следва да получи по 9 400 лв. обезщетение от ответника. По изложените съображения, следва да бъде оставено в сила въззивното решение досежно иска, предявен от Д. У. и относно разноските за държавна такса по нейния иск, да бъде отменено същото решение в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение досежно исковете на С. и М. У., досежно разноските, дължими между страните и разноските, дължими от ответника за държавна такса по исковете на С. и М. У., като се постанови ново решение от касационния съд. По въпроса за разноските между страните и държавната такса, съдът има предвид следното: Ищцата Д. У. е направила разноски само в първоинстанционното производство по делото в размер на 304 лв, съгласно наличните към досието на делото документи - 300 лв. е нейната 1/3 част от заплатеното от тримата ищци адвокатско възнаграждение 900 лв. и отделно само тя има две вноски по 2 лв.. Тъй-като искът на У. е уважен изцяло с окончателното касационно решение, ответникът [фирма] й дължи за разноски 304 лв. При определяне на разноските между страните по отношение на исковете на С. и М. У., касационният съд взе предвид относимите по този въпрос документи. За производството по делото двамата ищци са направили разходи за адвокатско възнаграждение в размер, общо 2600 лв. – 600 лв. е тяхната част по адвокатското пълномощно за 900 лв. пред първоинстанционния съд, 1000 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и 1000 лв. – пред касационния съд, т. е. всеки от двамата е направил разноски по 1300 лв. за иска му в размер на 30 000 лв. Съобразно уважената част на иска – 9400 лв., всеки ищец има право на разноски в размер на 407 лв.. В производството по делото, ответникът [фирма] е направил разноски за трите инстанции в размер на 2200 лв., от които, по 800 лв. за адвокатско пълномощно пред първоинстанционния и въззивния съд и 600 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство. От общата сума 2200 лв., следва да се приспадне 1/ 3 част, която е разход за защитата на ответника по оспорване иска на Д. У., от което следва, че по исковете на другите двама ищци, има направени разноски за 1466 лв. или по 733 лв. за всеки от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноските съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая, отхвърлената част на иска от 30 000 лв, предявен поотделно от С. У. и от М. У. е 20 600 лв. и всеки от тях двамата дължи на ответника разноски в размер от по 503 лв. След компенсация с тяхното вземане за разноски от по 407 лв., следва, че всеки от двамата ищци дължи на ответника разноски от по 96 лв.. С първоинстанционното решение е осъден ответника да заплати държавна такса по трите иска в размер на 1728 лв. по сметка на райнния съд. Тъй-като по иска на Д. У. за 13 200 лв. решението е окончателно потвърдено, следва, че дължимата по нейния иск, държавна такса в размер на 528 лв. от общата сума 1728 лв., също е потвърдена и тя се дължи по сметка на Старозагорския районен съд и по неговата сметка се дължи от ответника сумата 216 лв. разноски за вещото лице, както е постановено с първоинстанционното решение. За разликата над 528 лв. до сумата 1728 лв. за държавна такса, следва да се отмени въззивното решение, потвърдило първоинстанционното решение и се присъди нова сума за държавна такса по крайния размер на уважените искове на С. и М. У. от по 9 400 лв.. За първоинстанционното производство държавната такса е 376 лв., за въззивното и за касационното обжалване по 50 на сто, или общо за трите инстанции 752 лв. държавна такса за всеки иск, а за двата иска, дължимата от ответника държавна такса е 1504 лв., която следва да се присъди по сметка на ВКС, като решаващ съд. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23. 1. 2009 г. по гр. д. № 1556/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 6. 8. 2008 г. по гр. д. № 988/2007 г. на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА, с която е осъдено [фирма], [населено място] да заплати на Д. К. У. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 13 200 лв., ведно със законната лихва от 16. 7. 2007 г. до изплащане на сумата, да заплати на Държавата по сметка на Старозагорския районен съд сумата 528 /петстотин двадесет и осем/ лева за държавна такса и 216 лева разноски за вещо лице. ОТМЕНЯ решението на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1556/2008 г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на С. Н. У. и на М. Н. У., двамата със съдебен адрес в [населено място], обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 9 400 /девет хиляди и четиристотин/ лева, на всеки от тях двамата поотделно, ведно със законната лихва, считано от 16. 7. 2007 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля всеки от предявените от тях искове за разликата над уважения размер 9 400 лв. до претендирания размер 30 000 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. К. У. от [населено място] сумата 304 /триста и четири/ лева разноски по делото за всички инстанции. ОСЪЖДА С. Н. У. и М. Н. У., всеки от двамата поотделно, да заплати на [фирма], [населено място] сумата 96 /деветдесет и шест /лева разноски по делото, по компенсация. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 1504 /хиляда петстотин и четири/ лева за държавна такса. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: