6 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 27.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Даниела Стоянова гр. дело № 5360/2015 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение №57 от 12.01.2016г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на М. С. Ц., подадена чрез адв. И. от АК [населено място], и насрещна касационна жалба, подадена от Районен съд [населено място], на решение №82/31.03.2015г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №129 от 20.05.2015г., постановено по в.гр.д. № 42/2015г. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на М. С. Ц. против Прокуратура на Република България и Районен съд [населено място] с правно основание съответно чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ и чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която Районен съд [населено място] е осъден на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ да заплати на М. С. Ц. сумата от 1000лв., заедно със законната лихва от 21.02.2012г. до окончателното плащане и разноски в размер на 37,83лв. В касационната жалба на М. С. Ц., насочена против въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло. В насрещната касационна жалба, подадена от Районен съд [населено място], против въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди е осъден да заплати сумата от 1000лв., заедно със законната лихва от 21.02.2012г. до окончателното плащане и разноски в размер на 37,83лв., се релевират доводи за недопустимост на решението като постановено срещу ненадлежен ответник, алтернативно – като произнесено по непредявен иск. Релевират се и доводи за неправилност и необоснованост на решението. Искането е за обезсилване на решението в обжалваните части и прекратяване на производството, алтернативно – за отмяна на решението и отхвърляне на претенцията изцяло. Районен съд [населено място] като ответна по жалбата на М. С. Ц. страна с представен писмен отговор оспорва жалбата. Ответната страна Прокуратурата на РБ в пледоария по същество чрез прокурор С. взема становище за недопустимост на решението. С цитираното по-горе определение №57 от 12.01.2016г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваните части за извършване на преценка за допустимостта на решението, както и поради противоречие на въззивното решение със задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР№5/2013г. от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС, постановено по т.д.№5/2013г., по въпроса: „При иск срещу държавата за вреди, причинени на граждани от незаконно осъждане на наказание по НК, когато лицето впоследствие е оправдано, следва ли да отговаря като ответник по делото и процесуален субституент на държавата съдът, постановил осъждането?” Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Ищецът е предявил иск срещу Прокуратурата на РБ и PC- П. за осъждането им солидарно да платят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв. Заявил е искане за солидарното им осъждане, въпреки, че е посочил различни основания за ангажиране на отговорността им - твърдение за вреди от незаконно повдигнато обвинение на 09.06.2010г. по отношение на ответника П. и твърдение за вреди от незаконно осъждане с влязла в сила присъда на PC- П., отменена след възобновяване на делото от ВКС и последващо оправдаване с влязло в сила решение на ВКС от 21.02.2012г. Първоинстанционният съд е уважил иска до размер 15000лв. със законната лихва, като за разликата е постановил отхвърлянето му. Въззивни жалби срещу това решение са подадени от ищеца, от П. и от РС [населено място]. С решението си въззивният съд приел, че отговорността по ЗОДОВ е на Държавата. В производството тя участва чрез процесуални субституенти, съответното държавно учреждение, в което са работили длъжностните лица. Посочил е, че ЗОДОВ урежда деликтна отговорност, това са материално правни разпоредби, поради което отговорността се реализира съгласно разпоредбата действала към момента на осъществяването на фактическия състав на деликта. В случая отговорността е възникнала с влизане в сила на оправдателната присъда на 21.02.2012г., поради което ЗОДОВ се прилага с редакцията към този момент. Квалификацията на предявените искове е по чл. 2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./. Основанията за отговорност са изрично предвидени в закона- незаконно обвинение и незаконно осъждане. Това са две самостоятелни основания за търсене на отговорност от Държавата. При незаконното обвинение надлежен процесуален субституент е Прокуратурата на РБ, а при незаконното осъждане с влязла в сила присъда, която след това е отменена след възобновяване - надлежен процесуален субституент на Държавата е съдът, който е постановил осъдителната присъда - в случая това е РС- Павликени. Приел е, че това са два самостоятелни иска, с две различни обособени основания за отговорност на Държавата, както и, че е недопустимо процесуалните субституенти да отговарят солидарно.Съобразно изложеното е обосновал извод, че по първия иск по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ отговаря Прокуратурата на РБ, а по втория иск по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ отговаря PC- П.. Относно иска по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ съдът е приел, че на ищеца е повдигнато обвинение за тежко престъпление, предвидено е наказание лишаване от свобода, накърнени са били честта, достойнството и правото на добро име в обществото, имало е разгласяване в пресата, обаче продължителността на производството е била разумна- около 1г. и половина, не е имал други процесуални ограничения, не се е отразило на здравословното му състояние, ищецът е бил пенсионер, поради което е обосновал извод, че справедливият размер на обезщетението е 2000лв. Аналогично по иска по чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ ищецът е бил осъден за тежко престъпление на лишаване от свобода, като изтърпяването е отложено по чл. 66 от НК, накърнени са били честта, достойнството и правото на добро име в обществото, имало е разгласяване в пресата, обаче продължителността на осъждането е било около 5 месеца, не е имал други процесуални ограничения, не се е отразило на здравословното му състояние, ищецът е бил пенсионер. По тези съображения е счел, че справедливият размер на обезщетението е 1000лв. Като краен резултат съдът е уважил иска по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, предявен срещу П., до размер 2000лв., ведно със законната лихва от 21.02.2012г. до окончателното плащане, като е отхвърлил същия до претендирания размер от 30000лв. Уважил е и иска по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен срещу РС [населено място], до размер 2000лв., ведно със законната лихва от 21.02.2012г. до окончателното плащане, като е отхвърлил същия до претендирания размер от 30000лв. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е мотивирал правния си извод, че по иска с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ред. към 06.03.2009г./ надлежен процесуален субституент на Държавата е съдът, който е постановил осъдителната присъда - в случая - РС- Павликени, в отклонение от правните разрешения, приети с ТР№5/2013г. от 15.06.2015г. на ОСГК на ВКС по т.д.№5/2013г. С това решение е прието следното: Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 ЗОДОВ/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ- ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съответният съд като съдебна инстанция не е процесуално легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано или административното наказание отменено, защото това е станало в съответствие с изискванията на процесуалния закон. В резултат от действията на съда като субект в наказателния процес и национален съд по правата на човека по смисъла на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в крайна сметка се е стигнало до признаване на лицето за невиновно и оправдаването му. По този начин съдът в рамките на самия наказателен процес е взел мерки за отстраняване причините за допуснатото увреждане. В противен случай би могло да се стигне до хипотезата съдът, който е възобновил наказателното дело /ВКС/ като по този начин е поправена допусната грешка, да представлява държавата и за това, че по реда на инстанционния контрол преди това е потвърдил осъдителна присъда. Същият резултат ще се получи и в случаите, при които съответната съдебна инстанция е постановила мярка за неотклонение задържане под стража или е потвърдила такава, а след възобновяването на наказателното дело е оправдала лицето. В процесния случай касационната инстанция констатира също, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба. В същата е налице несъответствие между обстоятелствена част, съдържаща факти, относими към заявени две самостоятелни искови претенции - чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ насочена срещу П. и чл. 2, ал.1, т.З от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ насочена срещу РС [населено място], и петитум – заявено е искане за присъждане на обезщетение в общ размер 30000лв. солидарно от двамата ответника. При това положение е налице липса на яснота за вида и обема на търсената съдебна защита спрямо всеки от ответниците, не е ясна каква е цената на всеки от двата иска. Първоинстанционният съд изобщо не е констатирал тази нередовност. Въззивният съд е обосновал извод, че претенциите са две самостоятелни, че в тази хипотеза е недопустимо процесуалните субституенти да отговарят солидарно, но не е указал на ищеца да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба. С решението си се е произнесъл по две искови претенции всяка с размер от 30000лв., което с оглед изложеното по-горе се явява и свръх петитум. Непровеждането на производство по чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка със служебната проверка по ал. 1 на разпоредбата, е довело до произнасяне и на двете съдебни инстанции по нередовна искова молба. Преди да се произнесе по същество въззивният съд като втора инстанция по същество е следвало да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени по-горе. Поради това въззивното решение в обжалваните части следва да се обезсили като процесуално недопустимо и делото следва да се върне на въззивния съд за отстраняване нередовностите, съгласно изложените по-горе съображения. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази и разрешението, посочено по-горе в настоящото решение по правния въпрос, а именно, че съдът, постановил осъдителната присъда, не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение на вреди, причинени на граждани от незаконно осъждане на наказание по НК, когато лицето впоследствие след възобновяване на наказателното производство е оправдано. Предвид изхода по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на спора от него. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №82/31.03.2015г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №129 от 20.05.2015г., постановено по в.гр.д. № 42/2015г. на Апелативен съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на М. С. Ц. против Прокуратура на Република България и Районен съд [населено място] с правно основание съответно чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ и чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която Районен съд [населено място] е осъден на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /ред. 06.03.2009г./ да заплати на М. С. Ц. сумата от 1000лв., заедно със законната лихва от 21.02.2012г. до окончателното плащане и разноски в размер на 37,83лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: