РЕШЕНИЕ № 359 София, 05.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1878/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №78/31.5.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №344/29.6.2010 г. по гр.д.№342/2010 г. по описа на Софийския окръжен съд,г.г., по подадена от ответника по исковата молба – “И.-21” АС – София, приподписана от адв. В., касационна жалба, вх.№27781/14.10.2010 г., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, по процесуалноправния въпрос относно възможността за събиране на доказателства във въззивното производство, предвид обстоятелството, че ищцата е представила пред въззивната инстанция доказателства в подкрепа на иска си по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. В. решение е допуснато до касационно обжалване по посочения иск на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. Отговор на поставения въпрос е даден с решение №893/29.12.2010 г. по гр.д.№111/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че видовете доказателства, които могат да се представят пред въззивната инстанция са три, като първата от тях включва доказателства, които страните не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Досежно втората група е прието, че тя включва доказателства, които са нововъзникнали след подаване на жалбата, съответно след изтичането на срока за отговор, а третата група включва тези, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати от него процесуални нарушения. С оглед вариантният отговор на въпроса, досежно конкретния случай следва да се приеме, че е налице третата хипотеза съобразно разпоредбите на глава ХХV ГПК. В случая е налице бързо производство по смисъла на чл.310, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно нормите на чл.317, във връзка с чл.312, ал.1, т.2, вр. чл.146 ГПК въззивната инстанция следва да извърши процесуални действия идентични с тези на първата инстанция, включително и такива, които са пропуснати от първоинстанционния съд по искане на жалбоподателя. По основателността на касационната жалба. Във въззивното производство окръжният съд е допуснал ангажирането на доказателства от страна на въззивната жалбоподателка – ищца по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 ГПК, прилагайки разпоредбите на чл.312, ал.1, точка 2, във връзка с чл.317, вр.чл.146, ал.2 ГПК. Въз основа на това въззивната жалбоподателка е представила писмени доказателства, установяващи основанието на иска и съдът е постановил решение на основание чл.271, ал.1, изречение първо, хипотеза втора ГПК, уважавайки претенцията. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския окръжен съд се правят оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.266, във връзка с чл.146 ГПК. Твърди се, че ищцата е имала възможност да иска допълване на доклада на първоинстанционния съд в сроковете по чл.312, ал.2 ГПК, поради което е настъпила преклузията по чл.313 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне предявения иск. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. В.. Ответницата по касация – П. Г. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация, становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на С. окръжен по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ е правилно. Отговорът на поставения въпрос изчерпателно обхваща случаите, при които могат да се ангажират и допуснат доказателства във въззивното производство. С оглед конкретния случай въззивната инстанция е постановила решението си по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ при спазване изискванията на процесуалния закон. Наведените от въззивната жалбоподателка – ищца, доводи са за липса на указания за кои от твърдяните факти не се сочат доказателства, както и за това, че липсва разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по претенцията за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. При положение, че първоинстанционният съд е извършил такова опущение, както е в настоящия случай, то не следва да се приеме че преклузията по чл.313 ГПК е настъпила, и процесуалните действия на въззивната инстанция, извършени с определението от 20.10. 2010 г. не представляват нарушение на съдопроизводствените правила. Точно обратното съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл.317, във връзка с чл.чл.312, ал.1, т.2 ГПК. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба на ищеца, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №344/29.6.2010 г. по гр.д.№342/2010 г. по описа на Софийския окръжен съд,г.к. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: